Posts Tagged ‘утеха’

Насърчителите

„А сам нашият Господ Исус Христос и нашият Бог и Отец, Който ни възлюби и по благодат ни даде вечна утеха и добра надежда, да утеши сърцата ви и да ги утвърди във всяко добро дело и слово“ (2 Солунци 2:16, 17)

„Насърчението е дар, който всеки може да даде и всеки оценява“

НасърчителитеРазочарованието идва, когато очакванията и предположенията ни не се оправдаят. Ако разочарованието се задържи дълго или се натрупат много разочарования, в резултат идва обезсърчението. Обезсърчението има емоционален елемент, но всъщност е много повече. Емоцията прикрива липсата ни на сила да постоянстваме. Колкото и неправилни да изглеждат тези чувства, те могат временно да те убедят, че твоето моментно разочарование е определящо за бъдещето ти. Бог има добра новина за теб: „Затова ние не се обезсъчаваме, но ако и да тлее нашият външен човек, пак вътрешният всеки ден се подновява“ (2 Коринтяни 4:16-18). Куражът ни идва от убедеността, че Бог контролира всичко и нещата ще бъдат добре.

„А сам нашият Господ Исус Христос и нашият Бог и Отец, Който ни възлюби и по благодат ни даде вечна утеха и добра надежда, да утеши сърцата ви и да ги утвърди във всяко добро дело и слово“ (2 Солунци 2:16, 17). Когато си обезкуражен, чети това бавно и често. Понякога Бог те окуражава като в конкретната ситуация ти изпраща насърчител.

Павел описа своята нужда от насъчение: „Защото откакто дойдохме в Македония, плътта ни нямаше никакво спокойствие, но отвсякъде бяхме в утеснение; отвън борби, отвътре страхове. Но Бог, Който утешава смирените, утеши ни с идването на Тит; и не просто с идването му, но и поради утехата, с която вие го бяхте утешили, като ни извести копнежа ви, плача ви, ревността ви за мен; така че още повече се зарадвах“ (2 Коринтяни 7:5-7).

Спомням си, че татко казваше: „Всеки прави другите щастливи. Някои – когато идват, други – когато си отиват“. Бъди като Тит – радостно присъствие и носител на добри вести.
Всеки има нужда от насърчител – приятел, който ти помага да почувстваш и след това да разбереш, че има основание да се надяваш. Можеш да бъдеш насърчител от световна класа, ако пожелаеш. Може би никога не си предполагал, че това, което казваш или правиш, има някакво значение. Но всъщност има, и ти можеш наистина да окуражаваш. Човек, който живее в очакване да върши само велики дела, никога не извършва малките, които са от голямо значение. Йосиф бил толкова добър в благославянето на други хора, че те го преименували във Варнава, което ще рече син на утеха (или син на увещание или насърчение) (Деяния 4:36).

Насърчението е дар, който всеки може да даде и всеки оценява. „Затова, насърчавайте се помежду си и се назидавайте един друг“ (1 Солунци 5:11). Веднъж, щом видиш как светва лицето на някой при споделена дума или как се ободрява сърцето му, когато проявиш добрина, ще започнеш да търсиш всяка възможност да насърчаваш другите. Практикуването се превръща в навик, навикът става стил на живот, а стилът на живот е заразителен.

Сигурно има някой около теб, който се нуждае от насърчение. Най-сигурният начин да си постоянно насърчен е да практикуваш радостта да насърчаваш някой друг. Когато хората те видят, че идваш, нека се почувстват така, както се е почувствал Павел: „И Павел, като ги видя, благодари на Бога и се ободри“ (Деяния 28:15). Добрата компания винаги прави деня ярък и благославя сърцето.

Молитвата ми за теб днес е: живей смело, окуражавайки другите.

Реклами

Вътрешна насока

„Защото ще излезете с радост и ще бъдете изведени с мир“ (Исая 55:12)

„Не тръгвай никъде без Божия мир“

Истината е, че Бог иска да напътства и направлява живота ни, а ние много се нуждаем от това. Исая пише: „Защото ще излезете с радост и ще бъдете изведени с мир“ (Исая 55:12). Ако нямаме напътствие от Бога, решенията ни в най-добрия случай ще се основават на ограничена информация. Дори информацията, с която разполагаме за миналото и настоящето, е непълна, а за присъщата ни неспособност да виждаме в бъдещето няма нужда да си напомняме.

За Бога няма такива ограничения. Той „от началото изявява края“ (Исая 46:10). Може би очакваме да чуем реален глас като този на GPS системата в колата, който ни казва точното разстояние до следващата пресечка, мястото и посоката, в която трябва да завием, както и подробен план на пътуването от местонахождението до крайната цел, съпроводен със справка за трафика. Е, това няма как да стане. Бог е всемогъщ и определено може да го направи, но на мен още не ми се е случвало. Бог ни говори вътрешно, Неговият дух общува с нашия дух.

Случвало ли ви се е да вземете някакво решение или да направите нещо, което ви кара да се „чувствате неспокойни“ по необясним начин? На мен ми се е случвало, уча се да обръщам внимание на онези моменти, когато нещо изглежда, че „не е наред“. Когато нямаме мир в сърцето си относно нещо – или не бива да го правим изобщо, или сега не е подходящото време за него. Научи се да слушаш със сърцето си, а не само да преценяваш с разума си. Интелигентността, която Бог ни е дал и способността за правилна преценка при правенето на избор, са важни, но най-важно е целенасочено да включим Бога в този процес и в стремежа ни да живеем мъдро.

Бог обещава: „Той наистина ще се смили над тебе при гласа на вопъла ти; когато го чуе, ще ти отговори. Дори и Господ да ви даде хляб на скръб и вода на утеснение, пак учителите ти няма да бъдат скрити вече, но очите ти ще виждат учителите ти; и ушите ти ще слушат зад тебе слово, което, когато се отклонявате надясно и когато се отклонявате наляво, ще казва: Този е пътят, вървете по него“ (Исая 30:19, 21). Не тръгвай никъде без Божия мир.

Един от най-скъпите ми приятели – Кембъл, добър и мъдър шотландец – често говореше за една чудесна стара английска дума – „немир“. „Немир“ точно, но простичко описва „липсата на мир“. На всички ни е познато онова необяснимо безпокойство, което не ни дава мира. Твърде вероятно е това да е Божието предупреждение, което ни предпазва от неправилна преценка поради недостатъчно знание или опит. Той не ни казва, че не можем да го направим, а ни предупреждава, че не трябва да го правим. Бог не крещи, Той говори в сърцето. Ще бъдеш мъдър, ако Го слушаш.

Ако съзнателно си поканил Божиите напътствия в живота си и си развил чувствителност към тях, ще има моменти, в които ще чуваш неща, които изглеждат неверни или решение, което си се чувствал притиснат да вземеш вече няма да изглежда толкова наложително, или посока, която си искал да следваш вече няма да изглежда „най-добрата възможност“.

„Божият мир, който никой ум не може да схване, ще пази сърцата ви и мислите ви в Христос Исус“ (Филипяни 4:7). Мирът на Бога идва при тези, които са се примирили с Него. Мирът в сърцето и ума са безценни. Не жертвай мира си заради натиска на обстоятелствата.

Молитвата ми за теб днес е: почитай Божият глас в тишината на сърцето си.

снимка: Интернет

Когато малкото е повече

„На зелени пасбища ме успокоява“ (Псалм 23:2)

„С колкото повече неща се занимаваш, толкова по-малко постигаш. Възможно е и нищо да не постигнеш.“

Изтощаващо е да се опитваш да правиш всичко за всички постоянно. Животът има своите начини да те накара да поспреш и да не се натоварваш толкова. Може би си мислиш, че можеш всичко, но с колкото повече неща се занимаваш, толкова по-малко постигаш, възможно е и нищо да не постигнеш. Нямаш неизчерпаема сила, издържливост, изобретателност, способности, идеи или гаранция за успех. Рано или късно някое от изброените качества ще се изчерпи, ако не отделяш време за почивка и освежаване. Има моменти, когато правиш по-малко неща, а постигаш повече.

Една от внучките ми, когато беше по-малка не можеше да спи през деня. Постояно се въртеше. Самият опит да я сложим да спи беше изморителен. Умът й не спираше да работи, а тялото й беше в постоянно движение. Но тя беше дете, затова не можеше да се овладее. Ти обаче можеш и трябва да го направиш.

Безспокойството е симптом на забързания ритъм в живота на много хора и най-добре се описва от думите по-бързо, по-скоро, по-дълго, допълнително, едновременно. Спомняш ли си кога последно седеше на люлеещия се стол, без да мислиш за нищо и за никого? От време на време трябва да си казваш: „Днес няма да бързам“.

Свети Августин Блажени пише: „Ти Си ни направил за Себе Си, о, Господи и няма покой за сърцата ни, докато не намерим покой в Теб“. Ще можеш да си почиваш повече, ако осъзнаеш, че източникът на безпокойство и умора е това, че не отделяш време за Бога. Бързането износва тялото, ума и духа, а почивката освежава душата (Матей 11:28-30).

Принципът на съботната почивка не ни е поднесен като любезно предложение. Той има основно място измежду десетте заповеди (Изход 20:1-17). Защо си мислиш, че част от заповедите на Бога са пожелателни и не се отнасят за теб? Когато ги чета една по една, виждам остротата, с която Бог третира убийството, прелюбодейството, кражбата, лъжата. Заедно с това, Бог отделя достатъчно време, за да обясни важността на съботата: „Шест дни да работиш и да вършиш всичките си работи, а седмият ден е събота на ГОСПОДА, твоя Бог“ (Изход 20:8-11). Старомодно ли е това или е една вечна истина, която е още по-актуална в забързания 21. век?

Забелязахте ли липсата на избор в днешният стих? „Господ е пастир мой… на зелени пасбища ме успокоява“. Бог знае кога трябва да забавиш темпото, да спреш и да си поемеш въздух. Слушай тялото си. Обръщай внимание на идващите мисли. Вслушвай се в гласа на душата си и спри безкрайното преследване на неуловимито.

„Не знаеш ли? Не си ли чул? ГОСПОД е вечният Бог, Създателят на земните краища. Той не се уморява и не отслабва, разумът Му е неизследим. Той дава на уморените сила и умножава мощта на немощните. И юношите ще се уморят и ще отслабнат, и младите мъже съвсем ще паднат, но онези, които чакат ГОСПОДА, ще подновят силата си, ще се издигат като орли. Ще тичат и няма да отслабнат, ще ходят и няма да се уморят” (Исая 40:28-31).

Молитвата ми за теб днес е: сърцето да не ти дава мира, докато не намериш почивка в Бога.

снимка: Интернет