Posts Tagged ‘финал’

Маратонци

„…нека тичаме с упорито постоянство по трудния път на надбягването, който е пред нас“ (Евреи 12:1)

„Животът с вяра изисква усилията и издържливостта на маратонеца, а не ентусиазма на спринтьора“

Еми, нашата снаха, майка на четири деца и ненаситен бегач през последните няколко години, реши, че иска да бяга в маратон. През последните месеци тя успешно завърши два маратона в Сан Антонио и Хюстън. Това се равнява на 42 километра упорита решителност, издържливост и умопомрачително физическо и емоционално напрежение. Не мога да си представя тренировъчния режим, психическата сила и физическата издържливост, които се изискват. Спокойно може да се каже, че не всеки може да има такива физически постижения.

Тя сигурно е била отегчена от дисциплината, която тренировките изискват, също като другите сериозни бегачи. През часовете на безмилостни тренировки тя трябваше да се справя с мускулна треска, травми и преумора. Пожертва ценни часове, които можеше да употреби по друг начин в нейното заето домакинство и пари за подходящо облекло и оборудване. Имаше някои неща, от които трябваше да се откаже, за да постигне една по-голяма цел.

Докато изминава тези 42 километра всеки маратонец се изправя пред възможността да се провали, бори се със собствените си ограничения, докато по-бързите с повече сила и опит го задминават. Има моменти, в които други се отказват и повдигат съмнения и в неговата способност да финишира. До момента, в който вижда крайната линия и са необходими само още няколко крачки сила, той е уморен до мозъка на костите си. Успехът на маратонеца не се постига лесно и без жертви. Истински успех в нещата, които изискват усилие не се постига лесно. Трябва да даваш най-доброто от себе си, докато преминеш финалната линия.

Завършването на състезанието изисква строги тренировки, трайна решителност, физическа издържливост, умствена твърдост, постоянство и поглъщаща цел, която те вдъхновява и ти дава сили, за да дадеш най-доброто от себе си. Думите на апостол Павел ми напомнят: „Сигурен съм, че страданията ни в този живот са нищо в сравнение с бъдещата слава, която ще ни бъде дадена“ (Римляни 8:18).

Бих казал, че всеки последовател на Исус е участик в един много по-важен маратон с последствия за вечността. Животът с вяра изисква усилията и издържливостта на маратонеца, а не ентусиазма на спринтьора. Осмеляваме ли се да очакваме, че минимални усилия и малки жертви ще бъдат достатъчни. Има знаци, които отбелязват напредъка ни по пътя, но нашето пътуване се измерва в дни, месеци и години, а не в километри. И не бива да спираме преди да стигнем финалната линия.

Преминавайки през най-удивителните истории на вяра и постоянство (Евреи 11), авторът на Евреи ни казва: „Заобиколени сме от тези многобройни свидетели, затова да отхвърлим от себе си всичко, което ни пречи и греха, който толкова лесно ни оплита, и с упорито постоянство да тичаме по трудния път на надбягването, който лежи пред нас. Нека винаги пред погледа ни бъде Исус, който ни води в нашата вяра и я прави съвършена… Така че, не се изморявайте и не се отказвайте“ (Евреи 12:1-4).

Искам да ти напомня още нещо полезно: „Нима не знаете, че всички състезатели на стадиона бягат, но само един получава наградата? Бягайте така, че вие да я спечелите! Всеки участник в едно състезание упражнява самоконтрол във всичко, за да бъде увенчан с тленен лавров венец, а ние се състезаваме, за да спечелим венец, който трае вечно“ (1 Коринтяни 9:24-27, прочети Деяния 14:22).

Тичай така че да спечелиш, финалът се вижда. Дано и ти бъдеш уверен като Павел, в момента в който се беше изправил пред прибилижаващата си смърт: „…финиширах в състезанието, опазих вярата. Сега ме очаква венецът на победител, награда за праведния живот“ (2 Тимотей 4:6-8).

Молитвата ми за теб днес е: никога не губи надежда и не се отказвай, преди да чуеш Бог да ти казва: „Добре свършена работа!“

снимка: Michael Dawes

Реклами

Успешен финал

„Аз се подвизавах в доброто войнстване, пътя свърших, вярата опазих“ (2 Тимотей 4:7)

„Успешният финал изисква упоритост, решителност и почтеност“

Според мен тази мисъл е съвсем вярна: „Накрая реченото е много повече от стореното“. Животът е пълен с добри намерения – някои от по-амбициозните не сме способни да постигнем, други са били постижими, но не сме ги изпълнили по една или друга причина. Това се случва често – не ни достига време, енергия и ресурси, за да завършим.

За много от ежедневните неща това не е от значение, но за други е много важно. Помислете си как се отразява това на приятелствата, семействата, кариерата, плановете за живота след пенсия. Младоженците не застават пред олтара с мисълта за провал в брака. Родителят не държи новороденото в ръцете си с мисълта, че ще бъде твърде зает с работа и ще пренебрегва дома си. Добрите намерения са добро начало, но не водят до наградата. Павел пита последователите на Христос в Галатия: „Вие се справяхте така добре! Кой ви накара да спрете да следвате истината?“ (Галатяни 5:7). Има ли нещо, което спира твоя напредък?

Апостол Павел погледна назад към целия си живот като вярващ и написа: „Времето на моето напускане настава. Аз се подвизавах в доброто войнстване, пътя свърших, вярата опазих; отсега нататък се пази за мене венецът на правдата, който Господ, праведният Съдия, ще ми въздаде в онзи ден…“ (2 Тимотей 4:6-8). Успешният финал изисква упоритост да воюваме в „доброто войнстване“, решителност да финишираме в състезанието и почтеност да останем верни. Успехът в една добра битка и финала на състезанието са разделени от една съществена задача – да останеш верен от начало до край. Могат ли Бог и хората да разчитат на теб? Ако могат, то Неговите думи: „Добра работа!“ и венеца те очакват.

Свръхестествената среща на Павел с Исус по пътя към Дамаск остави в сърцето и душата му една единствена цел – да завърши добре. Това е една повтаряща се тема, вплетена в писмата му към църквите. Заставайки пред цар Агрипа, Павел разказа отново за първата си среща с Исус, която драматично промени посоката на живота му завинаги и завърши с думите: „И тъй, царю Агрипа, аз се подчиних на това небесно видение“ (Деяния 26:12-19). Неговото земно пътуване завърши добре (Филипяни 1:20-24). Примерът на Исус трябва да вдъхновява подобна страст във всяко изкупено сърце. На кръста Исус каза: „Свърши се! Отче, в Твоите ръце предавам духа си“. Това не беше оттегляне, а декларация, не беше скимтенето на умиращ, предаващ се на жестоката съдба, както някой минувач би помислил. Ако те бяха слушали със сърцето си, щяха да чуят триумфиращият глас на небесния Шампион, който прегърна вечната си съдба и събори портите на ада. „Той се издигна във висините, взе пленници със себе си и даде дарове на хората“ (Ефесяни 4:8-10).

Кое е това, което си започнал и трябва да завършиш успешно – следване в университета, дадени обещания, брачна клетва, делови споразумения или духовно посвещение? Възхищаваш ли се още на благодатта, която ти е показана със спасението? Пътят ти с Христос все още ли е радостен и пълноценен, както в началото? Доверил ли си живота си напълно на Христос, независимо от обстоятлствата? Денис, мой приятел, пастор, написа следните думи: „Отново и отново ми се напомня, че целта на живота е толкова проста и може да се обобщи с две малки думи – успешен финал“. Не бих могъл да го кажа по-добре и наистина го мисля.

Молитвата ми за теб днес е: радостта от Божието одобрение да бъде с теб във всичко, което правиш.

снимка: Интернет