Posts Tagged ‘целеустременост’

Преследвай Бога целеустремено

„Бог възнаграждава всеки, който искрено Го търси“ (Евреи 11:6)

„Недей да търсиш Бог само в спешни ситуации“

Преследвай Бога целеустременоНашата култура става все по-нехайна. За това свидетелства небрежното ни отношение към езика – жаргона и ругатните, липсата на учтивост, предизвикателното облекло, пренебрегването на добрите обноски, разпадането на браковете и семействата, и обезценяването на вярата в общностите и обществото. Нехайството издига личните предпочитания и интереси пред и над тези на другите. Резултатът е пренебрегване на общността и издигане на индивидуалността. По-сериозният проблем идва не от ефекта на нехайното общуване с другите, а от разрушителния ефект, който това има върху почитта ни към Бога и към Словото Му.

Бог награждава духовната искреност. Библията казва: „Всеки, който идва при Бога трябва да вярва, че Бог възнаграждава този, който искрено Го търси“ (Евреи 11:6). Самият Бог е тяхната награда. Думите искрено Го търси описват ли духовния ти живот в момента? „Ще ме потърсите и ще Ме намерите, когато Ме потърсите с цялото си сърце“ (Еремия 29:13). Как може да се опише твоят стремеж към Бога? Забелязал съм, че хората веднага започват да търсят Бога искрено, щом в живота се появят някакви спешни ситуации – болест, финансова нужда, дисхармония в брака или семейството, безработица, духовно безплодие или други трудности. Бог не е другото име на кризисният мениджмънт.

Единадесетата глава на Евреи дава вдъхновяващи примери – Енох, Ной, Авраам, Йосиф, Моисей, Гедеон, Давид и други, чийто копнеж и стремеж към Бога беше забелязван и награждаван. „Тези хора имаха вяра и затова побеждаваха царства, раздаваха правосъдие, получаваха обещания от Бога, затваряха усти на лъвове, потушаваха огромни пожари, спасяваха се от острието на меча, от слабостта печелеха сила, в битките ставаха могъщи и обръщаха в бяг чуждите войски“ (Евреи 11:33, 34).

За хора, които толкова искрено търсят Бога и тогава, и сега, Библията казва: „Заради това Бог не се срамува да се нарече техен Бог, защото им е приготвил град“ (Евреи 11:16). Не бих искал да живея така нехайно, че Бог да се срамува моето име да се свързва с Неговото. От много време се чувствам предизвикан да живея и да служа така, че да бъда включен в групата от хора, от които Бог не се срамува. Такива искрени последователи на Исус имат духовна притегателна сила.

„Показах всяко усърдие… да ви убедя да се борите искрено за вярата, която Бог веднъж завинаги даде на Своите святи хора“ (Юда 1:3). Искреността описва напражението и усилията, които са се изисквали в игрите в древна Гърция, тема по която говори и Павел (1 Коринтяни 9:24). В своя текст Юда използва древногръцката дума агонизомаи, от която произлизат нашите думи агония и агонизирам. Тя има смисъла на голямо напрежение и борба. Бог не се крие от нас, но също така не е достъпен за тези, които са безразлични към Него. Най-вероятно със сълзи на очи Павел е писал: „Защото всички останали се грижат за своите собствени интереси, а не за тези на Исус Христос“ (Филипяни 2:21). Загубата на копнежа по Бога и съзнателното му пренебрегване е нещо напълно недостойно за Него (Исая 55:6).

Лечението е показано в Божието слово: „И така, след като бяхте възкресени заедно с Христос, стремете се към нещата, които са горе, където Христос седи отдясно на Бога. Мислете за нещата, които са горе, а не за тези, които са на земята. Защото умряхте и животът ви е скрит заедно с Христос в Бога“ (Колосяни 3:1-3).

„Посейте за себе си по правда, пожънете с милост, разработете престоялата си земя; защото е време да потърсите Господа, докато дойде и ви напои с правда“ (Осия 10:12). Нека Бог да ни напои с правда!

Молитвата ми за теб днес е: бъди целеустремен в преследването си на Бога.

снимка: Интернет

Реклами

Не поглеждай назад

„Продължавам да се стремя към целта, за да спечеля наградата“ (Филипяни 3:14)

„Неограничената благодат се балансира със строго ученичество“

Не поглеждай назадНапред и нагоре е добър план за живот с Бога. Животът ти няма да върви добре, ако непрекъснато гледаш в огледалото за обратно виждане. Повечето от нас преминаваме през смесени преживявания. Каквото и да е миналото ти – добро или лошо – да се фокусираш върху него е ограничаващо и неправилно. Бъди благодарен за доброто, покай се за злото и забрави ненужното. В Божия план винаги има по-добро пред теб, отколкото зад гърба ти. С Божията милост ти си човек, който има посока и прави нещо с вечна стойност. В Божията цел намираш истинската си значимост и сигурност.

След като зрението на Павел беше възстановено след драматичната му среща с Исус по пътя към Дамаск, той видя живота си по-ясно от всеки друг път (Деяния 9:3-18; Филипяни 3:4-12). След такава среща с Бога миналото е изкупено, служението е определено и съдбата ясна. Тези неща не ти се случват изневиделица, изисква се твоето съдействие и покорство. Павел описа процеса така: „Изработвайте спасението си със страх и трепет, защото Бог е Този, Който действа във вас, за да желаете и да постъпвате според Неговото благоволение“ (Филипяни 2:12, 13).

Трябва да участваш с желание и да бъдеш покорен партньор на Бога в целия процес. Спасението се получава в един миг на вяра. Промяната на душата е постепенен процес, който продължава цял живот и изисква предаване и покорство. За да бъдеш полезен в Божието царство, трябва да знаеш целта си.

За Павел пътя напред беше ясен: „Не че съм уловил вече, нито съм станал вече съвършен, но гоня, дано и аз да уловя, защото и аз бях уловен от Христос Исус. Братя, аз не считам, че съм уловил, но едно правя – като забравям задното и се протягам към предното, гоня целта за наградата на горното призвание от Бога в Христос Исус. И така нека ние, колкото от нас са зрели, да мислим така“ (Филипяни 3:12-15). Забравяме, протягаме се, гоним целта – миналото е минало, настоящето трябва да е приоритет, бъдещето изисква усилия и настойчивост. Наградата е вечна и несравнима. Ако пропуснем това, животът ни е пропилян.

Когато гледаш назад, губиш пътя, по който вървиш. Когато един човек каза на Исус: „Ще те следвам“, Исус му отговори директно и ясно: „Никой, който е сложил ръката си на плуга и гледа назад, не е годен за Божието царство“ (Лука 9:62). Неограничената благодат се балансира със строго ученичество. Тази истина не може да съжителства с малките интервали на внимание и начин на живот, при който всички възможности остават отворени.

Павел пише следните думи, в които се чувства болка: „Димас ме остави като обикна сегашния свят и си отиде“ (2 Тимотей 4:10). Павел не съжаляваше за нищо, не се колебаеше за решението си, не приемаше друга възможност, не поглеждаше назад. Можем да разберем Павел най-добре, като знаем единствения копнеж в живота му: „Да позная Него и силата на Неговото възкресение, и общението в Неговите страдания“ (Филипяни 3:10).

Исус беше ясен: „Ако иска някой да дойде след Мен, нека се отрече от себе си, нека носи кръста си всеки ден и нека Ме следва“ (Лука 9:23-25).

Молитвата ми за теб днес е: стреми се напред – не се разсейвай и не се съмнявай.

снимка: Интернет

Статуквото

„Едно нещо съм поискал от Господа… да живея в дома Господен“ (Псалм 27:4)

„Небрежността към духовния ни живот е пагубна за копнежа по духовното“

Статукво – латински термин, описващ „минало и настоящо състояние на съществуване“ – никога няма да бъде най-добрата възможност за бъдещето ти. И все пак хората приемат „състоянието на нещата“ за приемливо, дори когато то не ги удовлетворява. Защо сме готови толкова лесно да се примирим със съществуващото положение, вместо силно да се стремим към това, което може да е по-добро? Ако бракът ти се нуждае от повече внимание – потърси помощ. Ако семейството ти се разпада – направи нещо. Ако работата ти е задънена улица – потърси си друга. Ако духовният ти живот е в застой – започни да се отнасяш сериозно към Бога.

Много неща в живота се направляват от това, което желаем целенасочено, а не между другото. Желанието оформя решенията, решенията се отразяват на посоката, посоката определя съдбата. Не можеш да си позволиш да оставиш съдбата на случайността. Забелязал съм, че един определен аспект в начина на живот намалява постиженията, в която и да е област. Това е небрежността към това, към което не можем да си позволим да бъдем небрежни. Бракът и семейството страдат от липсата на внимание, приятелството охладнява… Това се получава, защото не са поставени на първо място. Не можем да успеем на работното място или в бизнеса, ако не приемаме сериозно доверието и възможностите, които получаваме. Ако сме небрежни към дома, градината, колата или финансовите си отговорности – какъв ще бъде резултата? Къщата ще бъде занемарена, в двора ще порастат плевели, колата бързо ще се обезцени, ще потънем в дългове и финансите ни ще бъдат в безпорядък. Логично е да се замислим, че не може да се отнасяме небрежно към нещо толкова важно и вечно като нашия духовен живот. Не можем да се залъгваме, че той ще процъфтява. Нещата, които наистина са важни за нас получават съответното време и внимание. Това, за което сме загрижени, ще се развива, а това, което пренебрегваме – ще западне.

Цар Давид написа: „Едно нещо съм поискал от Господа, това ще търся – да живея в дома Господен през всички дни на живота си“ (Псалм 27:4). Давид копнееше за това. Неговият копнеж разтърси статуквото, изправи се срещу мечка и лъв, застана безстрашно пред гиганта, успокои душата на един изтерзан цар и доведе Давид до трона. Този копнеж направи Давид скъп за Бога. Може би затова Бог го нарече „човек по Моето сърце“ (Деяния на апостолите 13:22). Този копнеж ясно личеше в песните му и все още ехти във всичко, написано от него. Той изпитваше дълбоки чувства, беше силно загрижен и живееше пълноценно.

Как Бог и хората около теб биха описали вярата и духовния ти живот днес?(Филипяни 3:8-17)

Преди няколко години забелязах, че много често отговарям с необвързващата фраза „Както и да е“. Тогава реших да променя отношението си, за да се промени и отговора ми (или липсата на такъв – в зависимост от ситуацията). „Както и да е“ не е правилното отношение за човек, който има намерение да преследва Божието най-добро. Опасно е да се отнасяш лековато към вечните неща. Небрежните християни стават духовни жертви.

Чувствам се отново предизвикан към духовен стремеж, да живея със страст и целенасочено в личен и духовен план. В последните дни ме вълнуват следните думи: „Небрежността към духовния ни живот е пагубна за копнежа по духовното“. Аз избирам да живея със страст и ясно разбиране за нещата, които докосват вечността.

Молитвата ми за теб днес е: живей за Бога със страст и целеустременост.

снимка: Интернет