Posts Tagged ‘успех’

Имидж и същност

„Ти си Моят възлюблен Син, в Тебе е Моето благоволение“ (Марк 1:11)

„Когато имиджът, който представяш, се различава от истинската ти същност, резултатът е вътрешно напрежение“

Имидж и същностХората често бъркат имиджа със същността – може да изглеждат подобни, но между тях има съществена разлика. Първото е неадекватна имитация на второто. Имиджът е това, което представяш пред другите, това което предпочиташ те да вярват за теб. Същността е това, което наистина си. Когато имиджът, който представяш, се различава от истинската ти същност, резултатът е емоционално и духовно напрежение. Всяко несъответствие между имиджа и същността води до объркване и лицемерие.

Това, че при кръщението на Исус, преди да започне публичното Му служение, Отец потвърди вечната Му същност, има голямо значение. Чу се ясен глас от небето: „Ти Си моят възлюбен Син, в Тебе е Моето благоволение“ (Марк 1:9-11). Представи си силата на бащиното свидетелство, когато в по-късни моменти други хора поставяха под съмнение идентичността на Исус и отричаха властта Му. Имиджът те ограничава до по-малко от това, което си. Същността ти те освобождава да бъдеш всичко, което Бог желае. Грехът и егото заговорничат да заменят същността с имиджа. За Бога те не са взаимозаменими. Исус показа на практика свободата, която истинската същност и смирението дават, когато изми краката на учениците (Йоан 13:1-17). Йоан дефинира същността на Исус и тайната на Неговото смирение с 4 твърдения:

  • Сигурно знание: „Исус като знаеше“. Исус имаше непоклатимо убеждение в една непроменима истина. Когато знаеш кой е Бог, ти вярваш на това, което Той казва.
  • Достатъчни ресурси: „Като знаеше, че Отец е предал всичко в ръцете Му“. Когато вършиш Божията воля, ще имаш всичко необходимо, за да успееш.
  • Свят произход: „Като знаеше, че от Бога е излязъл“. Когато знаеш от къде си дошъл, винаги можеш да намериш пътя към дома.
  • Сигурна съдба: „Като знаеше, че отива при Бога“. Съдбата ти в Христос е неотменима (Йоан 14:1-3). Когато бъдещето ти е сигурно ти си свободен да живееш пълноценно своя живот.

Когато учениците се събраха за Пасхата, до вратата имаше леген с вода и кърпа според юдейския обичай. Очевидно никой от учениците не съобрази, че легенът и кърпата са оставени за употреба. Когато Исус започна да мие краката им, Петър отказа да Му позволи да измие неговите. Дали този отказ беше заради гордост или срам? Петър също като останалите, никога не си беше помислял да измие краката на Месия, да не говорим за краката на останалите ученици.

Имиджът, който Петър бе изградил за себе си и за Исус, беше по-малък от същността. „Исус стана от вечерята, сложи настрани мантията Си, взе кърпа и се препаса… започна да мие краката на учениците“ (Йоан 13:4, 5), Филипяни 2:2-11). Смирението е страничен резултат на богоугодната същност. Ето какъв е мъдрият съвет на Соломон: „Повече от всичко друго, което пазиш, пази сърцето си, защото от него са изворите на живота“ (Притчи 4:23).

Молитвата ми за теб днес е: да не се задоволяваш с нищо по-малко от това, което Бог те е създал да бъдеш.

Духовни практики

„Благословен да бъде Бог и Отец на нашия Господ Исус Христос, който в Христос ни е благословил с всяко духовно благословение в небесните места“ (Ефесяни 1:3)

„За основните духовни практики са необходими време на спокойствие и усамотение

Духовни практикиДните могат да бъдат натоварени и шумни, оставяйки ни превъзбудени и уморени. Сякаш всичко се случва на бързи обороти и всеки препуска. Доста често спешното измества важното. Забързаната крачка на нашия живот и шума на обкръжението ни правят основните неща за нашето добруване да изглеждат не толкова важни. Още по-трагично е, че може да загубиш част от себе си някъде сред този шум и заетост. Несекващата активност води до объркана идентичност. Убедеността в духовната идентичност осигурява сигурност относно целта, яснота по отношение на посоката и ясно осъзнаване на това, че Бог ти е дал достатъчно дарби и способности. Толкова много зависи от истински трезвата преценка за дадената ти от Бог идентичност. За основните духовни практики са необходими време на спокойствие и усамотение. Ние толкова приличаме на учениците на Исус – често заети и уморени. Той ги приканваше: „Елате вие сами на уединено място насаме и си починете малко“ (Марк 6:31). Времето насаме с Бог ти дава да преоткриеш своята идентичност в Христос.

„Благословен да бъде Бог и Отец на нашия Господ Исус Христос, който в Христос ни е благословил с всяко духовно благословение в небесните места“ (Ефесяни 1:3) В своите послания Павел пише обстойно за твоя живот в Христос (Ефесяни 2:6, 7).

Ще ти предложа някои духовни дисциплини, които засилват духовната идентичност.

  • Практикувай тишина и усамотение. Практикувай да бъдеш тих и изпълнен с удовлетворение в Божието присъствие (Псалм 1:1-3). „Наистина укротих и успокоих душата си, както отбито дете лежи при майка си; като отбито дете е душата ми в мен“ (Псалм 131:2). Нека времето с Божието слово бъде твой приоритет. Еднакво важни са както редовното практикуване, така и продължителността на времето. „Нека Христовото слово да се вселява във вас богато с пълна мъдрост“ (Колосяни 3:16, 17).
  • Практикувай молитва с благодарност. Когато предаваш сърцето си с благодарност на Бог, ти се свързваш с Него. „Не се безпокойте за нищо; но във всяко нещо, с молитва и молба изказвайте прошенията си на Бога с благодарение“ (Филипяни 4:6). Постанови хвалението и поклонението като стил на твоя живот. Давай израз на радостното преклонение в сърцето си (Псалм 100).
  • Направи свой приоритет градивните взаимоотношения. Ти си създаден да живееш в общност (Деяния на апостолите 2:46, 47). Там е мястото, където израстваш и служиш най-добре. „Като не преставаме да се събираме заедно, както някои имат обичай да престават, а да се увещаваме един друг“ (Евреи 10:25).
  • Практикувай съботна почивка в Христос. Бог е създал живота като е постановил ритъм труд – почивка. „И тъй, понеже ни остава обещание да влезем в Неговата почивка, нека се боим да не би да се открие, че някой от вас не е достигнал до нея“ (Евреи 4:1). Съботният принцип обединява в себе си целостта на живота ни пред Бога, пребъдването ни в Христос, увереността в това, че Той е завършил Своята работа на кръстта и празнуването на нашата идентичност в Христос (Матей 11:28-30).

Молитвата ми за теб днес е: идентичността ти да е основана и изграждана в Исус Христос.

Високи стандарти

„И каквото и да вършите със слово или дело, вършете всичко в името на Господ Исус“ (Колосяни 3:17)

„Настървено протестирай срещу посредствеността“

Високи стандарти

Стандартите са важни, ако искаш да имаш живот, който си струва. Стандартите са репер – мярка за качество, спрямо която трябва да се оценят подобни неща – кое се приема за допустимо и кое не. Неадекватно е да използваш другите хора като свой стандарт. Ако не определиш собствените си стандарти, приятелите или заобикалящата култура ще го направят вместо теб. „Лоши приятели покваряват добрите нрави“ (1 Коринтяни 15:33).

Човек с ниски стандарти накрая остава без никакви стандарти. Намеренията на нашия Баща за нас са ясни: „Докато ние всички достигнем в единството на вярата и на познаването на Божия Син, в пълнолетно мъжество, в мярката на ръста на Христовата пълнота“ (Ефесяни 4:13). Това е висок стандарт, но е напълно постижим в Исус Христос. Зрелостта е твоята съдба в Христос.

Преди години, докато преподавах на курс по пасторско съветване на млади студенти в библейско училище, се наложи да дефинирам духовната зрялост по практичен начин. Ето моята дефиниция: „Духовната зрялост е правилния отклик на житейски ситуации според библейските модели на поведение“. Това изречение описва нашия Спасител и би трябвало да описва теб и мен. Твоят избор винаги трябва да бъде подобието на Христос. Във всяка ситуация ти заставаш пред избора: „Не бъдете съобразни с този свят, а се преобразявайте чрез обновяването на ума си, за да познаете от опит каква е Божията воля – това, което е добро, благоугодно и съвършено“ (Римляни 12:2).

Духовното съобразяване е прогресията, с която Святият Дух постига това. „Възлюбени, сега сме Божии деца и още не е станало явно какво ще бъдем, но знаем, че когато стане явно, ще бъдем като Него, защото ще Го видим Такъв, какъвто е“ (1 Йоан 3:2). В това време: „Ние всички, с открито лице, гледайки като в огледало Господната слава, биваме преобразявани в същия образ от слава в слава, като от Господния Дух“ (2 Коринтяни 3:18). Зрелостта е много повече от нарастващо библейско познание. Зрелостта е въплатяването на Библейската истина, вплетена в тъканта на ежедневието – как мислиш, какво би пожертвал, какво вярваш, как се държиш, какво цениш, как живееш.

Божието слово и примерът на Христос са високи стандарти, които не могат да бъдат постигнати, освен чрез покоряване на господството на Христос и зависимост от обитаващата в нас сила на Духа. Павел прилагаше тези високи стандарти чрез прости и практични напътствия – имайте търпение един към друг, прощавайте си, прегърнете любовта, нека управлява мира, бъдете благодарни, нека Словото живее във вас, увещавайте с мъдрост. Обобщението на Павел беше: „И каквото и да вършите със слово или дело, вършете всичко в името на Господ Исус, като благодарите чрез Него на Бог и Отец“ (Колосяни 3:12-17). Настървено протестирай срещу посредствеността – за мен това казва всичко.

Молитвата ми за теб днес е: нека Исус е високият стандарт, към който да се стремиш.

Благоденствие във време на бедствие

„И Господ правеше да успява в ръката му всичко, което вършеше“ (Битие 39:3)

„Бедствията около теб никога не могат да попречат на Бог да те благославя“

Благоденствие във време на бедствиеОбикновено човек смята, че няма достатъчно пари, затова е важно да научим някои основни неща относно управлението на парите, които имаме. Божиите принципи остават верни и ефективни, независимо дали имаме малко или много.

Баща ми ме учеше винаги да живея според средствата, които имам и винаги да спестявам по нещо за по-късно. Това е библейския принцип за настойничество – невинаги е най-лесното нещо, но винаги е най-правилното (Притчи 21:20).

Гейл и аз правим това през целия наш съвместен живот – когато изкарваме малко и когато изкарваме много. Избрали сме да живеем без заеми чрез кредитни карти и сме много внимателни към дългосрочните заеми. Преди женитбата баща ми препоръча да определим фиксиран процент от приходите за домашни разходи. Това ни помогна разходите да са винаги съобразени с приходите и не позволи разходите да нарастват без пропорционално да нарастват и приходите.

Това е наистина просто. Световната икономика не може да ти осигури благоденствието на Небесното царство. Божиите благословения осигуряват благоденствието. Йосиф се намираше във враждебна среда – продаден като роб, нает като слуга, намиращ се в чужда земя. „И като видя господарят му, че Господ бе с него и че Господ прави да успява в ръката му всичко, което вършеше, Йосиф придоби благоволение пред очите му и му служеше“ (Битие 39:1-6). Йосиф благоуспяваше при изключително враждебни обстоятелства. Бедствията около теб никога не могат да попречат на Бог да те благославя. Бог има намерение да го направи. „Възлюбени, моля се да благоуспяваш във всичко и да си здрав, както благоуспява душата ти“ (3 Йоаново 1:2).

Правителствата считат, че като предоставят парите на данъкоплатците на големите банкови корпорации и изискват от тях да ги дават назаем, за да осигурят достатъчно фондове, циркулиращи в икономиката, ще постигнат решение на проблема. Всъщност, това подхранва източника на проблема. Ширещото се мнение, зле измислено и на което погрешно се доверяват е, че ако всеки харчи повече, ние ще можем чрез заеми и купуване да намерим изходен път от затруднението. Това е погрешно лечение, временно и късогледо. Колелата на търговията се смазват чрез поощряване на цикъла заем – нарастване на дълга. Дългът предизвиква пристрастяване и разрушение. Той не работи както за нацията, така и за твоето домакинство.

Нашата страна (САЩ) се намира в икономическо бедствие поради нарастващия дълг, който отразява финансовата каша, в която повечето от нас са се забъркали. Леснодостъпният кредит не го прави разумен. Това, че имаш достъп до нещо, не означава, че можеш да си го позволиш. Семействата избират дълга като стил на живот в култура, която насърчава и улеснява правенето на дългове. Когато си изкушен да живееш, надхвърляйки средствата, с които разполагаш, помисли за финансовата, семейната и емоционалната цена.

Бог няма да благослови кашата, която си направил. Започни да поставяш Бог преди всичко (Малахия 3:8-12). Всичко, което имаш, принадлежи на Бог – ти и аз сме настойници. Използвай мъдро това, което Бог ти е осигурил, винаги с благодарност за Неговите благословения.

„Блажен всеки, който се бои от Господа, който ходи в Неговите пътища! Ще ядеш от труда на ръцете си, ще бъдеш блажен и ще ти бъде добре“ (Псалм 128:1, 2).

Молитвата ми за теб днес е: печели с трудолюбие, спестявай редовно, харчи мъдро, давай щедро.

снимка: Интернет

Да имаш мир

„Не се безпокойте за нищо, но във всяко нещо с молитва и молба изказвайте молбите си на Бога с благодарение“ (Филипяни 4:6)

„За да имаш мир трябва да започнеш с молитва“

Да имаш мирВсекидневно спорове и различия поляризират живота и взаимоотношенията ни. Разширява се пропастта между религиозните и светските вярвания. Икономическите неравенства разделят общности, нации и света ни. Политически и международни конфликти заплашват нашето благополучие и сигурността в глобален план на всеки континент. В днешния свят мирът изглежда неуловим. Забелязал съм, че колкото по-малко мир имаме в сърцата и домовете си, толкова повече конфликти създаваме във всяка друга сфера. Единствените източници на мир са Богът и Князът на мира.

Хората неправилно приемат, че мир означава липса на тревожни обстоятелства. Ако това беше така, никога нямаше да има мир, защото проблемите са факт от живота. Исус ясно каза: „Това ви казах, за да имате в Мен мир. В света имате скръб, но дерзайте: Аз победих света“ (Йоан 16:33).

Проблемите заплашват мира в сърцето и ума ти. В сърцевината на мира е правилната перспектива. Твоята оценка влияе на очакванията ти. Ето какъв е практичния съвет на апостол Павел: „Не се безпокойте за нищо, но във всяко нещо с молитва и молба изказвайте молбите си на Бога с благодарение“ (Филипяни 4:6). Можеш да се тревожиш, но да се молиш и да благодариш е по-здравословно. Притеснението и молитвата са взаимноизключващи се. Да се притесняваш е естествено. Молитвата и благодарността са въпрос на избор, но са по-мъдрото решение. Най-често последното нещо, което опитваш, е единственото, което работи ефективно. За да имаш мир трябва да започнеш с молитва. Молитвата отваря сърцето, успокоява страховете и ти дава решения.

Павел обеща, че молитвата с благодарност е сигурният път към преживяването на Божия мир шалом – мирът на Бога във всяко обстоятелство. „И Божият мир, който превъзхожда всеки разум, ще пази сърцата ви и мислите ви в Христос Исус“ (Филипяни 4:7). Опасенията, които чувстваш, когато нещата са несигурни или нарастващото раздразнение от конфликти във взаимоотношенията, или объркването на духа ти изчезват при практикуването на това простичко нещо – искрен разговор с Бога, с благодарност, почит и очакване. „И така, нека търсим това, което служи за мир и за взаимно изграждане“ (Римляни 14:19).

Пророк Исая написа: „И делото на правдата ще бъде мир и действието на правдата ще бъде покой и сигурност до века. И Моят народ ще обитава в мирно заселище, в сигурни жилища, и в спокойни места за почивка“ (Исая 32:17, 18). Започваш да преживяваш мир около теб, когато приемеш мира на Бога вътре в теб – мирно заселище, в сигурни жилища и в спокойни места за почивка.

Молитвата ми за теб днес е: Божият мир вътре в теб да те обгърне и да те пази.

Духовно неудобство

„А тези, които се бяха разпръснали, обикаляха и благовестяваха словото“ (Деяния 8:4)

„Бог допуска ситуации отвъд това, с което си свикнал и ти е удобно“

Духовно неудобствоСмущение се дефинира като чувство на безпокойство, неудобство. Понякога Бог допуска духовни смущения да те изместят от удобното място, за да постигнеш повече, отколкото би постигнал, ако останеш където си. Нежеланите и неочаквани промени са смущаващи. След Петдесятница, църквата в Ерусалим беше пораснала забележимо, но с това тя получи и лоша слава, което не беше толкова приятно. „И на същия ден се подигна голямо гонение против църквата в Ерусалим; и те всички, с изключение на апостолите, се разпръснаха по юдейските и самарийските окръзи. А тия, които бяха се разпръснали, обикаляха и разгласяваха благовестието“ (Деяния 8:1-4). Хора, потънали в удобство, не биха направили неудобни промени, освен ако не са принудени.

Тяхното разпръсване не беше доброволно, а предизвикано от обстоятелствата, противно на желанията им и извън техния контрол. Това, което им беше удобно, беше в този момент в разрез с Божията цел. Имаше вечни планове, които те още не осъзнаваха. Преди да се възнесе, Исус изрично заповяда: „Но ще приемете сила, когато дойде върху вас Светият Дух и ще бъдете свидетели за Мен, както в Ерусалим, така и в цяла Юдея и Самария, и до края на земята“ (Деяния 1:8).

Удовлетворени в своите културни граници, вярващите от Ерусалим не можеха напълно да постигнат Божията воля за достигане на Благата вест „до края на земята“. И помисли си, това преследване и географско разселване на вярващи, доведе накрая до безпаралелното обръщане на основния гонител на църквата, Савел от Тарс, който стана апостол и най-плодовития автор в Новия завет (Деяния 9:1-6).

Бог гледаше сериозно на намеренията си за тези християни от 1. век. Очевидно Той гледа точно толкова сериозно и на оркестрирането на твоя живот според Неговите планове и цели. Неговото обещание остава сигурно: „Защото Аз зная намеренията, които имам за вас, казва Господ, намерения за добро, а не за зло, за да ви дам бъдеще и надежда“ (Еремия 29:11). Бъдещето без надежда е празно. Надеждата без бъдеще е напразна. Аз добавям своето „амин“ към думите на Давид: „Колкото за Бога, Неговият път е съвършен; Словото на Господа е опитано“ (Псалми 18:30).

  • Бог се интересува повече от твоя принос към вечността, отколкото от моментния ти комфорт. Исус предупреди: „Не си събирайте съкровища на земята… а си събирайте съкровища на небето… Защото, където е съкровището ти, там ще бъде и сърцето ти“ (Матей 6:19-21). Бог ще положи всички усилия да те включи в нещата, които имат значение за вечността и носят трайно удовлетворение.
  • Бог допуска ситуации отвъд това, с което си свикнал и ти е удобно. Бог допусна обстоятелства, които предизвикаха тези ранни ученици отвъд рутинното и ги насочиха според Неговите цели. Неприятното преживяване за тези християни беше преследването, но докато бягаха от Ерусалим, заради безопасността на семействата си, те откриха непредвидени възможности. Където и да бяха, те проповядваха за Исус.
  • Бог цели само това, което е за твое добро и за доброто на другите. Затворените врати са може би Божията защита. Отворените врати са може би Божието снабдяване. Днес е малко вероятно преследване да е стимулът, тласкащ към нови хоризонти. По-вероятно е това да е неочакваният провал на внимателно направени планове или необяснимо неудовлетворение, което отваря сърцето ти за нови възможности, непредвиден обрат на събитията, който ти открива нова и удовлетворяваща посока. Докато изчезналия комфорт не стане по-силен от притеснението да продължиш напред, ти ще останеш на същото място и ще продължиш да правиш същите неща. Това съвсем не е Божията воля за теб и не ти носи нито напредък, нито растеж.

Молитвата ми за теб днес е: прегърни временното неудобство, за да получиш трайно удовлетворение.

снимка: Интернет

Бурите

„Кой ли е Този, че и вятърът и езерото Му се покоряват?“ (Марк 4:41)

„Животът изисква да се научиш да управляваш безопасно всяка буря“

Животът изисква да се научиш да управляваш безопасно бурите, които не можеш да избегнеш. При едно ваканционно пътуване с приятели, Гейл и аз преживяхме силна морска буря, внушителен ураган в Тихия океан, край бреговете на Мексико. За да избегне бурята, капитанът се отдалечи от брега, с намерението да плаваме безопасно до следващото пристанище в по-спокойни води.

Ураганът се втурна откъм брега точно на пътя на нашия кораб. Вятърът беше много силен, морето изключително бурно, а пасажерите – уплашени, като някои дори си бяха облекли оранжевите спасителни жилетки, просто за всеки случай. За дългите 36 часа капитанът на кораба трябваше да се изправи срещу това, което се опита да избегне. Понякога в живота се случва точно така – трябва да се изправим срещу нежелани обстоятелства.

По практически причини аз бях предпазливо оптимистичен. Вярвах, че капитанът и екипажът са опитни и подготвени да се справят с бурята. Разсъждавах, че корабът е конструиран така, че елементите му да издържат еднакво успешно в добро и лошо време. Предназначението му беше да плава, а не да стои закотвен безопасно на пристанището. Освен това знаех, че бурята е временно отклонение от нормата, а не постоянно състояние. Осъзнаването на истината ще те успокои и окуражи.

Животът може да е изпълнен с много турбуленции – лични и професионални. В такива времена убежденията се разклащат, а несигурността избуява. Дните стават неприятни, бъдещето несигурно. Тези, проповядващи мрак и осъждение, както и тези с пожелателно позитивни, но празни успокоения, загубват гласа на разума и баланса. Животът е буря, през която трябва да плаваме – не е нито кратко неудобство, нито края на света.

Както корабът е конструиран да издържа и в бурно време, и в тихи води, така твоята вяра е направена за бурно време. Учениците се озоваха сред разярена буря, която ги караше да се страхуват за своята безопасност. „А Той, като се събуди, смъмри вятъра и каза на езерото: Мълчи! Утихни! И вятърът престана и настана голяма тишина… И голям страх ги обзе; и те си казаха един на друг: Кой ли е Този, че и вятърът и езерото Му се покоряват?“ (Марк 4:35-41). Истинската вяра е за времената, когато идва нечакана болест, когато средствата са оскъдни, когато отношенията са обтегнати, когато въпросите са повече от отговорите или в други ситуации на отчаяние. Исус е с теб във всяка буря.

Исус предупреди Симон Петър за личните бури, които му предстоят, но също така го успокои: „Но Аз се молих за теб, да не отслабне твоята вяра…“ (Лука 22:31, 32).

Исус се моли за теб, но ти трябва също да се молиш. Молитвата има огромно значение за твоята вяра. Тя е „котва за твоята душа“ (Евреи 6:17-20). Винаги е време да търсим Бог. Време е да имаме вяра. Време е да се доверяваме и да вярваме. Твоята вяра ще устои на всяка буря, когато се молиш, познаваш и се доверяваш на Божието слово и слушаш гласа на Бог в своето сърце.

Молитвата ми за теб днес е: живей смело и уверено във всяка буря.