Posts Tagged ‘характер’

Благодатта да служиш

„Защото Човешкият Син не дойде да Му служат, а да служи“ (Марк 10:45)

„Можеш да се наречеш слуга тогава, когато не се обиждаш от това“

Благодатта да служишСещаш ли се за човек със сърце на слуга? Моята майка беше такъв човек. Наблюдавал съм как тя с радост упражнява тази практична духовна дарба през целия си живот. При някои хора служенето е дадена от Бога дарба, която е част от характера им. За повечето от нас служенето трябва да дойде като резултат от целенасочено развиване на богоугоден характер и осмислени действия. Исус е съвършеният ни пример.

Ние сме призовани да бъдем като Исус. Това със сигурност е много смущаваща цел, но ни е осигурена и помощ: „Знаем, че когато Христос се яви, ще бъдем като Него, защото ще Го видим такъв, какъвто е“ (1 Йоан 3:2). Но това ще бъде тогава, а ние трябва да служим сега. Бих описал това като процес, постепенна работа на Святия Дух, която продължава цял живот. Нито един от нас няма да бъде завършено произведение в този живот. Този процес не се случва по естествен път и не е бърз.

Има дни, в които да бъдеш дори малко повече като Исус, изглежда като огромна задача. Неговата цел е ясна: „Докато ние всички достигнем в единството на вярата и на познаването на Божия Син в пълнолетно мъжество, в мярката на ръста на Христовата пълнота“ (Ефесяни 4:13). Хората често имат доста странни идеи как би изглеждало това. Открил съм, че повечето духовни неща са значително по-практични и прости, отколкото се опитваме да ги направим. Когато хората правят духовното израстване мистично и сложно, те лесно намират оправдание и не поемат отговорност дори да започнат.

Ето как трябва да започнеш. Посвети се да намираш възможности да служиш на другите, както правеше Исус: „Също както и Човешкият Син не дойде да Му служат, а да служи и да даде живота Си откуп за мнозина“ (Матей 20:28). Исус не беше длъжен да служи, Той избра да служи (Филипяни 2:5-9). Служенето е семейна черта. Ти избираш да служиш. Ставаш повече като Исус, когато осъзнаваш, че като служиш доставяш удоволствие на Исус повече от всичко. Ето колко лесно е да Му угодиш!

„С любов служете един на друг“ (Галатяни 5:13). Служенето изисква благодат, а всяка благодат започва с Бога.

Учениците бяха шокирани, когато Исус коленичи, за да измие краката им (Йоан 13:12-15). Такова нещо беше немислимо в културен план, противно на разбирането им за гордост и положение. Те имаха да учат много и това щеше да бъде труден урок за тях. Те искаха да заемат най-високите места в Неговото ново управление (Марк 10:35-41). Слугите на Бога са по-загрижени за другите, отколкото за себе си.

Исус обърна световната система с главата надолу, за да може в Неговото царство нещата да бъдат по правилния начин. Тези, които настояват да им се служи, са по-маловажни в Неговото царство. Исус каза, че тези със смирено и загрижено сърце, които изберат да завържат престилката на слугата около кръста си, които с радост се предадат да служат, са великите (Лука 22:24-27). Сърцето на слуга дава благородство. Тези, които служат, не са унижени – в Божиите очи те са издигнати.

Моят скъп приятел и духовен баща Кембъл мъдро казваше: „Алън, ако искаш да разбереш доколко добре се представяш като слуга, обърни внимание как реагираш, когато някой те третира като такъв“. Това е добра и практична мярка за напредъка ти или липсата му. Голямата доза служене е полезна и се превръща в начин на живот, а не остава само случайно събитие. Когато се радваш да послужиш, изграждаш сърце на слуга и ставаш повече като Исус.

Молитвата ми за теб днес е: радвай се на възможностите да послужиш на Бога и на другите.

Advertisements

Гледай нагоре

„Повдигнах очите си към небесата; и разумът ми се възвърна“ (Даниил 4:34)

„Твоите отговори са горе – където управлява Бог и пребивава мъдростта“

Гледай нагореЖивотът може да стане объркан и да изглежда, че всичко е извън контрол. Може да изгубиш пътя и да не знаеш как да намериш посоката. Може да се отчаяш, без да търсиш утешение и насърчение. Ще има случаи, в които няма да знаеш към кого да се обърнеш за помощ. Понякога семейството и приятелите ти ще се опитват да ти помогнат, но тяхната помощ няма да ти помага. Понякога животът ти ще е объркан, ще загубиш увереност или чувство за посока.

Но има и моменти, които си налагаш сам, когато лъжливи притеснения от личен характер или гордост те обвиват като пашкул, скриват от теб отговорите и помощта, от които имаш нужда. Много често се бориш сам, страхувайки се да се довериш на друг. Това се нарича гордост. Гордостта е заблудата, че си самодостатъчен. „Гордостта на човека ще го смири, а смиреният ще придобие чест“ (Притчи 29:23).

Чуйте думите на един човек, който научи това по трудния начин. Един мощен, но възгордял се Вавилонски цар, каза това: „Аз, Навуходоносор, повдигнах очите си към небесата; и разумът ми се възвърна, като благослових Всевишния и похвалих, и прославих Онзи, Който живее до века… а Той може да смири онези, които ходят горделиво“ (Даниил 4:34, 37). Има Бог на Небесата – Той знае кой си, знае къде си и разбира всичко, което те обърква. „Бог се противи на горделивите, а на смирените дава благодат“ (1 Петрово 5:5-7). Сред своето объркване ще намериш благодат.

Където и другаде да гледаш, търсейки отговорите, от които имаш нужда, бъркаш посоката. Както научи Навуходоносор, мъдростта идва отгоре, ако човек е достатъчно смирен да я потърси (Яков 1:5). „Но мъдростта, която е отгоре, е преди всичко чиста, после миролюбива, кротка, сговорчива, пълна с милост и добри плодове, примирителна, нелицемерна“ (Яков 3:17). Много ценя една проста и практична дефиниция за мъдрост: „Мъдрост е способността да видиш собственото си положение от гледната точка на Бога“. Давид даде израз на тази истина (Псалм 71:1-17). Божият съвет е лесен: „Гледай нагоре“. В Божието присъствие истината носи яснота.

Типично е най-напред да гледаме навсякъде другаде, освен там, където мъдростта трябва да бъде търсена. Най-напред се вглеждаме вътре в себе си, за да намерим отговор, но там не можем да намерим нито яснота, нито разбиране, защото ги нямаме. Когато не успеем, поглеждаме навън – често безразборно – към всеки, който би предложил мнение, засилвайки нашето объркване. Твоите отговори са горе – където управлява Бог и пребивава мъдростта. Гледай нагоре!

Чети Библията – тя е богата на практични съвети, които отварят мъдростта на Небесата за теб. Размишлявай върху словото (Псалм 1:1-3).

Довери се на Святия Дух – Той е личният възпитател, Когото Исус описва като: „Духът на истината, Който ще ви упътва във всяка истина“ (Йоан 16:13).

Моли се и се покланяй. Това са важни практики, учещи духа да разпознава Божия глас. Търси приятелства, одобрени от Бога. Общувай с хора, които споделят и поддържат твоята вяра (Евреи 10:23-25). Бъди верен на истината – тя те прави свободен (Йоан 8:32).

Молитвата ми за теб днес е: търси мъдрост от Бога – всеки ден и във всяка ситуация.

снимка: Интернет

Чувствата

„Повече от всичко друго, което пазиш, пази сърцето си, защото от него са изворите на живота“ (Притчи 4:23)

„Чувствата са реални, но много рядко на тях може да се разчита; не трябва да се пренебрегват, но не трябва и напълно да им се вярва“

ЧувстватаЗамислял ли си се някога до каква степен ежедневният ти живот е ръководен от чувствата? Съществува много близка зависимост между това, което мислим и това, което чувстваме. Мислите и емоциите много често са първоизвора на това, което хората вярват и следователно на това, което вършат. Но трябва ли да ги упълномощаваме с такава власт? Емоциите са дар от Бог, за да бъде задълбочена и обогатена човешката опитност, за да се добави цвят и радост към живота. Не се срамувай от тях, наслаждавай им се богато, но не допускай да те ръководят.

Библията съветва: „Повече от всичко друго, което пазиш, пази сърцето си, защото от него са изворите на живота“ (Притчи 4:23). Изворът на чувствата е, както Библията го нарича, „сърцето на човека“. Това не се отнася до физическото сърце, което изпомпва кръвта, носеща живот и кислород навсякъде в тялото (Псалм 28:7). Когато прочетох всички справки, отнасящи се към думата сърце в конкорданса, останах изумен от тяхната многобройност. За Бог сърцето и емоциите са нещо много важно, дори и да са първични. Библията казва, че първата и най-голяма заповед е: „Да възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила“ (Марко 12:30).

Много пъти ще бъдеш изкушен да угаждаш на чувствата си, ръководени от твоите прищявки и желания. Разбери колко несигурни и следователно заблуждаващи могат да бъдат те, и също така осъзнай властта, която можеш да имаш над тях. Може да се чудиш: „Как мога да пренебрегна това как се чувствам?“. Има случаи, когато трябва да го направиш. След като разреших твърде дълго чувствата ми да ме ръководят и да насочват моите отношения и действия, аз научих две неща – чувствата са реални, но много рядко на тях може да се разчита; не трябва да се пренебрегват, но не трябва и напълно да им се вярва. Когато са правилни – наслаждавай им се, когато не са – издигни се над тях.

Признавай чувствата си. Пренебрегването не ги премахва. Изследвай ги честно според истината на Божието слово. Емоциите, угодни на Бога, са съобразни с реалността, те са полезни и здрави, те са в хармония с Божията истина, те те насочват в Божията пътека. Както е с мислите, така е и с чувствата: „Понеже събаряме помисли и всичко, което се издига високо против познанието на Бога, и пленяваме всеки разум да се покорява на Христос“ (2 Коринтяни 10:5). Когато твоите мисли и чувства са „пленници“, покорни на Христос, тогава ти ще ходиш „с чистосърдечна любов, добра съвест и нелицемерна вяра“ (1 Тимотей 1:5).

Емоционалната зрялост избира да се доверява преди всичко на истината, поставяйки я над чувствата и след това да следва истината преди чувствата. Чувствата са непостоянни, често променящи се без повод и причина. Може да се чувстваш зле без да имаш представа защо или да се чувстваш прекрасно, макар че нищо наоколо не е добре. Необяснимо, нали? Да, но ти избираш как да живееш – избери да се доверяваш на истината. Винаги се покорявай на Бога. Доверявай Му се във всичко. Обичай Го съвършено. В живота е важно да бъдем с право сърце пред Бога.

Един приятел ми каза, че веднъж съм го посъветвал да бъде „верен на Истината“ в ситуация, когато е бил изцяло във властта на чувствата си. Тези думи сочат „точния север“ на пътеводния компас, когато сме объркани или несигурни. Въпреки че не мога да си спомня, много се надявам наистина да съм го казал, защото дълбоко вярвам в това. А преди всичко искам да съм верен на Божията истина. Така успешно можеш да „пазиш сърцето си“ и всичко, което е повлияно от него.

Молитвата ми за теб днес е: цени високо истината и бъди непоколебимо верен.

снимка: Интернет

Отпечатък върху вечността

„Бъдете мъдри… и използвайте времето си възможно най-добре“ (Колосяни 4:5)

„Празен е този живот, който не оставя принос със значение за вечността“

Времето е безценен подарък, даден от Бога. Безценен, защото е незаменим. Щом отмине, то никога не може да се върне и остава само резултатът от мъдрото му използване. Всеки ден хората получават едно и също количество време – 24 часа, 1440 минути. Часовете ти ще са добре оползотворени, ако използваш минутите мъдро. Не можеш да консервираш време за по-късно. Не можеш да го складираш, за да го използваш при нужда. Или го използваш сега, или похабяваш потенциала му да донесе полза на теб и другите.

Времето само по себе си има малка стойност. Стойността на един отрязък от време се определя само от това, което решиш да вложиш от себе си в него. Никъде думите на Исус не са по-приложими, отколкото по отношение на времето: „По-добре трупайте съкровища в небето, където нито молци, нито ръжда ще ги унищожат и където крадци не могат да се вмъкнат и да ги откраднат“ (Матей 6:20). Нека времето ти на земята бъде вложено във вечните неща на Божието царство (Матей 6:33).

Библията ни инструктира: „Бъдете мъдри… и използвайте времето си възможно най-добре“ (Колосяни 4:5). Как изкупуваш времето си? Използвай го добре, използвай го мъдро. Посвети всеки момент на стойностна цел. За мен това означава да живея всеки ден, зает с това, което има вечна стойност. Библията казва, че ще дойде време, когато: „Всичко, което може да се поклати, ще изчезне – а само сътвореното може да се поклати; непоклатимото ще остане. И така, щом получаваме непоклатимо царство, нека се изпълним с признателност, за да служим на Бога по начин, който Го радва, с уважение и страхопочитание“ (Евреи 12:27, 28). Страхът от Бога има дълбоко значение, но най-малкото се изразява в това да живеем всеки ден със свято желание да почетем Бога и да помагаме на другите с всичко, което казваме и правим. Живеем мъдро тогава, когато даваме пример на другите и даваме от себе си в живота им, за да донесем полза за вечността.

„Бъдете мъдри в отношението си към онези, които не са част от църквата, и използвайте времето си възможно най-добре. Нека говоренето ви да е винаги благо, подправено с мъдрост, за да знаете как трябва да отговаряте на всеки“ (Колосяни 4:5, 6). Използваш ли времето си възможно най-добре? Това как използваш времето, което ти е дадено, има пряко отношение към това как ще преживяваш вечността. Това, което правиш с живота си, оставя отпечатък върху вечността за теб и другите. „И ако призовавате като Отец Този, Който без лицеприятие съди според делото на всеки, то прекарайте със страх времето на вашето пребиваване на тази земя, като знаете, че не с преходни неща – сребро или злато, сте изкупени от суетния живот, предаден ви от бащите ви, а със скъпоценната кръв на Христос“ (1 Петър 1:17, 18). Дните ти могат да са изпълнени с дейности, програмата ти да е разчетена до минута – и все пак животът ти да е празен. Празен е този живот, който не оставя принос със значение за вечността.

Молитвата ми за теб днес е: цени всеки момент като безценен подарък от Бога.

снимка: Интернет

Лъжи и полуистини

„Истина ли каза Бог да не ядете от всяко дърво в градината?“ (Битие 3:1)

„Истината не изисква доказателства или защита, тя изисква твоята убеденост“

Истината е артикул, който се намира все по-рядко. Съветът на Соломон е: „Купувай истината и не я продавай“ (Притчи 23:23). Мисля, че точният смисъл е този – истината няма цена, без значение дали купуваш или продаваш. Ако говориш винаги и само истината, ти все по-лесно би разпознавал кога другите не го правят. Мисля, че е социална и духовна трагедия това, че с лекота пренебрегваме истината, а с готовност вярваме на лъжи и полуистини. Ако една полуистина е истина само наполовина, дали е истина изобщо? Добре известният американски писател и хуморист Марк Твен, прави следното наблюдение: „Една лъжа може да обиколи половината свят, докато истината си обува обувките“.

Исус разобличава врага на твоята душа чрез следното описание: „Защото в него няма истина. Когато говори лъжа, той говори своето, защото е лъжец и баща на лъжата“ (Йоан 8:44). Проблемът е в това – обикновено човек има склонност да чува и да вярва това, което на него му се иска. Ако маскираш лъжата и полуистината като истина, ти подаваш топката в ръцете на противника. Дяволът не може да говори истината, не бъди наивен да очакваш нещо друго от него. „Да не би Сатана да използва случая срещу нас; защото ние знаем неговите замисли“ (2 Коринтяни 2:11). Както започна в Едемската градина, така продължава и днес. В Битие 2, описанието на Сътворението завършва с невинността на Адам и Ева. След това глава 3 започва с тяхното духовно невежество, застанали именно пред дявола, който е описан като змия: „А змията беше най-хитра от всички полски зверове, които Господ Бог беше създал. И тя каза на жената: Истина ли каза Бог да не ядете от всяко дърво в градината?“ (Битие 3:1; направи справка в Битие 2:15-17). Бог не каза точно това – това беше полуистина, използвана като лъжа. Бъдете верни на истината.

Лъжите и полуистините нахлуват тогава, когато си позволяваме лукса да натрапваме нашата или нечия друга истина, и така да се противопоставяме на истината на Божието слово. Дяволът, под формата на змия, поставя под въпрос Божията инструкция, малко я променя и тогава подлага на съмнение Божия характер (Битие 3:1-13). Не можеш да се противопоставиш на неговите изкусни лъжи, освен ако не се държиш здраво за Божието слово, така както направи Исус, когато беше изкушаван в пустинята (Матей 4:1-11). Отговорът на Исус на всяко изкушение беше ясното, просто позоваване на вечното слово: „Писано е“. Трябва да се каже истината и нищо повече. Отстъпиш ли малко от истината – вече си загубил битката. Истината не изисква доказателства или защита, тя изисква твоята убеденост (направи справка във 2 Коринтяни 10:3-5). Има много строго предупреждение, завършващо Канона на словото: „Ако някой прибави нещо към тях… и ако някой отнеме от думите на тази пророческа книга, Бог ще му отнеме дела от дървото на живота“ (Откровение 22:18, 19). Или казано съвсем ясно – ти се нуждаеш само от Божето слово – нито повече, нито по-малко. Бог работи само с истината, така трябва да правим и ние, които сме избрали да се наричаме с Неговото име. Библията описва човека, когото Бог удостоява с чест като „Онзи, който ходи незлобливо, който върши правда и който говори истина от сърцето си“ (Псалм 15:1-5).

Молитвата ми за теб днес е: обичай и пази истината без никакъв компромис.

снимка: Интернет

Жизнено важни въпроси

„Така става с този, който събира имот за себе си и не богатее в Бога“ (Лука 12:21)

„Краткостта на живота и огромната важност на безсмъртната ни душа трябва да поддържат отношения на динамично напрежение“

Възможно е да си мъдър и внимателен за много неща и по много начини, и въпреки всичко да проявяваш глупост там, където е най-важно. Човек може да е успешен в работата, но да се провали в дома си, може да е усърден и трудолюбив, но да е безотговорен към спечеленото. Човек може да познава повърхностно много хора, но нито един да не познава наистина. Познанствата са повърхностния заместител на взаимоотношенията.

Животът ти се обуславя както от случаите, в които си постъпвал неразумно, така и от тези, в които си постъпвал разумно – смисълът на живота е да обръщаш внимание на нещата, които наистина си струват. Какъв е смисълът един студент да посещава лекции и никога да не си прави труда да учи? Защо трябва да създаваш семейство, без да си готов да инвестираш себе си в него? Защо да работиш неуморно, напредвайки в службата, ако харчиш безотговорно? Струва ли си?

Всеки натрупва непоследователности, които отслабват усилията му. Хора, които не успяват да разпознаят тези непоследователностти, прахосват времето си и в много случаи дори живота си. Това е сериозна грешка. Исус задаваше много въпроси, не защото не знаеше отговорите. Той задаваше тези жизненоважни въпроси, защото искаше хората да знаят отговорите, които имат значение за вечността. Ето най-задълбоченият въпрос, на който трябва да отговориш, доброволно или по принуда: „Понеже какво се ползва човек, като спечели целия свят, а изгуби живота си? Защото какво би дал човек в замяна на живота си?“ (Марк 8:36, 37). Твърде много хора се провалят точно в това нещо, което най-малко могат да пренебрегнат. Задавал ли си на себе си този въпрос? А отговарял ли си?

Благополучието на вечната ти душа зависи от твоя личен и честен отговор. Исус разказа историята на един много богат и преуспял човек със следното обобщение: „…защото животът на човека не се състои в изобилието на имота му“ (Лука 12:15-23). Историята на този човек разказва за много часове на упорит труд, в края на който той се наслаждава на постигнатия успех, „защото нивите му родиха много плод“. Бъдещето му беше добре планирано и той гледаше напред в очакване на още по-големи успехи и забавления: „Ще построя по-големи житници и там ще събера всичкото си зърно и благата си“. Фокусът на неговите действия е „успокой се, яж, пий и се весели“. Планът му е удоволствие. Направи ли нещо без да го е обмислил достатъчно? Той не мислеше така, но всъщност беше пренебрегнал добруването на своята душа. Той планираше за живота, но пропусна да вземе под внимание вечността. Той се погрижи добре за себе си, но зле за душата си. Краткостта на живота и огромната важност на безсмъртната ни душа трябва да поддържат отношения на динамично напрежение. Прочети думите на Исус внимателно и мисли над тях: „А Бог му каза: Глупако! Тази нощ ще ти изискат душата; а това, което си приготвил, на кого ще бъде? Така става с този, който събира имот за себе си и не богатее в Бога“ (Лука 12:20, 21).

Колкото и мъдър да си при решаване на проблемите в ежедневния живот, не трябва да пренебрегваш безсмъртната си душа. „Богатей в Бога!“ Струва ли си? Да, струва си! В сравнение с това, всичко останало е без значение. Бог не се скъпи и не задържа от теб най-добрите неща, които живота ти предлага, но Неговата главна грижа е твоята душа – тя трябва да бъде и твоя главна грижа. „Вълюбени, моля се да благоуспяваш във всичко и да си здрав, както благоуспява душата ти“ (3 Йоан 2). Глупаво е да нямаш благоденстваща душа. Искаш ли да се увериш в това сега? „Той е верен и праведен да ни прости греховете и да ни очисти от всяка неправда“ (1 Йоан 1:8-10).

Молитвата ми за теб днес е: да имаш божествени приоритети с вечна перспектива.

снимка: Интернет

Вътрешна сила

„Който владее духа си, е по-добър от завоевател на град“. (Притчи 16:32)

„Липсата на самоконтрол те прави по-слаб и ти пречи да станеш човека, който можеш да бъдеш“.

Какъвто и успех да постигнеш накрая в живота си, той се основава на някакъв по-ранен етап, в който си платил цената за изграждане на вътрешна сила. Вътрешната сила не е нещо, което просто придобиваш по пътя. Тази черта на характера е резултат от онези целенасочени моменти, в които си избирал да направиш правилното нещо, въпреки че никой е нямало да разбере ако не го направиш, но ти си щял да осъзнаваш компромиса с някаква част от своята лична почтеност. Това колко далече ще стигнеш в живота, се влияе директно от вътрешната сила на характера, която поддържа твоя успех. Ние се изненадваме, когато човек с голям успех в бизнеса, политиката, спорта, шоу бизнеса, брака или служението, предаде общественото доверие. Провалът им е публичен, но причината е съвсем лична – изборите, които те са направили. Питаме как е възможно това да им се случи, като че ли необикновените им постижения са в състояние да предотвратят такова падение. А всъщност някъде по пътя те не са успяли да кажат „не“ на самите себе си за нещо, което са пожелали, а не е трябвало да допускат.

Вътрешната ти сила не се доказва от велики постижения. Тежестта на самия успех е в състояние да повали и най-силните мъже и жени, ако им липсва характер и почтеност, които да подкрепят вътрешния им живот. Рано или късно видимата част от живота ти показва вътрешната ти сила или липсата на такава. Всяко унизително падение започва преди този момент на публичност, когато в лични моменти и ситуации глупаво си позволяваш малки изключения (привидно безобидни) и заслужени привилегии, които те правят по-слаб и ти пречат да станеш човека, който можеш да бъдеш.

Павел написа: „Само нека свободата ви не бъде повод да угаждате на грешната си природа – вместо това с любов служете един на друг“ (Галатяни 5:13). Прочети за трагичните резултати на тези малки избори (стихове 19-21). Библията мъдро съветва: „Повече от всичко друго, което пазиш, пази сърцето си, защото от него са изворите на живота“ (Притчи 4:23). За да го правиш успешно, ще имаш нужда от Божията помощ.

Ето една молитва, с която е добре да се молиш от време на време, нещо като проверка на вътрешния ти живот: „Изпитай ме, Боже, и познай сърцето ми;
опитай ме и разбери мислите ми;  и виж дали има в мене оскърбителен път;
и ме води по вечния път“ (Псалм 139:23-24). Платон е написал: „Първата и най-голяма победа е да победиш себе си“. Там започва вътрешната сила. Соломон е казал: „Който владее духа си е по-добър от завоевател на град“ (Притчи 16:32). Колкото и трудно да изглежда понякога, Бог ни уверява в това, че ще успеем в стремежа си към изграждане на вътрешна сила. „Ние сме повече от победители чрез Христос, който ни обича“ (Римляни 8:37). Това е обещанието, което Бог ти е дал за всеки аспект от всекидневния ти личен живот.

Молитвата ми за теб днес е: научи се да казваш „не“ и разбери, че това е най-доброто, което можеш да направиш, дори когато „да“ изглежда по-примамливо.

снимка: Интернет