Posts Tagged ‘християнство’

Тъмнина и светлина

„Бог е светлина и в Него няма никаква тъмнина“ (1 Йоан 1:5)

„Всяко нещо между теб и Светлината хвърля сянка в живота ти“

Тъмнина и светлинаВсички вероятно сме забавлявали деца, като сме правили силуети на стената, използвайки ръцете си. Сенките могат да забавляват, но също така могат и да плашат. Подобно на децата, възрастните също се плашат от тях. Сенките са тъмни и приемат застрашителни размери, по-големи от това, което ги проектира, преувеличение на малката реалност. „И известието, което чухме от Него и известяваме на вас, е това, че Бог е светлина, и в Него няма никаква тъмнина“ (1 Йоан 1:5). Светлината разпръсва тъмнината. Сенките се получават, когато нещо спира светлината. Обстоятелствата хвърлят сенки, които изглеждат застрашителни и тъмни. За момент твоето въображение може да създаде илюзорна опасност там, където вероятно я няма. Злополучен провал може да хвърля сянка дълго време, предполагайки, че ти си неудачник, което всъщност не е вярно. Твоето минало може да хвърля дълга сянка, проектирайки себе си като предопределение за бъдещето. Тревожни въпроси пораждат сенки, подвеждайки те да мислиш, че няма адекватен отговор на въпроса, само защото в момента, нямаш отговор. Припомняй си това, което Йов откри за нашия Бог: „Той открива из тъмнината дълбоките работи и изважда на видело смъртната сянка“ (Йов 12:22).

„Но ако ходим в светлината, както е и Той в светлината, имаме общение един с друг и кръвта на Исус Христос, Неговия Син, ни очиства от всеки грях“ (1 Йоан 1:7).
Всяко нещо, което допускаш между теб и Него, Който е светлината, ще прави живота ти да изглежда изпълнен със сенки и несигурен. За да разпръснеш тъмнината, всичко, от което имаш нужда, е светлина. Исус каза: „Аз съм Светлината на света; който Ме следва няма да ходи в тъмнината, но ще има Светлината на живота“ (Йоан 8:12, 2 Коринтяни 4:6).

В Псалм 23 се казва: „Да! И в долината на мрачната сянка, ако ходя, няма да се уплаша от зло; защото Ти си с мене; Твоят жезъл и Твоята тояга, те ме утешават“ (Псалм 23:4). Когато сенки помрачават пътя ти, тогава ще откриеш, че Исус, Добрия Пастир, е до теб. Пропъждането на сенките е просто – ходи в светлината! Исус обеща: „Аз дойдох като светлина на света, за да не остане в тъмнина никой, който вярва в Мен“ (Йоан 12:46).
„Но ако цялото твое тяло бъде осветено, без да има тъмна част, то цялото ще бъде осветено, както когато светилото те осветява със сиянието си“ (Лука 11:36). Тогава ще можеш да бъдеш Божията светлина в тъмните ъгли на живота на другите.

„Вие сте светлината на света. Град, поставен на хълм, не може да се укрие… Също така нека свети вашата светлина пред хората, за да виждат добрите ви дела и да прославят вашия Отец, който е на небесата“ (Матей 5:14, 16, Ефесяни 5:8, 9).

Молитвата ми за теб днес е: винаги усещай Неговото присъствие, което да осветява пътя ти.

Снимка: Интернет

Жътва на щедрост

„А Оня, Който дава семе на сеяча и хляб за храна, дано даде изобилие на посеяното от вас и да наспори плодовете на вашата правда“ (2 Коринтяни 9:10)

„Щедростта произтича по-скоро от богатството на благодарност, отколкото от твоето изобилие“

Жътва на щедростЩедростта е прекрасна черта на всеки характер. Тъй като си направен по образ и подобие на Бог, ти притежаваш потенциал на щедрост вътре в себе си. Щедростта би трябвало да е естествена, но истинската й проява не идва естествено. Да осъзнаем и освободим тази латентна щедрост е истинското предизвикателство (Псалм 112:5-9). Истинската, себеотричаща щедрост, изисква благодатта и безпристрастността на Святия Дух. „А Оня, Който дава семе на сеяча и хляб за храна, дано даде изобилие на посеяното от вас и да наспори плодовете на вашата правда“ (2 Коринтяни 9:10). От това, което сееш, Бог ще осигури изобилна жътва.

Освободен от предразсъдъци, трябва честно да признаеш и оцениш Божията щедрост и тази на другите към теб. Щедростта произтича по-скоро от богатството на благодарност, отколкото от твоето изобилие. Независимо дали го осъзнаваш или не, ти си получил неизмерима щедрост от другите около теб като родители, съседи, приятели, учители, работодатели и дори любезността на случайни непознати. И поради Своята изумителна и изобилна благодат, показана ти чрез спасението, Бог е смайващо щедър в Своята милост и любов към теб и мен (Ефесяни 2:4-9).

Щедростта се изразява по-скоро в твоя избор да дадеш, отколкото способността да дадеш. Открил съм, че хора с по-малко богатство и притежания, могат понякога да бъдат пропорционално по-щедри от тези, имащи голяма възможност да дават. Соломон правилно е забелязал: „Един разпръсва щедро, но пак има повече изобилие, а друг се скъпи без мяра, но пак стига до немотия. Благотворната душа ще бъде наситена; и който пои, сам ще бъде напоен“ (Притчи 11:24, 25).

Щедростта не включва единствено финансите. Тя се изразява в любезността на твоите думи към другите, в радостната готовност да направиш каквото можеш, когато можеш или дори в оценката, която имаш за другите. Но в края на краищата, щедростта допира до твоите притежания и финанси. „Великодушният ще бъде щедър към другите и ще бъде благословен за всичко, което върши“ (Исая 32:8). Щедрите хора са по-щастливи, по-приятелски настроени, по-удовлетворени и по-харесвани, в сравнение с хората, които се затварят в себе си.

„А това казвам, че който сее оскъдно, оскъдно и ще пожъне, а който сее щедро, щедро и ще пожъне. Всеки да дава според както е решил в сърцето си, без да се скъпи и не от принуждение; защото Бог обича онзи, който дава на драго сърце. А Бог е силен да преумножи на вас всякакво благо, така че, като имате винаги и във всичко това, което е достатъчно във всяко отношение, да изобилствате във всяко добро дело; както е писано: „Разпръсна щедро, даде на бедните, правдата му трае до века.“ А Този, който дава семе на сеяча и хляб за храна, ще даде и ще умножи вашето семе за сеене и ще прави да изобилстват плодовете на вашата правда, за да бъдете във всяко отношение богати във всякаква щедрост, която чрез вашето служение произвежда благодарение на Бога“ (2 Коринтяни 9:6-11).

Щедростта дава духовна жътва в живота на другите, а също и в твоя живот.

Молитвата ми за теб днес е: да разрешиш на Святия Дух да усъвършенства щедростта като черта от твоя характер.

снимка: Интернет

Мир и тишина

„Кротък и тих дух е скъпоценен пред Бога“ (1 Петрово 3:4)

„Най-добре можеш да познаеш Бог в тишината и спокойствието на твоята душа“

Мир и тишинаТишина и спокойствие…

Никога не изглежда да са достатъчни. Светът около теб се е превърнал във водовъртеж от активност, заетост и шум, всичко това е разконцентриращо и изтощаващо. Ние чуваме много, но слушаме малко. Във вече шумния и ангажиран живот се обграждаме с още шум – радио, телевизия, лаптопи, таблети, смартфони и социални медии се опитват да примамят вниманието ни и да завладеят времето ни. Всяко едно от тях решително намалява капацитета да слушаме истински. Харесвам вече поостарялото определение за този тип активност – „кипи безмислен труд“. Да запълниш тишината се превръща в неадекватен заместител на това да почувстваш тишината.

„Кротък и тих дух е скъпоценен пред Бога“ (1 Петрово 3:4). Съветът на Павел към Тимотей беше логичен и е приложим днес: „Да водим тих и спокоен живот в пълно благочестие и сериозност“ (1 Тимотей 2:1, 2). Активността невинаги е синоним на продуктивност. Не ги бъркайте. Съветът, който Бог ни дава е прост: „Млъкнете и знайте, че Аз съм Бог“ (Псалм 46:1-11).

В един бурен период от живота си, Илия беше изпаднал в отчаяние (3 Царе 19:1-12). Бог го срещна като силен вятър, след това като земетресение, после като огън – бедствени и плашещи обстоятелства, „но Господ не бе в огъня; а подир огъня тих и тънък глас (и там е Господ)“. Можеш лесно да бъдеш съкрушен, ако сърцето ти не слуша Неговия тих и тънък глас вътре в теб. „Ще опазиш в съвършен мир непоколебимия ум, защото на Тебе уповава“ (Исая 26:3).

Понякога е нужно в живота ти да има умствен, физически и духовен интервал. Марк разказва спомените на Петър за един период на служение, в който Исус вика учениците си настрана: „Елате вие сами на уединено място насаме и си починете малко. Защото мнозина идваха и си отиваха, а те нямаха време даже да ядат“ (Марк 6:30, 31).

Една поема, която по-късно става методистки химн, ни окуражава: „Имай време да се освещаваш, светът те връхлита. Прекарвай много време в тайно, само с Исус. Като гледаш към Него, ще бъдеш като Него. В твоето поведение приятелите ти ще виждат Неговото подобие“ (Уилиям Дан Лонгстаф, 1822-1894).

Мирът и тишината трябва да започнат първо в теб, преди да ги откриеш около теб. Гордън Макдоналд, мой любим автор, написа: „Възстановяване на твоята духовна страст“. Според него предпоставки за непресъхваща духовна страст са „сигурни места, спокойни времена и спeциални приятели“. Забелязал съм, че това остава основна необходимост за растящото познание за Бога. Можеш да разпознаеш Бога най-добре в тишината на душата си. Уча се да не бързам, нито когато влизам в Божието присъствие, нито когато излизам от него.

Дано днес изпиташ това, което Давид описва, докато стои на спокойните Витлеемски хълмове: „Господ е пастир мой, няма да остана в нужда. На зелени пасища ме разполага, при тихи води ме завежда. Успокоява душата ми“ (Псалм 23:1-3).

Молитвата ми за теб днес е: спокойствието да бъде свидетелство за доверието ти в Христос.

снимка: Интернет

Имидж и същност

„Ти си Моят възлюблен Син, в Тебе е Моето благоволение“ (Марк 1:11)

„Когато имиджът, който представяш, се различава от истинската ти същност, резултатът е вътрешно напрежение“

Имидж и същностХората често бъркат имиджа със същността – може да изглеждат подобни, но между тях има съществена разлика. Първото е неадекватна имитация на второто. Имиджът е това, което представяш пред другите, това което предпочиташ те да вярват за теб. Същността е това, което наистина си. Когато имиджът, който представяш, се различава от истинската ти същност, резултатът е емоционално и духовно напрежение. Всяко несъответствие между имиджа и същността води до объркване и лицемерие.

Това, че при кръщението на Исус, преди да започне публичното Му служение, Отец потвърди вечната Му същност, има голямо значение. Чу се ясен глас от небето: „Ти Си моят възлюбен Син, в Тебе е Моето благоволение“ (Марк 1:9-11). Представи си силата на бащиното свидетелство, когато в по-късни моменти други хора поставяха под съмнение идентичността на Исус и отричаха властта Му. Имиджът те ограничава до по-малко от това, което си. Същността ти те освобождава да бъдеш всичко, което Бог желае. Грехът и егото заговорничат да заменят същността с имиджа. За Бога те не са взаимозаменими. Исус показа на практика свободата, която истинската същност и смирението дават, когато изми краката на учениците (Йоан 13:1-17). Йоан дефинира същността на Исус и тайната на Неговото смирение с 4 твърдения:

  • Сигурно знание: „Исус като знаеше“. Исус имаше непоклатимо убеждение в една непроменима истина. Когато знаеш кой е Бог, ти вярваш на това, което Той казва.
  • Достатъчни ресурси: „Като знаеше, че Отец е предал всичко в ръцете Му“. Когато вършиш Божията воля, ще имаш всичко необходимо, за да успееш.
  • Свят произход: „Като знаеше, че от Бога е излязъл“. Когато знаеш от къде си дошъл, винаги можеш да намериш пътя към дома.
  • Сигурна съдба: „Като знаеше, че отива при Бога“. Съдбата ти в Христос е неотменима (Йоан 14:1-3). Когато бъдещето ти е сигурно ти си свободен да живееш пълноценно своя живот.

Когато учениците се събраха за Пасхата, до вратата имаше леген с вода и кърпа според юдейския обичай. Очевидно никой от учениците не съобрази, че легенът и кърпата са оставени за употреба. Когато Исус започна да мие краката им, Петър отказа да Му позволи да измие неговите. Дали този отказ беше заради гордост или срам? Петър също като останалите, никога не си беше помислял да измие краката на Месия, да не говорим за краката на останалите ученици.

Имиджът, който Петър бе изградил за себе си и за Исус, беше по-малък от същността. „Исус стана от вечерята, сложи настрани мантията Си, взе кърпа и се препаса… започна да мие краката на учениците“ (Йоан 13:4, 5), Филипяни 2:2-11). Смирението е страничен резултат на богоугодната същност. Ето какъв е мъдрият съвет на Соломон: „Повече от всичко друго, което пазиш, пази сърцето си, защото от него са изворите на живота“ (Притчи 4:23).

Молитвата ми за теб днес е: да не се задоволяваш с нищо по-малко от това, което Бог те е създал да бъдеш.

Във време на нужда

„Затова нека пристъпваме с дръзновение към престола на благодатта, за да получим милост и да намерим благодат, която да ни помага своевременно“ (Евреи 4:16)

„Когато поканиш Бог да контролира ситуацията, помощта вече е на път“

Във време на нуждаКогато бях дете си спомням, че баба ми често си повтаряше: „Боже, помагай“. Мисля, че това беше и молитва, и молба, начин на живот, в който царуваше увереността, че помощта и за малките, и за големите неща трябва да идва от небето. Всеки има нужда от помощ понякога – някои повече от други, някои по-често от други.

Към кого би се обърнал, когато наистина се нуждаеш от помощ? Твоят отговор показва в кого си положил доверието си. Обикновено поглеждаш натам, откъдето вече си получавал помощ или откъдето е най-вероятно да получиш. „Затова нека пристъпваме с дръзновение към престола на благодатта, за да получим милост и да намерим благодат, която да ни помага своевременно“ (Евреи 4:16).

От всички възможности има само един Източник, който е сигурен. Псалмистът пише: „Ще повдигна очите си към хълмовете. Откъде ще дойде помощта ми? Помощта ми идва от Господа, Който е направил небето и земята“ (Псалм 121:1, 2).

„Затова уверено можем да кажем: „Господ ми помага, няма защо да се страхувам. Какво би могъл да ми стори човек?“ (Евреи 13:6).

Мойсей използва поетичен език: „Няма подобен на Есуруновия Бог, Който за помощ на тебе се носи на небесата и на облаците във великолепието Си. Вечният Бог е твое прибежище и подпорка ти са вечните мишци. Ще изгони неприятеля от пред тебе и ще рече: „Изтреби“… Блажен си ти Израилю, Кой е подобен на тебе, народе спасяван от Господа, Който ти е щит за помощ и меч за твоето превишаване? Ще ти се покорят неприятелите ти и ти ще стъпваш по височините им“ (Второзаконие 33:26, 27, 29). Мойсей си представя Бог, напускащ блаженството на Небето и ангажиращ се в конфликта с една единствена цел – да даде славна победа на тези, които е изкупил.

„Ако не беше Господ откъм нас – нека каже сега Израил – ако не беше Господ откъм нас, когато се надигнаха хора против нас, тогава те щяха да ни погълнат живи, когато яростта им се разпали против нас; тогава водите щяха да ни потопят, потокът щеше да премине над душата ни; тогава надигнатите води щяха да преминат над душата ни. Благословен да е Господ, който не ни предаде като плячка в зъбите им! Душата ни избяга като птица от примката на ловеца, примката се скъса и ние избягахме. Помощта ни е в Името на Господа, който е направил небето и земята“ (Псалм 124:1-8).

Чувстваш ли се обсаден, уплашен, хванат в капан, погълнат и давещ се в твоите проблеми? Когато всичко изглежда срещу теб, Бог е с теб (Исая 43:1, 2). Никакъв враг не може да те надвие, никакви води не могат да те погълнат. Днес Бог ще ти помогне, ако Го помолиш и ако твърдо положиш своята вяра в Него. Когато не можеш да направиш нищо друго, просто прошепни: „Боже, помогни ми!“. Той ще дойде, ще видиш! Чакай Господа! (Исая 40:28-31).

Молитвата ми за теб днес е: да получиш достатъчно благодат от Бога за твоето време на нужда.

Високи стандарти

„И каквото и да вършите със слово или дело, вършете всичко в името на Господ Исус“ (Колосяни 3:17)

„Настървено протестирай срещу посредствеността“

Високи стандарти

Стандартите са важни, ако искаш да имаш живот, който си струва. Стандартите са репер – мярка за качество, спрямо която трябва да се оценят подобни неща – кое се приема за допустимо и кое не. Неадекватно е да използваш другите хора като свой стандарт. Ако не определиш собствените си стандарти, приятелите или заобикалящата култура ще го направят вместо теб. „Лоши приятели покваряват добрите нрави“ (1 Коринтяни 15:33).

Човек с ниски стандарти накрая остава без никакви стандарти. Намеренията на нашия Баща за нас са ясни: „Докато ние всички достигнем в единството на вярата и на познаването на Божия Син, в пълнолетно мъжество, в мярката на ръста на Христовата пълнота“ (Ефесяни 4:13). Това е висок стандарт, но е напълно постижим в Исус Христос. Зрелостта е твоята съдба в Христос.

Преди години, докато преподавах на курс по пасторско съветване на млади студенти в библейско училище, се наложи да дефинирам духовната зрялост по практичен начин. Ето моята дефиниция: „Духовната зрялост е правилния отклик на житейски ситуации според библейските модели на поведение“. Това изречение описва нашия Спасител и би трябвало да описва теб и мен. Твоят избор винаги трябва да бъде подобието на Христос. Във всяка ситуация ти заставаш пред избора: „Не бъдете съобразни с този свят, а се преобразявайте чрез обновяването на ума си, за да познаете от опит каква е Божията воля – това, което е добро, благоугодно и съвършено“ (Римляни 12:2).

Духовното съобразяване е прогресията, с която Святият Дух постига това. „Възлюбени, сега сме Божии деца и още не е станало явно какво ще бъдем, но знаем, че когато стане явно, ще бъдем като Него, защото ще Го видим Такъв, какъвто е“ (1 Йоан 3:2). В това време: „Ние всички, с открито лице, гледайки като в огледало Господната слава, биваме преобразявани в същия образ от слава в слава, като от Господния Дух“ (2 Коринтяни 3:18). Зрелостта е много повече от нарастващо библейско познание. Зрелостта е въплатяването на Библейската истина, вплетена в тъканта на ежедневието – как мислиш, какво би пожертвал, какво вярваш, как се държиш, какво цениш, как живееш.

Божието слово и примерът на Христос са високи стандарти, които не могат да бъдат постигнати, освен чрез покоряване на господството на Христос и зависимост от обитаващата в нас сила на Духа. Павел прилагаше тези високи стандарти чрез прости и практични напътствия – имайте търпение един към друг, прощавайте си, прегърнете любовта, нека управлява мира, бъдете благодарни, нека Словото живее във вас, увещавайте с мъдрост. Обобщението на Павел беше: „И каквото и да вършите със слово или дело, вършете всичко в името на Господ Исус, като благодарите чрез Него на Бог и Отец“ (Колосяни 3:12-17). Настървено протестирай срещу посредствеността – за мен това казва всичко.

Молитвата ми за теб днес е: нека Исус е високият стандарт, към който да се стремиш.

Благоденствие във време на бедствие

„И Господ правеше да успява в ръката му всичко, което вършеше“ (Битие 39:3)

„Бедствията около теб никога не могат да попречат на Бог да те благославя“

Благоденствие във време на бедствиеОбикновено човек смята, че няма достатъчно пари, затова е важно да научим някои основни неща относно управлението на парите, които имаме. Божиите принципи остават верни и ефективни, независимо дали имаме малко или много.

Баща ми ме учеше винаги да живея според средствата, които имам и винаги да спестявам по нещо за по-късно. Това е библейския принцип за настойничество – невинаги е най-лесното нещо, но винаги е най-правилното (Притчи 21:20).

Гейл и аз правим това през целия наш съвместен живот – когато изкарваме малко и когато изкарваме много. Избрали сме да живеем без заеми чрез кредитни карти и сме много внимателни към дългосрочните заеми. Преди женитбата баща ми препоръча да определим фиксиран процент от приходите за домашни разходи. Това ни помогна разходите да са винаги съобразени с приходите и не позволи разходите да нарастват без пропорционално да нарастват и приходите.

Това е наистина просто. Световната икономика не може да ти осигури благоденствието на Небесното царство. Божиите благословения осигуряват благоденствието. Йосиф се намираше във враждебна среда – продаден като роб, нает като слуга, намиращ се в чужда земя. „И като видя господарят му, че Господ бе с него и че Господ прави да успява в ръката му всичко, което вършеше, Йосиф придоби благоволение пред очите му и му служеше“ (Битие 39:1-6). Йосиф благоуспяваше при изключително враждебни обстоятелства. Бедствията около теб никога не могат да попречат на Бог да те благославя. Бог има намерение да го направи. „Възлюбени, моля се да благоуспяваш във всичко и да си здрав, както благоуспява душата ти“ (3 Йоаново 1:2).

Правителствата считат, че като предоставят парите на данъкоплатците на големите банкови корпорации и изискват от тях да ги дават назаем, за да осигурят достатъчно фондове, циркулиращи в икономиката, ще постигнат решение на проблема. Всъщност, това подхранва източника на проблема. Ширещото се мнение, зле измислено и на което погрешно се доверяват е, че ако всеки харчи повече, ние ще можем чрез заеми и купуване да намерим изходен път от затруднението. Това е погрешно лечение, временно и късогледо. Колелата на търговията се смазват чрез поощряване на цикъла заем – нарастване на дълга. Дългът предизвиква пристрастяване и разрушение. Той не работи както за нацията, така и за твоето домакинство.

Нашата страна (САЩ) се намира в икономическо бедствие поради нарастващия дълг, който отразява финансовата каша, в която повечето от нас са се забъркали. Леснодостъпният кредит не го прави разумен. Това, че имаш достъп до нещо, не означава, че можеш да си го позволиш. Семействата избират дълга като стил на живот в култура, която насърчава и улеснява правенето на дългове. Когато си изкушен да живееш, надхвърляйки средствата, с които разполагаш, помисли за финансовата, семейната и емоционалната цена.

Бог няма да благослови кашата, която си направил. Започни да поставяш Бог преди всичко (Малахия 3:8-12). Всичко, което имаш, принадлежи на Бог – ти и аз сме настойници. Използвай мъдро това, което Бог ти е осигурил, винаги с благодарност за Неговите благословения.

„Блажен всеки, който се бои от Господа, който ходи в Неговите пътища! Ще ядеш от труда на ръцете си, ще бъдеш блажен и ще ти бъде добре“ (Псалм 128:1, 2).

Молитвата ми за теб днес е: печели с трудолюбие, спестявай редовно, харчи мъдро, давай щедро.

снимка: Интернет