Posts Tagged ‘християнски живот’

Духовни практики

„Благословен да бъде Бог и Отец на нашия Господ Исус Христос, който в Христос ни е благословил с всяко духовно благословение в небесните места“ (Ефесяни 1:3)

„За основните духовни практики са необходими време на спокойствие и усамотение

Духовни практикиДните могат да бъдат натоварени и шумни, оставяйки ни превъзбудени и уморени. Сякаш всичко се случва на бързи обороти и всеки препуска. Доста често спешното измества важното. Забързаната крачка на нашия живот и шума на обкръжението ни правят основните неща за нашето добруване да изглеждат не толкова важни. Още по-трагично е, че може да загубиш част от себе си някъде сред този шум и заетост. Несекващата активност води до объркана идентичност. Убедеността в духовната идентичност осигурява сигурност относно целта, яснота по отношение на посоката и ясно осъзнаване на това, че Бог ти е дал достатъчно дарби и способности. Толкова много зависи от истински трезвата преценка за дадената ти от Бог идентичност. За основните духовни практики са необходими време на спокойствие и усамотение. Ние толкова приличаме на учениците на Исус – често заети и уморени. Той ги приканваше: „Елате вие сами на уединено място насаме и си починете малко“ (Марк 6:31). Времето насаме с Бог ти дава да преоткриеш своята идентичност в Христос.

„Благословен да бъде Бог и Отец на нашия Господ Исус Христос, който в Христос ни е благословил с всяко духовно благословение в небесните места“ (Ефесяни 1:3) В своите послания Павел пише обстойно за твоя живот в Христос (Ефесяни 2:6, 7).

Ще ти предложа някои духовни дисциплини, които засилват духовната идентичност.

  • Практикувай тишина и усамотение. Практикувай да бъдеш тих и изпълнен с удовлетворение в Божието присъствие (Псалм 1:1-3). „Наистина укротих и успокоих душата си, както отбито дете лежи при майка си; като отбито дете е душата ми в мен“ (Псалм 131:2). Нека времето с Божието слово бъде твой приоритет. Еднакво важни са както редовното практикуване, така и продължителността на времето. „Нека Христовото слово да се вселява във вас богато с пълна мъдрост“ (Колосяни 3:16, 17).
  • Практикувай молитва с благодарност. Когато предаваш сърцето си с благодарност на Бог, ти се свързваш с Него. „Не се безпокойте за нищо; но във всяко нещо, с молитва и молба изказвайте прошенията си на Бога с благодарение“ (Филипяни 4:6). Постанови хвалението и поклонението като стил на твоя живот. Давай израз на радостното преклонение в сърцето си (Псалм 100).
  • Направи свой приоритет градивните взаимоотношения. Ти си създаден да живееш в общност (Деяния на апостолите 2:46, 47). Там е мястото, където израстваш и служиш най-добре. „Като не преставаме да се събираме заедно, както някои имат обичай да престават, а да се увещаваме един друг“ (Евреи 10:25).
  • Практикувай съботна почивка в Христос. Бог е създал живота като е постановил ритъм труд – почивка. „И тъй, понеже ни остава обещание да влезем в Неговата почивка, нека се боим да не би да се открие, че някой от вас не е достигнал до нея“ (Евреи 4:1). Съботният принцип обединява в себе си целостта на живота ни пред Бога, пребъдването ни в Христос, увереността в това, че Той е завършил Своята работа на кръстта и празнуването на нашата идентичност в Христос (Матей 11:28-30).

Молитвата ми за теб днес е: идентичността ти да е основана и изграждана в Исус Христос.

Advertisements

Морално съвършенство

„Затова като положите всяко старание, прибавете на вярата си добродетел…“(2 Петрово 1:5)

„При Бог моралното съвършенство не подлежи на дискусия“

Морално съвършенствоМоралът докосва всяка сфера на твоя живот – както личния, така и обществения, както твоите думи, така и твоите дела, показва кой си ти всъщност. Корените на личния морал са безценните качества на почтеността като образцов характер и скромно поведение – да бъдеш честен, щедър, неегоистичен, заслужаващ доверие, справедлив и други такива необикновени качества. За всеки последовател на Христос това не трябва да подлежи на дискусия (Ефесяни 5:3-6). Павел беше ясен: „Да различавате доброто от злото и да изберете доброто; да бъдете чисти и неопетнени в деня, когато Христос дойде; изпълнени с плодовете на правдата, които са чрез Исуса Христа, за слава и хвала на Бога“ (Филипяни 1:9-11). Моралното съвършенство е нормалния стандарт за Божието царство и Неговите поданици.

Има една област на моралното съвършенство, в която преобладаващото мнозинство не се съобразява с Божието слово, нито признава очевидните разрушения, които това незачитане причинява в много домове и човешки сърца. Библията е категорична: „Понеже това е Божията воля – вашето освещение; да се въздържате от блудство; и всеки от вас да се научи да владее тялото си, така че да живее по начин свят и почтен… Защото Бог ни призова да живеем свято, а не в нечистота. И тъй, който отхвърля това, той отхвърля не човека, а Бога, Който и даде Своя Свети Дух в нас“ (1 Солунци 4:3-8). Това е една от тези части в Писанието, която някои не изпълняват, търсейки благовидна причина за това или пък просто я пропускат.

Има безскрупулни спекуланти, които поощряват стимулирането на сексуалния апетит, двусмислеността и експлоатацията. Бог не е срещу сексуалността, нито се страхува от твоята. Тя е Негово творение, не на Адам. Следователно, Бог знае най-добре как трябва да работи тя, така че да благославя и обогатява живота с дълбоко удоволствие, а не да носи болка; да свързва сърцата, а не лекомислено да ги разрушава. „А тялото не е за блудодеяние, но за Господа и Господ е за тялото… Бягайте от блудство. Всеки друг грях, който би извършил човек, е вън от тялото, но който блудства, съгрешава против своето си тяло. Или не знаете, че вашето тяло е храм на Светия Дух, който е във вас, когото имате от Бога и вие не принадлежите на себе си? Защото вие сте скъпо купени. Затова прославете Бога в телата си и в душите си, които са Божии“ (1 Коринтяни 6:13, 18-20). Словото ясно показва, че сексулното ангажиране преди връзките на брака или извън връзките на брака отслабва тъканта на взаимното посвещение и засилва възможността от бъдещи изневери, дори развод. Когато човек избере да освободи себе си от Божието намерение и модел за физическа интимност, той неизбежно търпи последиците. Когато пренебрегваме Божието Слово, ние пренебрегваме самия Него и така нараняваме сърцето Му, а възможностите за нашето бъдеще се ограничават.

Ето обобщението на нещата – в Своята любов Бог постановява, както ясните граници на моралната чистота, така и силни връзки за моралното съвършенство. „Чрез които ни се подариха най-големи и скъпоценни обещания, за да станете чрез тях участници на божественото естество, като сте избягали от произлязлата от страстите поквара в света – точно затова, като положите всяко старание, прибавете на вярата си добродетел, на добродетелта – познание, на познанието – себеобуздание, на себеобузданието – търпение, на търпението – благочестие, на благочестието – братолюбие и на братолюбието – любов. Защото, ако тези добродетели се намират у вас и се умножават, те ви правят да не сте безделни, нито безплодни в познаването на нашия Господ Исус Христос. Защото онзи, у когото те не се намират, е сляп, късоглед и е забравил, че е бил очистен от старите си грехове“ (2 Петрово 1:4-11).

Всеки и по всяко време може да се задоволи с нещо по-малко от съвършеното, във всяка област на живота, но това, разбира се, ще бъде за негова сметка. При Бог моралното съвършенство не подлежи на дискусия. Да отдадем себе си и да включим друг в нещо по-различно от морално съвършенство, ще доведе до плащането на ужасна цена, която засяга, както сърцето физически, така и душата духовно (Галатяни 6:7-9).

Молитвата ми за теб днес е: не пренебрегвай вечността заради мимолетни увлечения.

снимка: Интернет

Духовна интимност

„За да позная Христос…“ (Филипяни 3:10)

„За духовната интимност е важно да има цялостност на взаимоотношенията“

Духовна интимностЖивотът има нужда от смисъл и цел. Целта трябва да е достатъчно голяма, за да преодолееш усилията, които той изисква от теб да положиш. Този, който не намира смисъл да положи нужните усилия, за да постигне нещо, няма необходимото вдъхновение и мотивация. Най-голямата цел е да познаем Исус Христос на практика, лично и интимно. Неговото намерение е: „Да познаете Христовата любов, която никое знание не може да обгърне, за да се изпълните в цялата Божия пълнота“ (Ефесяни 3:17-20).

Само интелектуалното познание е недостатъчно за личното познаване на Христос – това, което Павел търсеше. Той желаеше преобразяваща опитност на душата и духа, коята откупва сърцето и завинаги променя желанията и посоката на живота (Римляни 7:15-26, Деяния 9:1-6). Като следствие на това познание, Павел посвети живота си на Христос, без да изключва и жестоките смъртни заплахи. „Но не се скъпя за живота си, като че ми се свиди за него, в сравнение с това, да изкарам пътя си и служението, което приех от Господа Исуса, да проповядвам благовестието на Божията благодат“ (Деяния 20:22-24).

За духовната интимност е важно да има цялостност на взаимоотношенията. Информация, без съответната опитност, е само интелектуално знание без цялостност на взаимоотношенията. Това, което имам предвид е, че цялостност на взаимоотношенията означава пълно и истинско предаване на Бог или на другите. Истинността е единствената трайна основа за истинска интимност. Още по-лошо – интелектуалната информация, без съответната духовна опитност, пречи сериозно на истинските и живи взаимоотношения с Бог.

Като млад студент в колежа, подготвяйки се за служение, аз се молех страстта на Павел за Христос да бъде и моя: „Да позная Него, силата на Неговото възкресение и общението в Неговите страдания, ставайки съобразуван със смъртта Му“ (Филипяни 3:10). Този стих остана до ден днешен „стиха на моя живот“. Думите на Павел показват целта и смисъла на моя живот. Посветил съм живота си на това – ежедневно, лично и от опит да познавам Исус Христос като Спасител и Господ.

Страстното желание на Павел „да познава Христос“ показва една интимност, на която не може да се намери паралел и която пренебрегва страданията и жертвите. Същият израз се намира и в Стария завет: „И Адам позна жена си Ева; и тя зачна…“ (Битие 4:1), а също така и в Новия завет, давайки израз на скептичността на Мария, когато получава вестта от ангела: „Как ще бъде това, тъй като мъж не познавам?“ (Лука 1:30-38).

Думата означава знание, получено от опит, което чрез усилие създава и освобождава нов живот. Не се задоволявайте да знаете за Бога, без от опит да познавате Христос, лично и мощно. Всичко по-малко е недостатъчно.

Павел желаеше страстно среща с Христос, която да освободи Божията мощ и нов живот в него и чрез него. Такава духовна интимност свидетелства за себе си чрез сила на живота, която е свързана и чийто източник е възкресението на Исус Христос (Ефесяни 1:17-21). Силата на Неговото възкресение никога няма да се покаже недостатъчна, каквото и да срещнеш в живота си. В Христовото възкресение, Бог превръща очевидното поражение в славен триумф. Всяко разрушено нещо в живота ти може да се поправи. Това, което изглежда вяло и безжизнено, може да получи живот изобилно.

Ако желаеш нещо друго повече от Него, тогава страстта да Го познаваш така, както Той иска да бъде познат, просто ти липсва. Исус беше ясен: „А това е вечен живот, да познаят Тебе, единия истинен Бог и Исуса Христа, Когото си изпратил“ (Йоан 17:3). Съществува дълбочина на взаимоотношенията, която е резултат от интимното общуване с Бог чрез Христос. Само тогава ще узнаеш силата, която изтича от Неговото възкресение във всяко обстоятелство на твоя живот, където и да ходиш, където и да живееш, всеки ден.

Молитвата ми за теб днес е: познай Исус така, че никога вече да не си същия.

Цялата благодат, от която се нуждаеш

„А Бог е силен да преумножи във вас всяка благодат, така щото, като имате винаги и във всичко достатъчно във всяко отношение, да преизобилвате във всяко добро дело“ (2 Коринтяни 9:8)

„Бог притежава цялата благодат, от която се нуждаеш, а ти имаш нужда от цялата благодат, която Той притежава“

Всичката благодат, от която се нуждаешАз съм благословен. Моят живот и служение са благословени от Божията благодат и благосклонността на хората. Получил съм от Бог и от хората много повече от това, което изобщо някога бих заслужил и съм благодарен за всяка показана ми добрина. Признаването на получените благословения са ключа към благодарността. Забелязал съм, че ако получа по-малко от това, което ми дължат, не се чувствам благодарен. Когато получа точно толкова, колкото съм заслужил, чувствам се така, все едно съм го заработил. Но когато получа повече, отколкото съм заслужил, аз съм дълбоко благодарен. Всъщност, важно е не толкова колко си получил – по-скоро важна е твоята оценка и отношение към това, което си получил. Отношението е източник на благодарността. В твоя живот единствено ти определяш отношението си – никой друг. Благодарността обикновено има отношение към твоя опит с благодатта и разбирането ти за нея.

Благодатта не може да се спечели, а само да се получи. Благодатта – необяснимо благоволение, незаслужено благословение – е винаги доброволен дар и можеш най-добре да я приемаш и оцениш, когато мислиш за нея по този начин: „Но с Божията благодат съм това, което съм; и Неговата благодат към мен не беше напразна, а аз се трудих повече от всички тях – не аз обаче, а Божията благодат, която беше с мен“ (1 Коринтяни 15:10). Концепцията за благодатта е повтаряща се тема в посланията на апостол Павел. Той знаеше мярката на благодатта, която бе получил от Бога (Деяния 9:1, 2; 1 Коринтяни 15:9), възхищаваше се на това, което можеше да опише само като „изобилните богатства на Неговата благодат чрез добрината Си към нас в Христос Исус“ (Ефесяни 2:5-9).

Благодатта е както подарък, така и задължение. Точно това често ни безпокои относно нея. Хората непрекъснато се опитват да я спечелят. Благодатта не може да се спечели, тя се дава. Може би хората просто се чувстват неловко да получат такъв дар, защото те самите често не са така благи и милостиви към другите хора, колкото биха могли да бъдат. Получената благодат те задължава да я даваш на другите, така както си я получил.

Благодатта никога не е излишна. Тя се дава, когато е най-необходима. В контекста на Библията, благодатта е нужна, когато се бориш да извършиш правилното нещо, когато взаимоотношенията са опънати, когато противоречията остават неразрешени или не ти достига сила. Тогава Бог простира Своята благодат към теб и те моли ти да правиш същото с другите. „А Бог е силен да преумножи във вас всяка благодат, така щото, като имате винаги и във всичко достатъчно във всяко отношение, да преизобилвате във всяко добро дело“ (2 Коринтяни 9:8).

Благодатта е винаги достатъчна. Когато Павел е в най-голяма беда, Бог му казва: „Доволно ти е Моята благодат; защото силата Ми в немощ се показва съвършена… защото, когато съм немощен, тогава съм силен“ (2 Коринтяни 12:7-10). Когато разбереш благодатта, ще откриеш, че тя винаги е давана в изобилна мяра: „Защото ние всички приехме от Неговата пълнота и благодат върху благодат… А благодатта и истината дойдоха чрез Исуса Христа“ (Йоан 1:16, 17).

Израстването в сила и усъвършенстването са винаги продукт на достатъчната благодат. Това, което Бог обеща на Павел, го обещава и на теб. Бог притежава цялата благодат, от която се нуждаеш, а ти имаш нужда от цялата благодат, която Той притежава.

В каквато и ситуация да се намираш днес, каквото и да е състоянието на сърцето ти, прегърни благодатта на Бога, без съмнение и без колебание.

Молитвата ми за теб днес е: повярвай в достатъчността на Неговата благодат при всички обстоятелства.

Постоянстващ и изобилващ

„И се радвам като виждам… постоянството на вашата вяра спрямо Христос“ (Колосяни 2:5)

„Живот, който постоянства във вярата, изобилства в Христос“

Постоянстващ и изобилващОтдавна Англия е едно от любимите ми места, които посещавам. Особено са ми приятни обедите в техните пъбове, колкото по-стари и автентични, толкова по-добре. Обичам да виждам табелите, поставени отвън: „Основан 1868“. Такава информация е свидетелство за заслужено самочувствие, породено от наследената история и внушава обещание за надеждност.

Няколко неща насочиха днес мислите ми в тази посока. Съвсем скоро попаднах на бележките от моята първа проповед като млад пастор в Trinity Church, а именно: „Животът, който беше постановен“ (25 май 1975 г.). Знаех, че това е библейски принцип, който исках да си припомня отново. Наскоро водих службата, на която мои дългогодишни приятели подновиха брачната си клетва по повод своя 70-годишен юбилей. След това, в предстоящата неделя, посветих нашия правнук, Картър, а Гейл и аз отпразнувахме нашата 51-годишнина от сватбата. Обичам хората, които са около мен, обичам и това, което правя. Така трябва да е и с вярата в Христос.

Павел се беше посветил на живот в Христос, изпълнен с увереност и сигурност:
„И се радвам като виждам… постоянството на вашата вяра спрямо Христос. И така, както сте приели Христос, Господа, така и ходете в Него, вкоренени и назидавани в Него, утвърждавани във вярата си, както бяхте научени, като изобилствате в нея с благодарение“ (Колосяни 2:5-7). Павел говори както за вярата, която трябва да упражняваш и да бъдеш твърд, така и за вярата, в която си утвърден и трябва да постоянстваш. Постоянството на твоята вяра води до още по-голяма вяра (Йоан 15:7, 9-10, 1 Йоан 2:24). Започнатото от Бог в благодат, Той продължава чрез вяра и завършва с благодарение. Този процес води до твоето „утвърждаване във вярата и изобилстване в благодарение“. Живот, който постоянства във вярата, изобилства в Христос.

Светът е в сложно състояние на постоянно движение, което носи характеристиките на променлива политика, международни съглашения, погрешни икономики, разпадащи се бракове и нефункциониращи семейства. Ти имаш нужда от емоционално, морално и духовно равновесие. Давид написа: „Той постави на скала краката ми и утвърди стъпките ми; сложи още в устата ми нова песен, хваление към нашия Бог“ (Псалм 40:2-3). Такова място може да се намери само в Бог и Неговата истина. Там възстановяваш наново посоката и решимостта си.

Добрият резултат изисква много повече от добри намерения и оптимистично начало. Крайният резултат е това, което си правил между началото и края. Нека Бог бъде „Авторът и Завършителят на твоята вяра“, както в началото, така и по средата, и в края. Библията ни дава практическо ръководство как да бъдем постоянни и да изобилстваме в Христос (Евреи 12:1-4). Има много неща, които ще ти се противопоставят и ще те обезкуражават. Библията описва тези противодействащи сили като света около теб – „всяко бреме и грехът, който лесно ни оплита“ (ст. 1, 2), плътта в теб – „да не ви дотяга и да не ставате малодушни“ (ст. 3) и дявола срещу теб – „съпротивяване на греха“ (ст. 4). След доста дълга и практически насочена беседа на тема „Възкресение“, той логично прави следното обобщение: „Затова, възлюбени мои братя, бъдете твърди, непоколебими и преизобилствайте винаги в Господнето дело“ (1 Коринтяни 15:58).

Молитвата ми за теб днес е: постоянствай в Христос и изобилствай в благодарение.

Колко е важно да бъдеш сериозен

„Подвизавайте се за вярата, която веднъж завинаги беше предадена на светиите“ (Юда 3)

„Разсейването води до отклонения, които повеждат живота в неочаквана посока“

И най-правилната посока, и най-жизнено важното решение могат да се провалят ако допуснем разсейване. Тъй като има толкова много неща, които могат да бъдат направени и толкова много, които би трябвало да бъдат свършени, винаги ще се появяват възможности, които да те отклоняват в друга посока, отвличайки те от задачата, която вършиш в момента.

В повечето от случаите тези отклонения не предизвикват забележими последици – някаква дребна работа или съвсем малко време. Какво става ако първоначалното решение е било от изключителна важност и много спешно? Разсейването, дори кратко, води до отклонения, които повеждат живота в неочаквана посока – такава, каквато не можеш да предвидиш. Тези отклонения могат, в най-добрия случай, да те карат да съжаляваш, да ти причинят неудобство, но могат и да ти струват скъпо като пропуснати възможности или неизпълнени отговорности.

На по-късен етап от живота много хора намират себе си далеч от мястото, където са възнамерявали да бъдат и са много учудени защо е така. Кое решение е променило тяхното местопредназначение? Понякога това е случайно запознанство, прерастнало в нежелателно приятелство, развило се в съмнителни взаимоотношения, водещи, в крайна сметка, до зле обмислен и безперспективен брак. Или е било любопитство, което е станало увлечение, а скоро след това обсебваща опитност, превърнала се в навик или пристрастяване, от което не можеш да се освободиш. „Всичко ми е позволено, ала не всичко е полезно; всичко ми е позволено, но не искам да съм обладан от нищо“ (1 Коринтяни 6:12). Това е важно правило за благоразумен живот.

Бъди сериозен отностно християнската вяра. В живота няма по-важно решение от това да следваме Бога всеки ден. Библията дава практически съвет как да се прави това – наистина сериозно. „Подвизавайте се за вярата, която веднъж завинаги беше предадена на светиите“ (Юда 3). Дръж се здраво за вярата, която ще държи здраво душата ти в труден ден.

Сериозно е дума, която не се използва често, а често не се разбира правилно. Да бъдеш сериозен означава да живееш живот, в който видим приоритет има това да си истински Христов последовател и да си готов да служиш. Християнският живот не означава приятна разходка в слънчев следобед. Да живееш сериозно означава да живееш с ясна цел и ясни приоритети.

Бъди сериозен в това да живееш за Исус. „Според усърдното ми очакване и надежда, че няма в нищо да се посрамя, но че както винаги, така и сега, ще възвелича Христос в тялото си – с пълно дръзновение, било чрез живот или чрез смърт“ (Филипяни 1:20). Живей така, че другите да виждат Неговото величие в теб.

Бъди сериозен относно молитвата. „Илия беше човек със същото естество като нас; и се помоли усърдно“ (Яков 5:17). Ефективната, гореща молитва променя твоя живот и живота на другите. Моли се сериозно, с очакване.

Бъди сериозен относно духовните дарби. „Копнейте за по-големите дарби, а при все това аз ви показвам един превъзходен път (пътят на любовта)“ (1 Коринтяни 12:31). Духовните дарби трябва да се използват в ползотворна служба за другите – служи добре за слава на Бога и за благословение на другите.

Бъди сериозен относно вечността. „Като копнеем да се облечем с нашето небесно жилище“(2 Коринтяни 5:2). Небесата са сигурна реалност и вечността е безусловна. Не допускай земният живот да те погълне. Нека перспективата ти е небето.

Молитвата ми за теб днес е: бъди усърден относно всички аспекти на духовния живот.

снимка: Интернет