Posts Tagged ‘цена’

Трохи и остатъци

„Няма да принеса на ГОСПОДА, своя Бог, всеизгаряния, които не ми струват нищо!” (2 Царе 24:24)

Остатъците никога не са достатъчни за това, което е важно за теб.

Трохи и остатъциАко някой те покани на вечеря и ти сервира остатъци от предишна вечер ще почувстваш ли, че на посещението ти е отделено достатъчно внимание и че компанията ти е ценена? Вероятно Бог се чуства недостатъчно оценен понякога, когато Му предлагаме остатъците от нашите приоритети, време, привързаност, енергия, усилия, финанси и способности. Когато човек използва първите и най-добрите плодове за себе си и даде само оскъдния остатък на Бога, дали Бог е почетен?

Исая разказа историята за човек, който отрязва дърво, използва го първо, за да запали огън, с който да се стопли и да сготви храна, за да се задоволи, „а с останалото си прави бог“ (Исая 44:14-17). Това се случва и сега с хора, които са много по-изтънчени и успешни. Този човек помисли за душата си само след като задоволи желанието си за комфорт и апетита си. Прочети Марк 8:36-37. Думата „остатък“ намеква за останалите трохи. Не можем да преобразим Бога по образ, който ние желаем да има, всъщност ние сме направени „по Негов образ и подобие“ (Битие 1:26-27).

Може би единственото по-лошо нещо от това да предложиш на истинския Бог своите остатъци е да използваш това време и средства, за да създадеш лъжлив бог и да очакваш неговата помощ. Не мисля, че някога съм правил второто, но се страхувам, че е имало ситуации, в които съм правил първото – давал съм на Бога по-малко отколкото заслужава, предлагайки само останалото без извинение или покаяние. На Израел беше заповядано да предлага на Бога само първото и най-доброто. Бог заслужава не по-малко от мен и теб.

В отговор на Божията милост цар Давид поиска да построи олтар като благодарност за Божията благодат към Израел. Той избра един харман, където да принесе жертва. Когато собственика на хармана позна царя и разбра каква е целта му, той щедро предложи на царя да вземе земята без да плати за нея. Обичам отговора на Давид: „Няма да принеса на ГОСПОДА, своя Бог, всеизгаряния, които не ми струват нищо!“ (2 Царе 24:18-25). Обикновено това, което ти струва малко не е ценно за теб.

Нека бъдем практични. Случва се да даваме трохи на Бога тогава, когато посвещаваме часове на собствените си стремежи, оставяйки само моменти за Него или когато се разпореждаме с парите все едно са наши и даваме на Бога няколкото останали лева, или когато използваме цялата седмица за собствените си задачи и забавления, но дори и неделя отделяме за себе си и семейството си. Даваме на Бога остатъците тогава, когато имаме време за всеки вариант на социална медия, но рядко имаме възможност да слушаме Божия глас, когато поставяме на първо място почивката, забавленията, хобито или спорта, но не осигуряваме достатъчно време за душата си. В днешния зает и шумен свят думите на Исус са от първостепенно значение: „Търсете първо Божието царство…“ (Матей 6:33). Баща ми беше прав: „Първите неща трябва да се поставят на първо място!“

Любовта не може да устои ако даваме само това, което е останало. Брака няма да процъфтява. Децата няма да процъфтяват. Приятелствата няма да растат. Плановете за спестяване няма да успеят. Кариерата няма да напредва. Християните няма да процъфтяват. Остатъците никога не са достатъчни за това, което е важно за теб. Да бъдеш сериозен относно своя духовен живот и този на другите има лична цена, която трябва да бъде платена с радост.

Молитвата ми за теб днес е: поставяй Бога на първо място във всичко, по всеки начин, всеки ден.

Advertisements

Изтощен живот

„Починете си малко“ (Марк 6:31)

„Пълното изтощение е твърде висока цена за заетостта ни“

Изтощен животХората водят толкова трескав и безмилостен живот, очаквайки, че каквото и да искат, то трябва да им бъде достъпно веднага. Един следобед с Гейл минавахме покрай прозореца на заведение за бързо хранене и видях знака им: „Отворено е 24 часа за ваше удобство“. Със сарказъм казах на жена си: „Представи си колко празен би бил живота ни, ако не можехме да идваме посред нощ тук“. Здравето, семействата и браковете ни плащат цената за живот, в който не знаем кога да почиваме.

Бог направи живота с определен ритъм, създавайки нощта и деня, за да „раздели светлината от тъмнината“, постановявайки сезоните (Битие 1:18). Бог заповяда и спазваше принципа на съботата. Един ден за почивка, следващ шест дни на работа и активна дейност, а също така „съботна“ година на почивка за земята и година, наречена юбилей, която беше седмата от седем „съботни“ години. Бог считаше този фундаментален принцип на почивката за достатъчно важен, за да бъде включен в Десетте заповеди: „Помни съботния ден, за да го освещаваш“ (Изход 20:8-11). Съботната почивка не беше просто едно предложение, съпътстващо девет заповеди.

Ти си най-продуктивен и ефективен, когато намериш ритъма, за който си пригоден. Изтощението и притеснението в живота ти може би казват: „Почини си“. Духовната празнота и личното неудовлетворение в сърцето може би ти казват: „Почини си“. Емоционалните и здравни проблеми може би са начина на тялото да ти каже: „Почини си“. Напрегнатите отношения в семейството може би искат да кажат: „Почини си“.

Пълното изтощение е твърде висока цена за заетостта ни, независимо дали става въпрос за работата, тялото или семействата ни. Исус събра учениците си: „Те се бяха събрали на едно много оживено място и нямаха време дори да се нахранят, затова Той им каза: „Елате да идем някъде на необитавано място, където ще сме сами и ще си починете малко“ (Марк 6:30, 31). Те нямаха време да си починат. Аз бих го казал така: „Нека се усамотим преди да сте се разпаднали“. Предупреждението е ясно. Мъдростта е очевидна. Нетърпението, мърморенето, неоценяването на живота, често са следствие на умора от твърде заетия живот.

Мъдростта предвижда време за почивка. Много от нас са твърде напрегнати. Напрежението взима своето. Всеки ден отделяй време, в което мислите ти да се реят без ограничение. Това е момента, в който процъфтяват идеите и креативността. Нека духът ти да общува със своя Създател. Това е времето, в което напълваш душата си и наистина опознаваш Бога (Псалм 46:10).

Поканата на Исус все още е валидна: „Елате при Мен всички вие, които сте уморени и натоварени с грижи, и Аз ще ви успокоя… и ще намерите покой за душите си“ (Матей 11:28-30). Само в Исус можеш да намериш съботната почивка за уморената си душа. „Онези, които чакат Господа, ще подновят силата си, ще се издигат с крила като орли, ще тичат и няма да се уморят, ще ходят и няма да отслабнат“ (Исая 40:29-31). Когато отделиш време за Бога на първо място, ще имаш време и за всичко останало, което е от значение. „Чрез завръщане и почивка ще се избавите, в безмълвие и увереност ще бъде силата ви“ (Исая 30:15).

Молитвата ми за теб днес е: намери време да останеш на спокойствие с притихнал дух.

снимка: Интернет

Неочаквана благодат

„Добрият човек намира благоволение пред Господа…“ (Притчи 12:2)

„Благоволението се проявява, когато нищо от това, което си направил не ти дава правото да получиш това, от което се нуждаеш“

„Мога ли да помоля за една услуга?“ Молил ли си някого да направи нещо за теб, без да имаш друго основание освен неговата добрина и щедрост? Дори толкова малко нещо като това да попиташ за час и посока. Човекът отсреща има правото да не се отзове, защото не ти дължи нищо. Ако ти помогне, то е поради неговото благоволение, желанието му да ти услужи.

Всеки има нужда от услуга в един или друг момент, по-често малка, понякога по-голяма. Всеки има нужда някой да му направи услуга, често и ти правиш такива. Спри и помисли – спомняш ли си ситуация, в която нищо не ти е давало правото да получиш това, от което се нуждаеш? Аз имам подобна случка в моя живот.

Връщах се от сватба, облечен в най-хубавия си костюм, беше горещ летен ден в Сан Антонио. На почти час път от дома, движейки се по натоварената магистрала, се случи неочакваното – спуках гума. Когато излязох от колата, въздухът беше като във фурна. Най-хубавият ми черен костюм и чисто бялата ми риза никога нямаше да бъдат същите, трябваше да ги пожертвам в тази неприятна ситуация. Тогава си спомних друг случай, също на натоварен път, когато крикът беше неподходящ за големия SUV и дълго време трябваше да се боря, докато успешно повдигна колата, за да сменя гумата.

Но в този момент благоволението и благодатта дойдоха при мен, точно когато най-много ми трябваха. Един камион намали скоростта и спря пред моя пострадал SUV. Чух непознат, но приятелски глас да казва: „Нека го направя вместо теб“. Това беше моят личен добър самарянин. Благодарих му като с половин уста протестирах, че не искам да го притеснявам. За щастие той настоя и отказа дори да му помогна.

Нямах нито правото, нито възможността да моля. Той видя нуждата ми и предложи помощ. За няколко минути той и синът му се бяха погрижили за проблема със собствения си солиден крик и инструменти, прибраха старата гума и се отправиха към камиона си. Аз ги последвах и няколко пъти предложих да им платя за добрината, с приготвени пари в ръка, но те с усмивка отказаха. Не очакваха нищо друго, освен моята благодарност.

В този ден един баща остави запомнящ се пример и незаличимо впечатление на своя малък син, много повече, отколкото би направил с думи. Този баща не ми помогна, защото трябваше да го направи или защото ми беше познат, или дори, за да получи нещо в замяна. Той ми направи услуга – чиста милост. Благодатта струва нещо на някого, но не изисква нищо от теб, единствено благодарност. Той прекъсна пътуването си, за да мога аз да продължа моето. Той работеше, докато аз гледах. Неговите дрехи бяха потни и покрити с пръст, моите не. Неговите ръце бяха мръсни, а моите чисти.

Това ми напомня за Исус. Той зае твоето място на кръста, умирайки за твоите грехове, а не за Своите. Няма нищо чудно, че наричат това удивителна благодат. Библията използва думите благоволение, милост и благодат като взаимозаменяеми. Конкордансът е пълен с препратки към думите милост и благодат, основно от Бог към хората, но понякога и от човек към човек, както е например при Йосиф: „Господ беше с Йосиф… и той придоби благоволение пред очите му (на Петефрий)“ (Битие 39:3, 4). Често фразата се среща във варианта, в който е използвана за Ной: „А Ной придоби Господното благоволение“ (Битие 6:8).

По самото си определение благодатта не може да бъде спечелена, независимо колко упорито и дълго работиш. Благоволението не може да се изисква или да се очаква. И двете са дарове, които се дават доброволно. Бог търси възможности да ти покаже благодатта Си и да ти даде благоволението Си (прочети 2 Летописи 16:9). Как тогава получаваш тази благодат и това благоволение? Лесно е – признай нуждата си, честно и смирено помоли Бог за помощ, приеми предложението Му (Ефесяни 2:1-10).

Молитвата ми за теб днес е: животът ти да е увенчан с благоволението на хората и Божията благодат.

снимка: Интернет

Бог на първо място

„А мъжът и Йосиф, понеже беше праведен“ (Матей 1:19)

„Характерът и отношението са от първостепенна важност за Бога“

Йосиф често остава в сянката на рождествената история. Светлините на прожекторите са насочени към Мария, а поддържащите роли са на ангелите, овчарите и мъдреците. Но Йосиф не е второстепенен герой. Той има главна роля. Смятам, че Йосиф беше внимателно избран от Бога, както и самата Мария. Посоченият стих ни казва защо – Йосиф беше праведен човек.

Той можеше или да опази името си, или да даде дом на Мария и нейното Дете –чудо. Не можеше да запази и двете. Мария се нуждаеше от праведен мъж, който да я приеме и защити. Някой, който да я защити от недоверието на роднините и приятелите. Исус като подрастващо момче трябваше да има земен баща, чийто живот е пример за любовта и грижата на Небесния Баща. Затова Бог избра един праведен човек.

Не е ли интересно качеството, което Бог цени на първо място? Има много неща, които могат да попаднат в Божия списък от желани качества – добро семейство, успешен човек, с власт. Бог знае какво да търси, когато трябва да се свърши нещо наистина важно. Той търси мъже и жени, които постоянно поставят Бог на първо място. Характерът и отношението са от първостепенна важност за Бога.

Баща ми често ми „проповядваше“ това просто правило: „Първите неща на първо място“. Когато бях ученик се случваше той да ме помоли да направя нещо, а аз вече имах нещо друго наум – тогава молбата на баща ми оставаше за по-късно. Дали нещата се получаваха така, както исках? Не. Така и не успях да убедя баща ми, че моя начин е по-добър. Но като възрастен разбрах защо. Онова, което избереш да поставиш на първо място, всъщност е най-важно за теб. Приоритетът определя важността.

Исус разбираше и живееше тази простичка истина – Той ни даде пример. „Аз винаги върша онова, което на Него Му е угодно“ (Йоан 8:29). За Исус волята на Неговия Небесен Баща беше от първостепенна важност и Той винаги я поставяше на първо място. Библията ясно ни казва къде намираме смисъл и удовлетворение: „Но първо търсете Божието царство и Неговата правда и всичко това ще ви се прибави“ (Матей 6:33). Коя е твоята основна грижа в ежедневието ти?

Светът се нуждае от повече мъже като Йосиф и жени като Мария, които избират Божията воля да бъде изпълнена в живота им. Не се заблуждавай. Изпълняването на Божията воля не винаги е лесно. Йосиф и Мария приеха Божия план за живота си, но цената, която платиха бяха техните собствени планове.

Запомни това – най-светлото ти бъдеще не се крие в успеха на всичките ти планове и начинания. Твоето истинско бъдеще е в живота, който е изцяло подчинен на Божията воля за теб. Рождество Христово – раждането на Спасителят е отличен сезон за една честна преценка. Отговаря ли животът ти на този толкова основен принцип – първите неща на първо място?

Молитвата ми за теб днес е: на първо място върши Божията воля, а всичко останало ще си дойде на мястото.

снимка: Интернет