Posts Tagged ‘цел’

Проблемът и целта на болката

„Понеже смятам, че сегашните временни страдания не заслужават да се сравнят със славата, която има да се открие за вас“ (Римляни 8:18)

„Бог изкупва твоята болка, за да постигне Своите цели, които са вечни“

Проблемът и целта на болкатаВсички сме съгласни, че болката е проблем. Болката се причинява от обстоятелства, които ни се налагат или ни се противопоставят, предизвикани от неприятности или дразнещи хора (Матей 13:20, 21). Но дали изобщо болката служи на някаква цел? Болката е твърде широко разпространена, за да допуснем, че е без цел в някои случаи. Например, физическата болка може да бъде необходимото предупреждение, че нещо в твоето тяло не е така, както би трябвало да бъде. Болката във взаимоотношенията сигнализира за разногласия между два или повече индивида, които не могат да се игнорират. В такива случаи болката може да бъде скрито благословение, отказвайки да ти позволи да не се съобразяваш с нея и подтиквайки те да разрешиш проблема.

Болката идва в ралични форми. Най-често хората мислят за болката първо като физическа по своя произход и израз, но източникът може да бъде умствен, емоционален, психически, духовен или свързан с взаимоотношенията.

В Библията болката е описана като „страдание“ или „бедствие“, но и двете форми се срещат често. Бог не причинява болка, за да постигне временна цел. Ако Му позволиш, Бог ще изкупи твоята болка, за да постигне Своите цели, които са вечни. Исус понесе болката на твоите и моите грехове (Исая 53:4-6). „И не само това, но нека се хвалим и в скръбите си, като знаем, че скръбта произвежда твърдост, а твърдостта – изпитана правда, а изпитаната правда надежда. А надеждата не посрамва, защото Божията любов е изляна в сърцата ни чрез дадения ни Свят Дух“ (Римляни 5:3-5).

Най-голяма болка изпитваш, когато не виждаш нищо добро в нещата, които ти се случват. Ти не си сам в своята болка. Павел описва точно такава ситуация. „Нямахме никакво спокойствие, но отвсякъде бяхме в утеснение: отвън борби, отвътре страхове. Но Бог, Който утешава смирените, ни утеши“ (2 Коринтяни 7:5, 6). Когато отговориш по правилния начин на Бог – като Му се довериш и покориш, Той транформира страданието от загуба в печалба, от скръб в радост. „И ако сме деца, тогава сме и наследници – наследници на Бога и сънаследници с Христос; и ако страдаме с Него, да се и прославим заедно с Него. Понеже смятам, че сегашните временни страдания не заслужават да се сравнят със славата, която има да се открие за нас“ (Римляни 8:17, 18).

Когато страдаш незаслужено, изборът е да гледаш към вечността (Евреи 11:25, 26). „Защото нашата бързо отминаваща лека скръб прозвежда все повече и повече една вечна тежина на слава за нас, които не гледаме на видимите, а на невидимите неща; защото видимите са временни, а невидимите – вечни“ (2 Коринтяни 4:17, 18). Твоята болка е временна, Неговата цел – вечна.

Идва ден, когато болката ще бъде унищожена завинаги: „Бог ще обърше всяка сълза от очите им и смърт няма да има вече; нито ще има вече жалеене, нито плач, нито болка; защото предишното премина. И Седящият на престола каза: Ето подновявам всичко“ (Откровение 21:4, 5). Какво славно обещание – няма да има болка!

Молитвата ми за теб днес е: хвалението да замества болката ти.

снимка: Интернет

Advertisements

Изобличение и осъждение

„Когато сърцето ни осъжда… Бог е по-голям от сърцата ни“ (1 Йоан 3:20)

„Изобличението дава надежда за възстановяване, а осъждението заплашва с отхвърляне“

Изобличение и осъждениеИма моменти, в които се държим лошо. Това води до тъга, а понякога до срам. Опитваме се да го пренебрегнем, но едно вътрешно напрежение прави това доста трудно. Истинският проблем не е в това, че не сме отговорили на очакванията и критериите на околните. Тъгата и срамът идват от накърнената ни самооценка.

Това разпознаване е добър знак за здравословна, дадена от Бога чувствителност. „Изискваното от закона е написано в сърцата им. Свидетел за това е и съвестта им. Понякога разумът им подсказва, че са извършили грях и това ги прави виновни, а друг път разбират, че са извършили добро и това ги прави невинни“ (Римляни 2:14, 15).

Има ли по-важно нещо от това да различаваш доброто от злото? Бог не оставя това на личната ни преценка (Яков 4:17). Святият Дух, който е в нас се наскърбява, когато пренебрегнем вроденото ни разбиране за добро и зло. И все пак това е преживяване, познато на всеки. „Защото всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Бога“ (Римляни 3:23). Святият Дух е подарък от Бога и арбитър на Божието слово и закон, записан в сърцата ни и отразен в съвестта ни (Деяния 24:16).

Павел укори последователите на Христос в Ефес: „И не оскърбявайте Светия Божи Дух, с Когото сте запечатани за деня на избавлението“ (Ефесяни 4:30). Тези, които непрекъснато пренебрегват гласа на Святия Дух, рискуват това, което Библията описва така: „Хора, които лъжат, чиято съвест е прегоряла“ (1 Тимотей 4:2). За упоритото сърце злото изглежда добро, а доброто – зло. Повярвай ми, това не е място, на което искаш да се окажеш (Йоан 3:19, 20).

Пренебрегването на вътрешното ни неудобство и нежното напомняне на Святия Дух, който идва, за да „изобличи света грях, за правда и за съд“ (Йоан 16:8), ще доведе до чувството за вина и съответно до срам. Трябва да правиш разлика между изобличението и осъждението.

Библията ясно казва: „И тъй, сега няма никакво осъждане за ония, които са в Христа Исуса и живеят не по плът, а по дух“ (Римляни 8:1, 2). Бог изобличава, дявола осъжда. Двете действия могат да изглеждат подобни, почти неразличими, но са съвсем различни. Разликата е в тяхната цел и резултат, а не в съжалението и в емоциите, които чувстваш.

  1. Определи целта. Уверявам те, че Бог не изпрати Сина Си, за да те осъди. Той дойде, за да те спаси. Библията заявява: „Бог не изпрати Сина в света да съди света, а да спаси света чрез Него“ (Йоан 3:17). Дяволът от друга страна е описан като „обвинител“ (Откровение 12:10). Той иска само да ти навреди (Йоан 10:10).
  2. Прецени резултатите. „Кой е онзи, който ще ни осъди? Христос Исус ли, Който умря, а при това и беше възкресен от мъртвите, Който е от дясната страна на Бога и Който ходатайства за нас… Нищо не може да ни отлъчи от Божията любов, която е в Христос Исус, нашия Господ“ (Римляни 8:33-39). Изобличението дава надежда за възстановяване, а осъждението заплашва с отхвърляне. „Ще успокоим сърцата си пред Бога, когато съвестта ни осъжда; защото Бог е по-голям от съвестта ни и знае всичко“ (1 Йоан 3:19, 20). Изобличението води до покаяние, осъждението води единствено до съжаление.

Молитвата ми за теб днес е: сърцето ти да почива спокойно в Бога.

снимка: Интернет

Не поглеждай назад

„Продължавам да се стремя към целта, за да спечеля наградата“ (Филипяни 3:14)

„Неограничената благодат се балансира със строго ученичество“

Не поглеждай назадНапред и нагоре е добър план за живот с Бога. Животът ти няма да върви добре, ако непрекъснато гледаш в огледалото за обратно виждане. Повечето от нас преминаваме през смесени преживявания. Каквото и да е миналото ти – добро или лошо – да се фокусираш върху него е ограничаващо и неправилно. Бъди благодарен за доброто, покай се за злото и забрави ненужното. В Божия план винаги има по-добро пред теб, отколкото зад гърба ти. С Божията милост ти си човек, който има посока и прави нещо с вечна стойност. В Божията цел намираш истинската си значимост и сигурност.

След като зрението на Павел беше възстановено след драматичната му среща с Исус по пътя към Дамаск, той видя живота си по-ясно от всеки друг път (Деяния 9:3-18; Филипяни 3:4-12). След такава среща с Бога миналото е изкупено, служението е определено и съдбата ясна. Тези неща не ти се случват изневиделица, изисква се твоето съдействие и покорство. Павел описа процеса така: „Изработвайте спасението си със страх и трепет, защото Бог е Този, Който действа във вас, за да желаете и да постъпвате според Неговото благоволение“ (Филипяни 2:12, 13).

Трябва да участваш с желание и да бъдеш покорен партньор на Бога в целия процес. Спасението се получава в един миг на вяра. Промяната на душата е постепенен процес, който продължава цял живот и изисква предаване и покорство. За да бъдеш полезен в Божието царство, трябва да знаеш целта си.

За Павел пътя напред беше ясен: „Не че съм уловил вече, нито съм станал вече съвършен, но гоня, дано и аз да уловя, защото и аз бях уловен от Христос Исус. Братя, аз не считам, че съм уловил, но едно правя – като забравям задното и се протягам към предното, гоня целта за наградата на горното призвание от Бога в Христос Исус. И така нека ние, колкото от нас са зрели, да мислим така“ (Филипяни 3:12-15). Забравяме, протягаме се, гоним целта – миналото е минало, настоящето трябва да е приоритет, бъдещето изисква усилия и настойчивост. Наградата е вечна и несравнима. Ако пропуснем това, животът ни е пропилян.

Когато гледаш назад, губиш пътя, по който вървиш. Когато един човек каза на Исус: „Ще те следвам“, Исус му отговори директно и ясно: „Никой, който е сложил ръката си на плуга и гледа назад, не е годен за Божието царство“ (Лука 9:62). Неограничената благодат се балансира със строго ученичество. Тази истина не може да съжителства с малките интервали на внимание и начин на живот, при който всички възможности остават отворени.

Павел пише следните думи, в които се чувства болка: „Димас ме остави като обикна сегашния свят и си отиде“ (2 Тимотей 4:10). Павел не съжаляваше за нищо, не се колебаеше за решението си, не приемаше друга възможност, не поглеждаше назад. Можем да разберем Павел най-добре, като знаем единствения копнеж в живота му: „Да позная Него и силата на Неговото възкресение, и общението в Неговите страдания“ (Филипяни 3:10).

Исус беше ясен: „Ако иска някой да дойде след Мен, нека се отрече от себе си, нека носи кръста си всеки ден и нека Ме следва“ (Лука 9:23-25).

Молитвата ми за теб днес е: стреми се напред – не се разсейвай и не се съмнявай.

снимка: Интернет

Недостатъчно заети

„За да подготви святите Божии хора за делото на служението“ (по Ефесяни 4:12)

„Твоят свят се определя от обхвата на кръга на влияние във всекидневието и обикновените ти занимания“

Към националната статистика на безработицата бяха добавени нови категории. Не само нивата на безработицата са неприемливо високи, но сега правителството следи и процента на хората, които са „недостатъчно заети“, а също и тези, които „вече не търсят работа“. Доколкото разбирам става дума за хора, които са толкова обезкуражени, че вече не си търсят работа изобщо. Освен тях има и хора, които са „недостатъчно заети“ и тъй като не могат да намерят работа, те се задоволяват с минимална заплата и работа на непълен работен ден. Това е икономическа трагедия за много хора и семейства. Тези проценти не са само числа, те представят живи хора и семейства, борещи се да плащат своите сметки и да се грижат за себе си. Всичко това оказва голямо влияние върху живота на хората, финансите, семействата, взаимоотношенията, морала и емоционалното състояние.

Но нека променим фокуса и поговорим за църквата – за теб и мен. Църквата не е място – тя се състои от хора. Ти и аз, всеки, който приема Исус за Свой Спасител – това е църквата. Тъжният факт е, че „безработицата“ в църквата далеч надминава процентите в националната статистика. В църквата има твърде много хора, които са „безработни“, „недостатъчно заети“ и някои, които просто „не си търсят работа“. И това не е стечение на обстоятелствата, а резултат на техния избор. Вярва се, че във всяко начинание 20% от участниците извършват 80% от работата, необходима за успешното му завършване. Останалите 80% от църквата са „недостатъчно заети“ или „вече не си търсят работа“ и се задоволяват да гледат тези, които работят.

В практичните си указания към последователите на Христос в Ефес, апостол Павел пише: „Христос даде тези дарове, за да подготви святите Божии хора за делото на служението, за укрепването на Христовото тяло… Всички части на това тяло са сплотени и свързани в едно и всяка част изпълнява своята функция и така цялото тяло расте и става по-силно чрез любовта“ (Ефесяни 4:10-16). Божието намерение за църквата Му е да бъде напълно заета, всеки да бъде „усъвършенстван, съвършено подготвен за всяко добро дело“ (2 Тимотей 3:17). В Божието царство не е предвидено да има „безработни“, „недостатъчно заети“ и хора, които вече не си търсят работа. За всеки, който е готов да работи, има достатъчно работа.

Трябва да знаем нещо много важно – всекидневнието и вечния живот на хората зависят от това доколко пълноценно сме ангажирани в Божието дело. Преди години прочетох едно твърдение, което все още ме предизвиква: „Аз съм само един, но все пак съм един. Не мога да направя всичко, но мога да направя нещо. Длъжен съм да направя това, което мога и ще го направя с Божията благодат“. Това трябва да е божествената ни настройка всеки ден. Исус обеща, че ще имаме успех: „Уверявам ви: който вярва в мен, също ще върши делата, които аз върша. Той ще върши дори и по-велики неща, защото аз отивам при Отца“ (Йоан 14:12). Какво можеш да правиш за Бога и другите, а не го правиш? Нека сега да направим този въпрос личен. Попитай себе си честно: „Правя ли всичко, което Бог иска от мен, в работата, за която Той ме е надарил и призовал да извърша в моя свят?“ Бих определил „моя свят“ по следния начин – обхвата на кръга на влияние във всекидневието и обикновените ти занимания“. Това, че някой не върши своята работа, не оправдава нашата липса на пълно посвещение на ежедневната работа за царството. „Защото сме Негово творение, създадени в Христос Исус за добри дела, в които Бог отнапред е наредил да ходим“ (Ефесяни 2:10). Нито един от нас няма подходящо оправдание да е „недостатъчно зает“ в Божието царство на земята. Нека възприемем отношението на Исус, когато каза: „Не знаете ли, че трябва да бъда на разположение на Своя Отец?” (Лука 2:49). Божията работа се състои в докосване на човешки сърца и промяна на човешките съдби. Защото само това, което докосне сърцето, може да промени живота.

Молитвата ми за теб днес е: нека твоите усилия имат силата да докоснат едно сърце и да променят един живот днес.

снимка: Интернет

Уши, които чуват

„…а който е мъдър, той слуша съвети“ (Притчи 12:15)

„Да чуваш Бог определено значи да имаш слушащо сърце“

В моите ранни младежки години, когато говорех повече, отколкото трябва за неща, които знаех твърде малко, моят баща ми даде практичен съвет, който тогава не оцених напълно: „Алън, знаеш ли защо Бог ти е дал две уши и една уста? Той е имал предвид да слушаш два пъти повече, отколкото да говориш!“ Ясно и просто. Не съм убеден, че това е теологично доказуемо, но татко показа своята гледна точка. Той ме накара от време на време да спирам и да се замислям, преди да говоря толкова много. Днес аз все още помня съвета му. Оставям другите да преценят дали следвам съвета му достатъчно.

Болшинството от нас повече говорят, отколкото слушат, което е в наша вреда. Слушането изисква много повече смирение, умение и внимание, отколкото говоренето. Ти научаваш много повече, ако са ти отворени ушите, а не устата. Освен това много от нас не могат да слушат добре неща, които не искат да чуят. Само този факт филтрира много от нещата, на които би трябвало да обърнем внимание.

Библията казва: „Слушащо ухо и гледащо око – Господ е направил и двете“ (Притчи 20:12). Чуването е физическа способност; слушането определено е свързано със сърцето. Исус каза силни думи за хората, които не искат да слушат: „Спрямо тях се изпълнява пророчеството на Исая, което гласи: С уши ще чувате, а никак няма да разберете; и с очи ще гледате, а никак няма да видите. Защото сърцето на тези хора е закоравяло. И с ушите си трудно чуват и очите си затвориха; да не би да видят с очите си и да чуят с ушите си, и да разберат със сърцето си, и да се обърнат, и Аз да ги изцеля“ (Матей 13:14-16). Бог отваря слепи очи, но Той няма да отвори твоите затворени очи. Бог може да върне слуха на глухи уши, но няма да накара да слушат тези със закоравели сърца.

Библията казва: „Пътят на безумния е прав в неговите очи, а който е мъдър, той слуша съвети“ (Притчи 12:15). Този, който е мъдър слуша съвети! За твое собствено добро, може би ти трябва да слушаш с готовност по-голяма от тази, на която си склонен. Чудя се дали част от проблема не са всички тези доброволно изказани мнения, за които не сме питали и които ни правят малко резервирани към всички съвети, дадени без да сме ги искали.

Мнения – всеки има. Избирай съвета внимателно. Бих определил мненията като доброволно подадена информация за ползване от слушателя. Не е необходимо обяснение, не се очаква отговор. От друга страна мнението може да прерастне в добър съвет, при положение, че това мнение бъде поискано въз основа на взаимоотношения на доверие. Съветът е просто това – съвет – не е инструкция или заповед за това дали ще го приемеш или не, не си отговорен пред никого, освен пред Бог.

В много случаи Библията казва: „Който има ухо, нека слуша какво говори Духът…“. Според мен, „който има ухо“ се отнася за човек, които има слушащо сърце, желае да бъде мъдър и признава, че не знае всичко. Може би, колкото повече се учиш да слушаш другите със сърцето си, толкова повече развиваш чувствителност да разпознаваш и цениш все още слабия глас на Бог в твоето сърце.

Молитвата ми за теб днес е: имай сърце, готово да се учи и бъди готов да слушаш.

снимка: Интернет

Живот, угоден на Бога

„С вяра Енох бе преселен… понеже… бе засвидетелствано за него, че е бил угоден на Бога“ (Евреи 11:5)

„За да угодим на Бога не са нужни съвършени дела, а пълно доверие и покорство“

Бъди подготвен, че понякога ще срещаш хора, на които е трудно да се угоди. Това е неизбежно. С някои е трудно да се общува, защото са нещастни, недоволни от себе си и от всички останали. И в някакъв момент между подобни нормални преживявания започва да се прокрадва необоснования страх, че на Бог може би също е трудно да се угоди. Все пак Неговите очаквания са доста високи и примера, който ни е оставил, е единствен по рода си. Той е съвършен, никога не се проваля и никога не се колебае. Как е възможно да Му се угоди?

Спомням си една много тъжна случка от дните, когато синът ни беше в началото на гимназията. След много сериозна дискусия относно успеха му, който беше среден (но според мен под неговите способности), осъзнах, че разговорът всъщност е бил по-скоро строг монолог, отколкото диалог и много по-напрегнат, отколкото целях. За негово добро и заради бъдещето му аз не можех да приема това, че той не дава най-доброто от себе си. Но макар, че оценките му имаха значение за мен, синът ми имаше по-голямо значение. Влезнах в стаята му, сърцето ми се съкруши, когато го чух да казва: „Татко, нищо от това, което правя не те задоволява“. Неговата болка стана и моя. Докато седях на леглото му се опитах да го уверя, че недоволството ми от оценките му не означава, че не съм удовлетворен от него. Чувстваш ли понякога, че Бог е родител, когото не можеш да задоволиш? Според мен Бог се чувства така, както аз се почувствах тогава, когато си мислим, че не може да Му се угоди.

Примерът и поученията на Исус говорят точно обратното. Неговият Отец заявява пред всички: „Този е Моят възлюбен Син, в когото е Моето благоволение“ (2 Петър 1:17, 18). Неговото благоволение… Какво повече беше нужно да се каже? Исус даде пример за живот, изпълнен с увереността, че Бог е доволен. Исус имаше неоспорима увереност: „Аз винаги правя това, което Му е угодно“ (Йоан 8:29). Когато знаеш, че Бог е доволен, ще имаш трудна за обяснение свобода и куража да живееш смело. Сега ще си кажеш: „Разбира се, че Исус беше угоден на Бога. Той беше Божият син. Но аз… Аз трябва да се справям всеки ден със собствената си човешка природа и с тази на другите“.

В Библията е записано следното забележително твърдение отностно един човек: „С вяра Енох бе преселен… понеже… бе засвидетелствано за него, че е бил угоден на Бога“ (Евреи 11:5). Ако Енох го направи, ти също можеш! Простата вяра е угодна на Бога (Евери 11:6). Искреното покорство е угодно на Бога (1 Йоан 3:22, 23). Достойният живот е угоден на Бога (Колосяни 1:10). Да правиш добро и да споделяш това, което имаш, е угодно на Бога (Евреи 13:16). Това са само примери, но те не подлежат на дискусия.

За да угодим на Бога са нужни не съвършени дела, а пълно доверие и покорство. Ето тайната: „А Бог на мира… дано ви усъвършенства във всяко добро нещо, за да вършите Неговата воля, като върши във вас това, което е угодно пред Него чрез Исус Христос“ (Евреи 13:20, 21). Прочети го отново. Забележи, че Бог те усъвършенства във всичко, което очаква от теб. Можеш да направиш това, което Бог иска. Бог ще изработи в теб това, което Му е угодно. Той те прави способен да направиш това, което иначе не би могъл.

Молитвата ми за теб днес е: давай на Бога най-доброто, на което си способен, довери Му се за останалото.

снимка: Интернет

Движи се напред

„Гоня целта за наградата на горното призвание от Бога в Христос Исус“ (Филипяни 3:14)

„Вчерашният ден е минало – ако не си могъл да го контролираш, сега не можеш да го промениш“

Животът се живее най-добре в една посока – напред! Ако гледаш назад, докато вървиш напред, злополуката те чака зад ъгъла. Вчерашният ден е минало – ако не си могъл да го контролираш, сега не можеш да го промениш. Отминалите дни имат някои положителни аспекти. В миналото ти могат да се намерят моментите, които са те оформили такъв, какъвто си в момента – семейните връзки, основите на вярата ти, придобития опит, научените уроци, изградените приятелства, спомените, започнатите традиции – тези неща могат да са безценни за живота ти напред.

Важно е да разберем, че не всичко в миналото е било добро. Наред с доброто сме се борили с направени грешки, с наранявания, със загубени приятелства или с неща, които ни се иска никога да не сме казвали или правили. Тези неща убиват желанието и увереността ни да вървим напред. Бог никога не е искал да „влачим“ докрая на живота си тази част от миналото. Вчерашният ден може да е бил добър за момента, но да не е това, от което имаш нужда днес. Бог има по-значими и прекрасни дни за теб напред (1 Коринтяни 2:9, 10).

Паметта е добро нещо, ако се научиш да я ползваш избирателно. Знаеш ли коя е най-честата битка в повечето хора? Те са в състояние да запомнят с най-ярки подробности всичко, което би трябвало да забравят, а забравят това, което трябва да помнят. Отговорът е лесен – ако ти помага, задръж го, ако те преследва, наранява или осакатява – остави го. Някои неща от миналото ни трябва да си останат там. „Нека отхвърлим всяко бреме и греха, който лесно ни оплита, и нека тичаме с издръжливост в поставеното пред нас поприще, като гледаме на Исус“ (Евреи 12:1, 2).

Но как? Постави всичко пред Исус. Ако е грях, остави Го да ти прости. Ако е болка, нека Той да я излекува. Ако е чужд проблем, нека Той да го реши. Ако е твой провал, нека Той да го изкупи. „А Той всъщност понесе печалта ни и със скърбите ни се натовари… Той беше прободен заради нашите престъпления, беше съсипан заради нашите беззакония; върху Него дойде наказанието, докарващо нашия мир, и с Неговите рани ние бяхме изцелени“ (Исая 53:4, 5). Като че ли хората упорито се държат за това, което наранява и тях самите, и околните. Защо е така?

Не губи от поглед най-важната цел в живота. Павел сподели Божията тайна за щастлив живот: „Братя, аз не считам, че съм уловил, но едно правя – като забравям задното и се простирам към предното, гоня целта за наградата на горното призвание от Бога в Христос Исус“ (Филипяни 3:13, 14). Миналото няма силата да осигурява или да предсказва бъдещето ти – то е в Божия контрол. Продължи нататък! (Чувствам, че това е слово за някого: „Достатъчно сте обикаляли тази планина; обърнете се на север“ Второзаконие 2:3).

Обичам практичната божествена мъдрост на Йосиф. В резултат на завистта и предателството на братята си, той можеше да се погребе в миналото. В Египет му се родиха двама сина, чиито имена разказват историята на избавлението му. Той кръсти първия си син Манасия, което означава: „Бог направи така, че да забравя всичките си мъки и целия си бащин дом“. Вторият си син кръсти Ефрем, което означава: „Бог ме направи плодоносен в земята на нещастието ми“ (Битие 41:51, 52). Забравянето на подходящите неща може да освободи бъдещето ти и да го направи плодоносно. Бъди свободен да пристъпиш към съдбата си здрав и жизнен.

Молитвата ми за теб днес е: гледай напред и ходи смело с вяра.

снимка: Интернет