Posts Tagged ‘фокус’

Природата на любовта

„Любовта всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи“ (1 Коринтяни 13:7)

„Любовта има силата да спасява разрушен живот и да лекува разбито сърце“

Природата на любовтаХората обикновено виждат това, което очакват да намерят. Ако търсиш недостатъците на хората, ще ги намираш в изобилие, тъй като това е твоя фокус, няма да виждаш нищо друго, освен недостатъци. Всички ние си имаме достатъчно от тях, ако някой ги търси. Истинската любов не прави това. Любовта избира доброжелателен фокус.

Предизвикателство за всяко приятелство или брак е винаги да помниш какво най-напред те е накарало да дариш приятелството или любовта си. Ако не си достатъчно вниматален, след време ще започнеш да забелязваш малки неща, различни от това, което очакваш. Погрешният фокус може да направи така, че достойнствата на другите да бъдат засенчени от техните недостатъци. Така става, когато се опитваш да поправиш това, което виждаш като недостатък в другия за негово огромно неудоволствие и в ущърб на вашите взаимоотношения. Като че ли човешкото в нас ни кара да не показваме любов, докато тя наистина не изглежда оправдана.

Когато човек не вижда грешките и недостатъците на другия, казваме, че „любовта е сляпа“. Аз по-скоро твърдя, че истинската любов изобщо не е сляпа, но е избрала да не вижда това, което й противоречи. Във великия пасаж за любовта Павел пише: „Любовта всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи“ (1 Коринтяни 13:7). Можеш да обичаш другите по този начин, само когато търсиш в тях най-доброто. Любовта не е сляпа, но по-скоро търси това, което другите нямат голямо желание да видят.

Как би обяснил Божията любов иначе? „Но Бог препоръчва Своята любов към нас в това, че когато още бяхме грешници, Христос умря за нас“ (Римляни 5:8). Единственото Божие оправдание беше Неговата любов и дълбочината на нуждата ти.

Преди години Доти Рамбо написа една вълнуваща песен на свидетелство, в която се казва: „Той погледна отвъд моите недостатъци и видя моите нужди“. Любовта има силата да спасява разрушен живот и да лекува разбито сърце. Това е природата на любовта. „Възлюбени, понеже Бог така ни е възлюбил, то и ние сме длъжни да се обичаме един друг“ (1 Йоан 4:11).

Ти считаш, че другите ще пренебрегнат твоите дребни недостатъци. Ако искаш да бъдеш обичан, помни: „И както желаете да постъпват човеците с вас, така и вие постъпвайте с тях“ (Лука 6:31). А също така и един неоспорим принцип: „А това казвам, че който сее оскъдно, оскъдно и ще пожъне; а който сее щедро, щедро и ще пожъне“ (2 Коринтяни 9:6). Мярката на любовта, която ще получиш, се определя от това как си избрал да даваш. „Защото с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмерва“ (Лука 6:38). Сей любовта изобилно.

Молитвата ми за теб днес е: обичай достатъчно, търси доброто в другите.

снимка: x@v photos

Разсейване

„Голямо дело върша“ (Неемия 6:3)

„Успехът ти става възможен, заради уникалните качествата, които притежаваш“

РазсейванеВ служението към Бога и хората ни е дадено да вършим нещо уникално, свързано с интересите, опита, таланта и духовните ни дарби. „Всеки да използва дарбата, която е получил, за да служи на другите… да служи със силата, която Бог осигурява, така че във всичко да се прославя Бог чрез Исус Христос“ (1 Петрово 4:10, 11). Успехът ти става възможен, заради уникалните качествата, които притежаваш. Успехът и съпътстващото удовлетворение идват след откриването на призванието и след като се посветиш да го следваш по най-добрия възможен за теб начин (1 Тимотей 4:14 и 2 Тимотей 1:6, 7).

Пречките към успеха може да са много, една от тях е разсейването. Често това води до обезкуражаване. Разсейването води до обиколни пътища и задънени улици. Врагът на всичко, което Бог иска да направи в живота ти, е майстор на разсейването и автор на обезкуражаването. Павел беше безмилостен по отношение на безплодното разсейване: „Забравям онова, което е зад мен и правя всичко възможно, за да достигна това, което е пред мен. Продължавам да се стремя към целта, за да спечеля наградата, за която чрез Христос Исус Бог ме призова към живот в небесата“ (Филипяни 3:13, 14).

Разсейването идва в много форми – колебание, страх, съмнения, заетост, умора, забавяне, разочарования, съпротива, чуждо мнение, човешки очаквания, лошо отношение, трудни избори. Всяка стъпка в погрешна посока намалява възможността да постигнеш целта си и да бъдеш верен на призванието си. Исус каза: „Никой, който е сложил ръката си на ралото и гледа назад, не е достоен за Божието царство“ (Лука 9:62).

Неемия е добър пример за избягване на разсейването. Заради неговата ревност за Бога към него дойде призив да поведе възстановяването на Ерусалим (Неемия 2:1-18). Неемия успя там, където други се провалиха, защото имаше мисия, виждане, страст и убеждение. Не само че задачата беше огромна, но имаше и врагове, които напълно се противопоставяха на строежа. Винаги ще има съпротива – вътрешна и външна. След многократни опити да разубедят Неемия с насмешки, лъжливи обвинения, заплахи и дори заговор срещу него, враговете му най-накрая решиха да го разсеят – това беше най-злата им стратегия.

„Враговете ни пратиха, за да ми кажат… Ела, та да се съберем… Но те мислеха да ми направят зло. И изпратих им вестители и казах: Голямо дело правя и не мога да сляза: защо да престане делото като го оставя аз и сляза при вас?“ (Неемия 6:2-4). Четири пъти Неемия предотврати опитите им да го разсеят. Всичко, освен това, за което Бог го беше призвал, беше по-маловажно, а маловажните неща на вълнуваха Неемия. Сравни този текст с Матей 4:1-11.

Убеждението, че вършим „големи дела“ не позволява преговори. Ако усилията ти не водят до постигането на вечна цел, важна за теб, другите и Бога, тогава прегледай отново приоритетите си. Има ли нещо, което те разсейва от Божията воля?

„И така, скъпи мои братя и сестри, бъдете твърди и непоклатими. Винаги се отдавайте изцяло на Господното дело, защото знаете, че трудът ви в Господа не е напразен“ (1 Коринтяни 15:57, 58).

Молитвата ми за теб днес е: посвети се на целите от Бога и на Неговата воля.

снимка: Интернет

Духовно ободряване

„Исус взе Петър, Яков и брат му Йоан, и заведе само тях на една висока планина“ (Матей 17:1)

„Планинските опитности разтварят душата, разширявайки перспективите и възможностите“

Духовно ободряванеКогато застанеш на по-високо място, постигаш по-широка перспектива. Има нещо наистина ободряващо в широкия поглед от високо планинско място. Колкото по-високо се изкачваш, толкова по-надалеч виждаш. Същевременно, обаче, изкачването става по-трудно, а усилията и напрежението по-изискващи. Не можеш да намериш тълпи на планината – повечето долу са щастливо заети с разписанията и маршрутите на всекидневния живот. Твърде малък брой хора си позволяват лукса да отделят време и място, за да добият по-ясна перспектива.

Спомням си няколко от тези случаи в моя живот. Единият беше в навечерието на една Нова година. Седях сам върху купчина сняг, отстрани на една ски писта в планините на Колорадо, взирах се с удивление в красивото и чисто нощно небе с блещукащи ярки звезди. Седях и се вслушвах в среднощното спокойствие, нарушавано единствено от звъна на църковните камбани на малкото старинно селце Брекенридж в подножието. Бил съм докосван от красотата на извисяващите се върхове на Скалистите планини, Вирджинските острови и Хаваите, гледайки красиви долини и удивителни върхове, дори по-високи от тези, на които стоях.

Опитностите в планината са уникално стимулиращи. Те разтварят душата и дават перспектива, различна от тази, към която си привикнал. Те предоставят една по-добра перспектива от широки възможности, в контраст с ограничеността на предишните разбирания. Такива възможности идват твърде рядко, така че не ги изпускайте!

Исус често търсеше тихото усамотение на планината за молитва и общение със Своя Отец. В предишни случаи ходеше сам. Този ден, обаче, покани със Себе си Петър, Яков и Йоан (Матей 17:1-8). И те станаха свидетели на нещо, което друг никога не беше виждал. Пред техните очи Исус говореше с Мойсей и Илия, а сам Той беше облечен в такова небесно великолепие, каквото човешко око не е виждало.

Увлечен от своя ентусиазъм, Петър изтърси нещо, което според него трябваше да бъде направено – погрешно време, лоша идея. Тогава Петър и неговите другари чуха Божия глас, който ги остави уплашени и без думи: „Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение, Него слушайте“ (Матей 17:5). Подобно на Петър, аз също съм по-склонен да говоря тогава, когато би трябвало да слушам. Харесва ми начинът, по който историята завършва: „И те, като повдигнаха очи, не видяха никого освен Исус сам“ (Матей 17:8). Никого, освен Исус. Това е фокусът на живота, който искам да имам: „За да има Исус първенство във всичко“ (Колосяни 1:18).

В моменти на такова неочаквано духовно оживление, дръж своя фокус на Исус, а не върху себе си. Нищо в живота не може да се сравни с тези моменти, когато виждаш Исус такъв, какъвто е. Нищо не може да се мери с това. Бог те кани да видиш славата на Неговия Син не само, за да почувстваш опияняващата тръпка на емоцията. Има много неща, които могат да събудят твоите емоции – вълнувай се истински само от Исус.

Молитвата ми за теб днес е: дръж очите си отворени единствено към Исус.

снимка: Интернет

Проблемите съдържат възможности

„Неприятности ни дебнеха отвсякъде – разпри отвън и страхове отвътре. Но Бог, който утешава съкрушените, утеши и нас“ (2 Коринтяни 7:5, 6)

Обмисляй фактите – дори и да са плашещи – докато видиш в тях истината, която ще ти открие възможности

Проблемите съдържат възможностиПравилната гледна точка е първата предпоставка за успех. Някои приемат проблемите за нерешими. Други поглеждат отвъд проблема и виждат възможности, които си струват времето и усилията. Някои хора се фокусират върху проблемите. Тези, които успяват, проучват възможностите и определят стратегически пътищата към успеха.

Може би и ти се сблъскваш с подобни обстоятелства в момента. Всеки проблем ще бъде придружаван от гласове, предричащи, че си неспособен да се справиш – понякога чужди, а понякога твоя собствен.

Павел описва една ситуация, в която „Нямахме покой. Напротив: неприятности ни дебнеха отвсякъде – разпри отвън и страхове отвътре. Но Бог ни утеши“ (2 Коринтяни 7:5, 6).

Най-точният смисъл на използваната дума носи идеята за възстановяване на вярата и твърдостта. Не забравяйте да вземете предвид намесата на Бога. Никога не оставяйте Бог извън уравнението.

Веднага, след като беше коронясан за цар, Давид се изправи пред проблем. Стар враг населяваше крепост, препречваща пътя към Ерусалим, столицата на нацията (2 Царе 5:1-10). Евусейците населяваха Сион и бяха уверени, че укрепените им стени не могат да бъдат превзети. Стените бяха високи, врагът – силен, а гласовете – плашещи. Тази крепост препречваше пътя към успеха. Евусейците дразнеха Давид и войниците му: „Няма да влезеш тук, но и слепите, и куците ще те отблъснат“. Колко грешаха!

Когато включиш Бог в ситуацията, в която се намираш, ще се появят непредвидени възможности. Давид видя проблема, а после проучи възможностите. Вместо да атакува стените, които бяха добре укрепени и охранявани, Давид реши, че войниците му могат да влязат в града през воден тунел и така да надхитрят защитниците. Той обмисли плашещите факти, докато видя истина, която му откри нови възможности. Фактите се променят, но истината не. Там, където стените обезсърчаваха много други, Давид намери тунели: „Но Давид превзе крепостта Сион“. Всяка възможност съдържа проблем, пред който трябва да се изправиш, да го решиш и да победиш. Всеки проблем крие възможност, стига да решиш да я потърсиш. Това е най-добрият начин за решаване на проблемите.

В предизборната си кампания от 1968 г. Робърт Кенеди адаптира един лозунг: „Има хора, които гледат съществуващото и питат: „Защо“. Аз мечтая за неща, които никога не са били и питам: „Защо не“ (Джордж Бърнард Шоу, 1925 г. Нобелова награда за литература). Обмисляй възможностите, а не проблемите. С какви проблеми се сблъскваш? Коя крепост блокира постиженията ти – битка със старите навици, липса на увереност, предишни провали, притеснение, страх, липса на вяра? Във всеки проблем има възможности.

Използвай главата си, но също така слушай Бога в сърцето си. Бог може да премери сили с всяка крепост, знае пътя за преминаване на всяка пречка и притежава всичко, от което някога ще се нуждаеш.

„Оръжията, с които ние се сражаваме… имат Божията сила да рушат крепости“ (2 Коринтяни 10:3-5).

Молитвата ми за теб днес е: във всяка трудност търси възможностите от Бога.

снимка: Интернет

Поглед нагоре

„Мойсей… гледаше към Него, който е невидим“ (Евреи 11:27)

„Погледът нагоре тегли след себе си сърцето“

В своя блог „Признанията на едно уморено супермомиче“, Сузана Отман, разказва следната история: „Започнахме да учим движения към песни в неделното училище. Снощи моят 2-годишен племенник, Дрю, показваше на майка си какво е научил. Той знаеше твърде малко движения от песента „Някъде далеч в една ясла“. Имах любими движения от неговите – за „звездите в небето“. Вместо да покаже с ръчички как звездите пръскат лъчи, той започна да сочи с показалчета към небето, танцувайки нещо като диско. Това просто ме накара да погледна нагоре. Мисля, че Дрю беше уцелил. Посочете с пръст към небето. Този поглед нагоре ще изтегли след себе си и сърцето.

Помисли върху последното твърдение. Какво тегли сърцето ти, към какво го тегли?

Ако не гледаш къде отиваш, може да стигнеш на непредвидено място. Мисля, че точно поради тази причина животът на много хора е объркан. Животът ни много лесно може да тръгне в погрешна посока, ако започнем да се разсейваме. Лошите неща изместват добрите, а добрите заместват по-добрите. Възможно е незабелязано да се задоволиш с по-малкото, ако изпуснеш от погледа си великото. Много често сърцето ти броди, където иска и откриваш, че мислите, чувствата и стъпките ти го следват. Сузана е права, опитай! Поглеждайки нагоре, очите ни сякаш теглят след себе си сърцето. Библията ни учи: „А всички ние, с открито лице като в огледало гледаме Господната слава и се преобразяваме в същия образ от слава в слава, както от Господния Дух“ (2 Коринтяни 3:18).

Исус проповядваше същия принцип: „Там където е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви“ (Матей 6:21). Неговото решение за правилно фокусиране на живота е „да си събираме съкровища на небето“ (Матей 6:20). Избери това, което е ценно, полезно за теб и е от значение за вечността. След това живей по начин, който ще тегли сърцето ти към Бога. Това означава да включиш своите ценности, приоритети, забавления, приятелства и всекидневни дейности.

На Мойсей сигурно би му било трудно да се откаже от привилегиите и властта на Египет, ако не беше погледнал отвъд „съкровищата на Египет“: „Мойсей с вяра напусна Египет, без да се бои от царския гняв; защото издържа като човек, който вижда Невидимия“ (Евреи 11:24-27). Той беше привлечен от Този, когото избра да следва с цялото си сърце. Библията казва: „Повече от всичко друго, което пазиш, пази сърцето си, защото от него са изворите на живота“ (Притчи 4:23).

Павел даде мъдър съвет: „И така, ако сте били възкресени заедно с Христос, търсете това, което е горе, където седи Христос отдясно на Бога. Мислете за горното, а не за земното; защото умряхте и животът ви е скрит с Христос в Бога“ (Колосяни 3:1-3). Насочи погледа си към небесните реалности, нека те изпълват мислите ти и сърцето ти ще бъде притеглено в тази посока.

Молитвата ми за теб днес е: насочи вниманието и любовта си към небесните неща.

снимка: http://www.sxc.hu