Posts Tagged ‘царство’

Сол и светлина

„Вие сте солта на земята“ (Матей 5:13)

„Твоят свят е този ежедневен кръг на влияние, който ти е даден, за да бъде докоснат от примера на твоя живот“

Сол и светлинаЖивотът ще е скучен без солта. Кой би помислил, че нещо толкова просто и малко като солта, може да е толкова важно? Английската дума „заплата“ (salary), произлиза от думата „сол“ (salt), която е производна на латинската дума salarium. Някога на римските войници заплащали със сол. Това е доказателство колко важна е била тя за ежедневието, след като се е използвала и като разменно средство. В поколението на дядо ми е имало израз, който се е използвал за работата на човек, която е качествена и надеждна: „Струва си теглото в сол“.

В проповедта на планината, Исус изяснява характера на истинския ученик. От всички примери, които би могъл да избере, за да опише Своите последователи,

Той се спира на този: „Вие сте солта на земята… Вие сте светлината на света… Също така нека свети вашата светлина пред човеците, за да виждат добрите ви дела и да прославят вашия Отец, Който е на небесата“ (Матей 5:13-16).

Всеки, който призове името на Христос, прегръща очакванията на царството, както от страна на Бог, така и от страна на хората – да показва характер и поведение, достойни за един Христов последовател. В предишните стихове, този характер на жител на небесното царство е описан по начин, който да се прилага на практика (Матей 5:3-12).

За разлика от много други неща, солта не е нужна в огромни количества, за да има нужния ефект. Всъщност, многото сол разваля вкуса и дори е вредна. Солта действа по впечатляващ начин и има силно въздействие. Най-малките следи от сол съдържат потенциала за непропорционално силен ефект. Всеки път, когато ти се струва, че големият, лош свят се нуждае от нещо или някой, който може да допринесе много повече от теб, си спомняй думите на Исус: „Ти си солта на земята“.

Твоят свят е този „ежедневен кръг на влияние, който Бог ти дава, за да бъде докоснат от примера на твоя живот“.

Ти внасяш различия, които са непропорционални на твоя индивидуален принос, много по-големи от тези, които можеш да забележиш в момента. Продължавай да посоляваш и да светиш. В точната мярка, солта дава своя благотворен ефект, докато същевременно усилва аромата и на другите съставни елементи. Когато имаш желанието да си по-добър, тогава ще направиш всичко около теб по-добро.

Солта е предпазно средство, тя предотвратява гниенето. Преди широкото въвеждане на хладилното съхранение, месото се е запазвало чрез цялостно осоляване и след това е било закачано да се изсуши. Популярната култура е като увеличаващ се мрак и засилващ се упадък и затова точно там солта и светлината ще бъдат най-ярко различими. Павел беше ясен: „За да бъдете безукорни и незлобливи, непорочни Божии чада всред опако и извратено поколение, между които блестите като светила на света, като явявате Словото на живота“ (Филипяни 2:15, 16). Трябва да бъдем различни от света, за да направим този свят различен.

Това, което беше казано на Естир, може да е вярно със същата сила и за теб: „А кой знае дали не си дошла ти на царството за такова време, каквото е това?“ (Естир 4:14). Това, че си тук е съдба, а не съвпадение. Съдбата на нацията, към която принадлежеше Естир, зависеше от нейния отговор към призива на Бог. Твоето поколение може да зависи от твоя отговор.

Библията описва Давид като човек, който „послужи на Божието намерение в своето поколение“ (Деяния 13:36). Това може да е вярно и за теб. Животът на много хора ще бъде духовно вял без твоя принос.

Исус отправи силни предупреждения относно солта и светлината: „Но ако солта обезсолее, с какво ще се осоли? Тя вече за нищо не става, освен да се изхвърли навън и да се тъпче от хората. Вие сте светлината на света… И когато запалят светило, не го слагат под шиника, а на светилника и то свети на всички“ (Матей 5:13-15). Бог те е поставил там, където си, за да светиш.

Молитвата ми за теб днес е: избери да живееш живот, който изтъква Исус.

снимка: Интернет

Реклами

Твърде много неща

„…Ти се грижиш и безпокоиш за много неща“ (Лука 10:41)

„Внимавайте – твърде много неща могат да ви отклонят твърде лесно от нещо по-важно“

Животът на всеки един може неусетно да стане прекалено зает и след това вече никога да не успее да забави ритъма си. Осъзнаваш, че си зает и разсеян. Мислиш, че ще имаш време за важните неща по-късно, но изглежда, че това време никога не идва. Понякога има твърде много неща за вършене, а часовете са твърде малко. Прекалената заетост е в резултат на това, че не успяваме да подредим приоритетите си. Ето какъв е съветът на Исус: „Но първо търсете Неговото царство и Неговата правда; и всичко това ще ви се прибави“ (Матей 6:33).

Никога няма да имаш време да свършиш всичко, което искаш, но Бог ще ти даде цялото необходимо време да свършиш нещата, които трябва. Мисля, че баща ми успя да ми внуши практичността на „важните неща – на първо място“. Бях изкушен да давам предимство на забавните, лесни и бързи за правене задачи, а след това безуспешно се опитвах да наблъскам по-предизвикателните и отнемащи време в жалките остатъци от часове и енергия. Непрекъснатото бързане не е нито ефективен, нито приятен начин на живот. Това се случи с учениците на Исус – това лесно може да се случи и с теб (Марк 6:31). Исус имаше решение за тях – Исус е решението за теб.

Лука разказва една случка в дома на Лазар във Витания (Лука 10:38-42). Лазар и неговите сестри са радваха на компанията на Исус за вечеря. Марта беше заета в кухнята с всички приготовления, които гостоприемството изискваше за такъв специален гост. А в същото това време Мария седеше в другата стая и с удоволствие слушаше Исус. Когато Марта се оплака на Исус от това, че сестра й очевидно пренебрегва задълженията си, Исус поправи нея вместо сестра й: „Марто, Марто, ти се грижиш и безпокоиш за много неща; но едно е потребно; и Мария избра добрата част, която няма да се отнеме от нея“ (Лука 10:41, 42).

Марта се „грижеше и безпокоеше“. Наистина се чувстваш огорчен, когато работиш усилено, а никой не ти помага. Грижите създават безпокойство. Хората, които се безпокоят търсят отдушник и намират някого, когото да винят за своята тревога. Тревогата краде насладата от момента. Безпокойството напряга взаимоотношенията. Наистина, урокът е прост. Внимавайте – твърде много неща могат да ви отклонят твърде лесно от нещо по-важно.

Какво мислите, че се е случило след това? Дали Мария е станала и е помогнала? Дали Марта се присъединила към сестра си, в компанията на техния гост? Дали всичко, което е трябвало да се свърши е било свършено? Ние не знаем, не ни е казано. Исус посочи своята гледна точка. Лука документира главния акцент, а останалото е без значение. По-важно от това какво се случи след думите на Исус към Марта, е това какво се случи преди това, което ядоса Марта.

Погледнете внимателно на уточнението, което Лука прави за нас: „Тя имаше сестра на име Мария, която седна при нозете на Господа и слушаше словото Му. А Марта, понеже се улисваше в голямо шетане… (Лука 10:39, 40). Гръцката дума преведена като улисваше, дава описание на човек, който е дърпан от всички посоки. Това описва Марта със сигурност. Знаеш какво е това усещане, всички знаем. Избягвайте твърде много неща да ви дърпат в твърде много посоки.

Моята съпруга е несравнима домакиня, както ще подтвърдят всички, които я познават. Никога не оставя нещо несвършено, защото „хубавото си струва“. Но ако не внимава, може лесно да се улиса в готвене и сервиране на гостите, поради което ще й остане твърде малко време да се наслаждава на тяхната компания, което тя обича да прави. Възможно е да живеем така – улисани с твърде много неща, имайки твърде малко време да вършим правилните неща и да се радваме на най-доброто – живота, любовта, смеха, семейството, приятелите и Бог. Ако си твърде улисан, за да бъдеш ежедневно с Бог, значи си улисан с твърде много неща и за теб е също толкова вярно, колкото за Марта и Мария, това което каза Исус: „Но само едно нещо е потребно“, да почиваме в присъствието на Исус.

Молитвата ми за теб днес е: не разрешавай на житейските грижи да ограбват времето ти за правилните неща.

Снимка: Интернет