Posts Tagged ‘ценности’

Икономическата несигурност

„Защото се научих да съм доволен, в каквото и състояние да се намеря“ (Филипяни 4:11)

Не правителството е решение на икономическата несигурност, а Бог.

Икономическата кризаОбикновено икономическата несигурност има ръководна роля в живота и днешното време не прави изключение. Що се отнася до финансите, ежедневната преса е изпълнена повече с лоши, отколкото с добри новини, независимо дали на глобално, национално или локално ниво. Всеки предлага различно решение и нито едно решение не изглежда ефективно. Докато политическите партии се оправдават, заядливо обвинявайки се едни други, икономическите проблеми упорито нарастват, ставайки все по-грозни и лични. В крайна сметка последиците и страданията се поемат от отделните семейства. Безработицата не е проценти, а хора. Нашата нация, както много други, е изправена пред икономически предизвикателства, много по-големи от това, което вземането назаем и харченето могат да разрешат (Притчи 22:7). В национален мащаб това не е първата криза, нито пък най-лошата.

Мисля, че индивидуалната област е мястото, откъдето трябва да започнем. Много по-добро от националната или международната област. Първо бих искал да ви наведа на мисълта, че не правителството е проблемът, а ти и аз – нашите несекващи желания, неутолим апетит за повече, чувството, че имаме право на нещо и нереалистичното очакване, че всичко това ще бъде за сметка на някой друг. Причините за сегашната икономическа криза са първо морални и духовни, а след това икономически. Като граждани, ние сме позволили на правителството да налага несправедливи данъци, да харчи неразумно, да взема безразборни заеми и да ползва привилегии за сметка на обществото. Но, всъщност, ние сме правителството, чрез това, че надлежно сме избрали и назначили лидери. В заключителните думи на своето Гетисбъргско обръщение, Ейбрахам Линкълн се заклева: „Правителството на народа, чрез народа и за народа, няма никога да изчезне от лицето на земята“, 1863 г. На, чрез и за народа все още е водещият принцип при управлението на всяко едно правителство.

Въпреки това, не правителството е решението, а Бог. Разрешаването на проблема за личната икономическа несигурност започва от самия индивид. Съветът на Библията е този: „Не се безпокойте за нищо, но във всяко нещо с молитва и молба изказвайте прошенията си на Бога с благодарение; и Божият мир, който никой ум не може да схване, ще пази сърцата ви и мислите ви в Христос Исус. Най-накрая, братя, всичко, което е истинно, което е честно, което е праведно, което е чисто, което е любезно, което е благодатно, ако има нещо добродетелно и ако има нещо похвално – това зачитайте. Това, което сте и научили, и приели, и чули, и видели в мен, него вършете; и Бог на мира ще бъде с вас“ (Филипяни 4:6-9).

Никой в днешното, все по-светско, материалистично общество, не може да избегне финансовото безпокойство и да бъде естествено удовлетворен. Несекващите реклами, неустоимото пазаруване неуловимо рушат удовлетвореността. Но има добри вести. Също като Павел и ти можеш да кажеш: „Защото се научих да съм доволен, в каквото състояние и да се намеря. Зная и в оскъдност да живея, зная и в изобилие да живея; във всяко нещо и във всички обстоятелства съм научил тайната и да съм сит, и да съм гладен, и да съм в изобилие, и да съм в оскъдност“ (Филипяни 4:11, 12).

Принципите за управление на парите, на които баща ми ме научи, бяха прости и практични: „Работи здраво. Помни – Бог е твоят Източник. Първо давай десятък. Никога не харчи всичко, което си спечелил. Спести малко. Харчи разумно“. Това е Библейската икономика – мъдро наставничество и правилно управление на парите (Евреи 13:5, 2 Коринтяни 9:6). Десятъка, даването и щедростта са нещата, които Бог почита и възнаграждава (Малахия 3:10-12, Лука 6:38, Деяния на апостолите 20:33-35). Бъди уверен в тази истина: „А моят Бог ще снабди всяка ваша нужда според Своето богатство в слава в Христос Исус“ (Филипяни 4:19).

Молитвата ми за теб днес е: познавай Божието снабдяване и благословение във всичко.

снимка: Интернет

Реклами

Високи стандарти

„…защото словото Господно го изпитваше (Йосиф)“ (Псалм 105:19)

„Някои неща в живота не подлежат на преговори – независимо от обстоятелствата“

Казва се, че „характерът е това, което си, когато никой не те гледа“. Понякога, когато хората попаднат в ситуация, в която се чувстват онеправдани или пък са далеч от дома, техният характер лесно поема в неправилна посока. Богоугодният характер съвсем не се постига автоматично. Той е резултат на съзнателен избор и твърдо убеждение.

Характерът изисква усилия, дисциплина и постоянство. Понякога изглежда още по-трудно да се запази богоугоден характер, тъй като в нашата култура той никак не се цени и често възникват ситуации, подтикващи към компромис. Характерът често изисква да вървим срещу течението на общоприетото. Йосиф, синът на Яков и внук на Авраам, е един забележителен човек с характер, достоен за пример (Битие 37-50). Йосиф се сблъска с почти всяка възможна провокация и това можеше да бъде извинение за него да пожертва принципите си, но той запази своята почтеност и чистота пред Бога и пред другите непокътната.

Той продължи да вярва на сънищата си, дори когато всички му се противопоставяха. Издигна се над неразбирането и лошото отношение. Справи се и с успеха, и с изкушенията, показвайки праведност и добра преценка. Беше усърден в поверените му задачи като слуга, като затворник, а най-накрая и като владетел. Йосиф избра да прости, когато други биха искали да си отмъстят. Ето това е характер! Често повтаряща се фраза в историята на Йосиф е „и Господ беше с него“. Бог е на страната на хората с характер.

Характерът е резултат на възприети стандарти, които не би пожертвал, заради собственото си удобство и изгода, или за да добиеш популярност. Характерът изисква някои неща в живота да не подлежат на преговори, независимо от обстоятелствата. Когато беше примамен от жената на Потифар, Йосиф отговори праведно: „Как да извърша това голямо зло и да съгреша против моя Бог“. Той не искаше да предаде доверието на господаря си и да накърни собствените си високи стандарти, нито да пожертва Божиите цели за живота си. Характерът е вътрешната сила да останем непоколебимо верни на Бога и на себе си. Научих следния цитат, докато учех литература в гимназията,: „И най-важно – бъди на себе си във всичко верен и както ден след нощ от туй ще следва, че няма никога да се окажеш неверен и към другите“ (Хамлет, Уилям Шекспир).

Не прави компромис със себе си и с целите си. Внимателно избирай ценностите си, защото те определят как ще изживееш живота си. Не можеш да предвидиш всичко, но можеш да се подготвиш като решиш предварително какво би и не би направил при определени обстоятелства, какво би и не би одобрил. Ниските стандарти допускат лекомислен живот. Разпространените ценности ти пречат да достигнеш своя пълен потенциал. Дори ценностите на твоето семейство и приятели могат да не достигат това, на което си способен. Стандартът, който поставяш пред себе си трябва да изисква характер, достоен за пример и съвършенство – най-доброто, което можеш да бъдеш и да направиш чрез Божията сила и мощ. Очаквай от себе си повече, отколкото другите очакват от теб.

Молитвата ми за теб днес е: Божието слово да бъде твоя единствен стандарт.

снимка: Интернет