Posts Tagged ‘хваление’

Време е да пеем

„Пейте и възпявайте Господа в сърцето си“ (Ефесяни 5:19)

„Помазаната музика храни духа и издига душата“

Време е да пеемМоят приятел Кембъл веднъж ми каза: „Ако искаш да разбереш какво изпълва сърцето ти, наблюдавай какво се излива от него, когато си разтърсен неочаквано и враждебно“. Какво има в сърцето ти? Понякога звуците на това, което се излива, могат да бъдат обезсърчаване, недоволство, оплакване, обезкуражаване или самосъжаление – не много добри звуци. Научих, че това, с което изпълвам сърцето си и ума си всекидневно, ще се излее, когато попадна в неудобни и неочаквани моменти. Слушай помазана музика, която храни духа ти и издига душата ти. Скривай в сърцето си Божието слово всеки ден (Псалм 1:1-3). Всеки ден издигай гласа си в хваление (Псалм 34:1).

Ето как става това: „Изпълвайте се с Духа“ (Ефесяни 5:18). В гръцкия текст този глагол е в сегашно повелително време и сочи за непрекъснатата и прогресираща работа на Святия Дух. „А плодът на Духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милост, вярност, кротост, себеобуздание; против такива няма закон. А които са Исус Христови, са разпънали плътта заедно със страстите и пожеланията й. Ако по Духа живеем, по Духа и да ходим“ (Галатяни 5:22-25). От пълнотата на Духа следва Неговото влияние и ръководство.

Звуците на радост при обикновени житейски случки и събития са доказателство за сърце, изпълнено с Духа. Апостол Павел учи Христовите последователи в Ефес: „И разговаряйте се с псалми и химни, и духовни песни, като пеете и възпявате Господа в сърцето си, и като винаги благодарите за всичко на Бога и Отца, в името на нашия Господ Исус Христос“ (Ефесяни 5:19, 20). Духовните песни и благодарността за всичко и по всяко време се изливат свободно от сърцето, изпълнено с Духа и са автентичния израз на Христов последовател, изпълнен с Духа. Нашата християнска вяра с любов и отдаденост през поколенията се изразява в песните и проповедите ни: „Като пеете с благодат в сърцата си“ (Колосяни 3:16, 17).

В Писанията има забележителни случаи, когато „псалми, химни и духовни песни“ са освобождавали Божието присъствие и мощ в особени ситуации:

  • (1) Победната нова песен на Мойсей, разказваща за Божия триумф при Червено море (Изход 15).
  • (2) Изпълнената с ентусиазъм нова песен на Давид, радостно празнуваща Божието присъствие, когато Ковчегът на завета бе върнат на Израел (2 Царе 6:14, 15).
  • (3) Новата песен на покорство на цар Йосафат, изявяваща вярата в Божието обещание и мощ, когато певците и хвалителите вървяха пред армията срещу враговете (2 Летописи 20:20-23).
  • (4) Благодарствената нова песен на Павел и Сила, фокусираща повече върху това кой е Бог, отколкото къде се намират (Деяния на апостолите 16:23-34).

Каквото и да е твоето настоящо състояние, винаги е точното време да пееш помазана песен. Дай на Бог твоя глас на хваление, Бог ще ти даде стиховете на победа и радост.

Молитвата ми за теб днес е: имай в сърцето си песен, която ще повдигне духа ти.

снимка: Интернет

Реклами

Хвалението като начин на живот

„Всичко, което диша нека хвали Господа“ (Псалм 150:6)

„Делата на Бог са естествено продължение на Неговата доброта“

Случвало ли ви се е да имате нужда да хвалите Бога – без и със съществена причина за това? Преди хвалението да бъде изразено в живота, то трябва да е състояние на сърцето. Смятам, че хвалението е колкото израз, толкова и отношение. Ако в ежедневието си пропускаме да хвалим Бог, то неусетно това може да ни доведе до момент, в който арогантно да питаме: „Какво си направил за мен напоследък, Боже?“

Когато не ти идва на ум нещо, заради което да хвалиш Бога – започни да Го хвалиш, заради Неговата същност. Тази причина е достатъчно голяма, за да го направиш. Хвалението към Бога, както и благодарността към другите, се крие в твоето разбиране, а не в чувствата, свързани с даден момент или събитие. Просто погледни навътре, а не наоколо.

Чувал съм да обясняват, че хвалението се отнася за това, което Бог е направил. Това е някак различно от поклонението, което се отнася до Личността на Бога. Мисля, че всичко, което прославя и величае Бога се отнася директно до Неговата Личност. „Той е твоята хвала и Той е твоят Бог, който извърши за теб тези велики и страшни неща, които очите ти видяха“ (Второзаконие 10:21).

Как реално можеш да разграничиш добрите дела на Бога от Неговия характер и естество? Делата на Бог са естествено продължение на Неговата доброта. Давид не си прави труда да разграничава делата Му от Неговия божествен характер. Той хвали Бог и за двете. „Хвалете Го за мощните Му дела, хвалете Го според превъзходното Му величие“ (Псалм 150:2).

Кой е Бог за теб? Това е определящият фактор, който превръща живота ти в живот на хваление. Какво място има Всемогъщият в ежедневието ти? Колкото и място да си Му дал – можеш да Му благодариш не само, защото е до теб, но и защото живее в сърцето ти. „Чрез вяра да се всели Христос във вашите сърца, така че вкоренени и основани в любовта, да бъдете в състояние да разберете заедно с всичките светии какво е широчината и дължината, височината и дълбочината и да познаете Христовата любов, която превъзхожда всяко знание, за да се изпълните в цялата Божия пълнота“ (Ефесяни 3:17-19).

Направи хвалението свой стил на живот. То трябва естествено да тече от теб към Бог, също както естествено текат към теб Неговата милост и благодат. Добър израз на това е и благодарността ти към хората, които те благославят всеки ден. „И от престола излезе глас, който казваше: Хвалете нашия Бог, всички Негови слуги вие, които Му се боите, малки и големи!“ (Откровение на Йоан 19:5). „Всичко, което диша нека хвали Господа“ (Псалм 150:6).

Молитвата ми за теб днес е: докато дишаш – хвали Господа!

снимка: Интернет

Заслужено признание

„Нашата способност е от Бога“ (2 Коринтяни 3:5)

„Успехът е неоправдана гордост, ако с него не почиташ Бога и не Му служиш“

Открил съм, че много бързо казваме „Аз го направих“, когато имаме успех, отколкото, когато сме забъркали каша. Когато нещо се получи добре сме готови да оберем лаврите. Дори тази готовност ни е малко в повече. Това ли е причината, поради която хората се бавят, когато трябва да отдадат заслуженото за успеха си и на други, които са допринесли за него? Има един добър принцип, който е хубаво да спазваме – на всеки трябва да се отдава заслуженото признание.

Някой правилно е отбелязал – ако видим костенурка върху някой висок стълб, то тя не се е качила там сама. Когато си готов с благодарност да признаеш неоценимата помощ, която си получил, за да стигнеш до сегашното си положение, тогава ще си готов за още по-голям успех. Каква връзка има всичко това с живота ни всеки ден? Бих искал да те попитам – дал ли си подобаващото на Бога място в живота си?

Ето каква е истината. Всяко добро нещо, което е дошло в живота ти е белязано от Божият отпечатък, без значение дали го признаваш или не. „Всяко дадено добро и всеки съвършен дар е от горе и слиза от Отца на светлините“ (Яков 1:17). Твоят успех е неоправдана гордост, ако с него не почиташ Бога и не Му служиш. Има нещо страшно в това да не отдадеш на Бога полагащото Му се признание. „Нашата способност е от Бога“ (2 Коринтяни 3:5). Нима не става ясно? Когато отдаваш на Бога цялата слава, начинът ти на живот ще бъде белязан от смирение, истинска благодарност и щедрост.

Библията казва: „Отдавайте на всички дължимото… на когото почит – почитта“ (Римляни 13:7). Ако е нормално да отдаваме дължимото уважение на хората, то колко повече трябва ясно да свидетелстваме за многообразната Божия благодат и безбройните Му благословения. Апостол Павел правилно казва: „Всичко мога чрез Христос, който ми дава сила“ (Филипяни 4:13).

Молитвата ми за теб днес е: никога не пропускай да почетеш Бог за всичко, което ти дава.

снимка: Интернет

Глътка свеж въздух

„… ако има нещо добродетелно и ако има нещо похвално – това зачитайте“ (Филипяни 4:8)

„Хвалението е разпознаване на това кой е Бог, празнуване на това, което Той е направил и ще продължи да прави в бъдеще“

mountainВ повечето случаи човек намира това, което търси в живота. И ако това е вярно – не е ли по-добре да изберем да видим това, което искаме, отколкото това, което ни попадне първо пред погледа. Има толкова много зло около нас, то сякаш е по-лесно забележимо. Но в същото време има и добро, което можем да забележим, въпреки, че понякога избираме да го отминем.

Няма да ни отнеме много време да открием за какво да се оплакваме и какво да критикуваме, ако просто сме решили да го направим. Но въпросът ми е защо трябва да го правим? Със сигурност самите ние, а и хората около нас няма да се почустваме по-добре, ако постоянно забелязваме само лошите неща в себе си и в другите около нас.

Какво ще стане, ако съзнателно потърсим повод да похвалим някого, да го насърчим? Или да намерим поводи в нашия живот, за които да сме благодарни. И ако все пък се огледаме наоколо и нищо не ни се струва достойно за похвала, то Бог винаги заслужава да бъде прославен. Нека да вдигнем глава към Него и да Го прославим. Мисля си, че тогава ще се почустваме по-добре. Не можем да се чувстваме добре, когато постоянно сме негативни. Това само влошава нещата. Хвалението ни към Бога може да отнеме най-лошите преживявания.

Спрете за миг сега и помислете за някой, за когото сте благодарни на Бога. За какво още можем да Го прославим – за ежедневната храна, за снабдяването в живота ни, за работата, за здравето, за приятелствата?

В Библията се казва: „Алилуя! Да, добро е да пеем псалми на нашия Бог. Да, хвалебната песен е хубава и приятна.“ (Псалм 147:1). Бог смята хвалението за приятно и красиво, а Създателят със сигурност знае какво е красота!

Хвалението ще ти даде победа, когато нищо друго не би могло да го стори „(Йосафат) нареди някои от тях да пеят на Господа и да хвалят великолепието на Неговата святост, като излизат пред войската и казват: Славословете Господа, защото милостта Му е до века. И когато почнаха да пеят и да хвалят, Господ постави засади…“ (2 Летописи 20:21-22). Хвалението е разпознаване на това кой е Бог, празнуване на това, което Той е направил и ще продължи да прави в бъдеще.

Хвалението ще те изведе от трудни места. „Но посред нощ, когато Павел и Сила се молеха с химни на Бога, а затворниците ги слушаха…“ (Деяния на апостолите 16:25). Бог отвори вратите на затвора за Павел и Сила. А помните ли Йона? „Но аз ще принеса жертва с хвалебен глас; ще отдам това, което съм обрекъл. Спасението е от Господа“ (Йона 2:9). Хвалението го освободи, когато нищо друго не можеше. Всичко минава по-леко, когато има хваление.

Хвалението ще те отведе на места, които не би могъл да достигнеш по друг начин. „Влезте в портите Му със славословие и в дворовете Му – с хваление“ (Псалм 100:4). Нека си представим някой да влезе в Божието присъствие с постоянно оплакване и неблагодарност. Аз съм опитвал – не действа. Но хвалението, което е от сърце ще те отведе в Божието присъствие, когато нищо друго не би могло. Хвалението носи здраве в живота ни. То се отразява добре на душата, също като глътка свеж въздух. Ето какво мисли Бог за нашето хваление: „Подобава на праведните да въздават хваление“ (Псалм 33:1).

Молитвата ми за теб днес е: да откриеш доброто и да размишляваш над него.

снимка: Интернет

Сподели