Posts Tagged ‘чуване’

Съвест

„…за да воюваш в добрата война с вяра и чиста съвест“ (1 Тимотей 1:18, 19)

„Безумие е да одобряваш с ума си онова, което сърцето ти не одобрява“

Кой не е бил изкушаван да извърши зло? Трябва да имаме предвид, че изкушението всява смут в нас при опита ни да оправдаем това, което искаме да направим, за сметка на това, което знаем, че е правилно. Когато се опитваме да оправдаем с ума си онова, което сърцето ни отхвърля, ние се измъчваме. Ти си създаден, за да обичаш Бога и да Му се покоряваш. Когато не го правиш, изпитваш емоционален и духовен дисонанс, който не можеш да премахнеш, освен с помощта на Бога.

Що се отнася до вечните ни души, Бог не оставя нищо на случайността. Във всяко сърце е вложена дадената от Бога способност да чуваме Неговия тих глас. „…ще вложа Моя закон във вътрешността им и ще го напиша в сърцата им, и Аз ще им бъда Бог, а те ще бъдат Мой народ“ (Еремия 31:33). На арената на доброто и злото това е твоята съвест. Бог е верен. Пророк Исая каза на непокорния Израел: „…ако се отклоните надясно, ако се отклоните наляво, ушите ви ще слушат словото, което говори зад вас: Ето пътят, вървете по него“ (Исая 30:21). Ако пренебрегваш съвестта си това ще причини нарастваща болка в душата ти. Насилието над съвестта ти предизвиква вътрешен смут, за който не можеш да намериш облекчение. Мирът на съвестта може да бъде възстановен само от покаяние, покорство и Божията благодат.

Ако пренебрегнеш Божият глас в сърцето си, това ще ти донесе болка и ще бъде голяма опасност. Бащинският съвет на Павел към Тимотей и любящите инструкции на Библията към нас са тези: „Давам тази заповед на теб, Тимотей, който си ми като син. Тя е в съгласие с пророчествата, изречени много отдавна за теб, за да воюваш в добрата война с вяра и чиста съвест. Някои не послушаха съвестта си и спряха да вярват в Христос, и също както кораб се разбиват в скалите“ (1 Тимотей 1:18, 19). Картината на кораб, който се разбива в скалите, е трагична – разбит живот, наранени семейства, опетнена репутация и преследващи угризения.

На 13 януари 2012 г. круизният кораб „Коста Конкордия“ заседна в бреговете на Италия. Часове по-късно той се обърна. Докладът гласеше: „Повече от 4000 пътници и екипаж успяха да напуснат кораба в хаос, но 32 загинаха в трагедията. Капитанът на кораба е допуснал грешка, като е насочил неправомерно Конкордия твърде близо до брега“. Неправомерно – мястото, на което бедите винаги започват, но не свършват. Морални, междуличностни и духовни корабокрушения нараняват и нас, и невинни хора по начини, които не можем да предвидим.

Цар Давид пренебрегна съвестта си и това имаше трагични последствия в неговия живот и живота на други (Псалм 32:1-5, 51:1-4). Йосиф послуша съвестта си и устоя на жената на Потифар с мотива: „…как, прочее, да сторя аз това голямо зло и да съгреша пред Бога?“ (Битие 39:9). Библията даде мъдър съвет, когато Павел написа: „винаги пази съвестта си чиста“ (1 Тимотей 1:19). Обикновено въпроса е как да го направим? Божият отговор е лесен: „дръж се здраво за вярата в Христос“ (1 Тимотей 1:19). Лесният начин да не извършиш злото е като винаги избираш да вършиш доброто. Избери да вършиш това, което е добро и угодно на Бога, това, което е наистина според Божието слово и характер (Псалм 139:23, 24).

През 14. век един католически монах, Тома Кемпийски, казва: „Този, който има чиста съвест, лесно ще бъде задоволен и с мир в душата“. Тези думи са толкова верни днес, колкото и преди векове, когато са били написани. Библията описва хора, „които чрез постоянно практикуване са обучили духовните си сетива да различават доброто от злото“ (Евреи 5:14). Съвестта ти трябва да бъде освещавана всекидневно от истината в Божието слово. Бъди зрял в Христос. Това е начинът, по който живота работи най-добре (Деяния 24:16).

Молитвата ми за теб днес е: научи се да слушаш Бога в осветено сърце.

снимка: Интернет

Реклами

Да чуваме Божия глас

„Те си казаха: Нима не горяха сърцата ни, когато Той ни говореше по пътя и ни обясняваше Писанията?“ (Лука 24:32)

„Колкото повече място отделяме в живота си за Божието слово, толкова по-добре ще чуваме гласа Му“

Как звучи Божият глас, когато Той ни говори? Винаги съм си мислел, че Бог звучи точно като баща ми в моментите, когато ми казваше: „Алън Рей…“ Второто ми име се ползваше само, когато ми правеха забележка. Това се случваше често, но ако баща ми говореше с мен само, когато трябваше да ме поправи, нашите взаимоотношения щяха да са повърхностни, аз нямаше да го опознавам, нито щях да ставам по-мъдър.

Дали Бог мълчи, оставяйки ни да гадаем какво мисли? Дали Бог говори само, когато иска да ни поправи? Това са важни въпроси. Това доколко разбираме (или не разбираме) Бога определя до голяма степен взаимоотношенията ни с Него и нашите очаквания. Не можем да живеем мъдро, да бъдем откровени с Бога и да Му се доверяваме, ако не сме убедени какъв е Той в действителност.

Илия беше уплашен и объркан. Разгневената царица Езавел го беше заплашила със смърт и той избяга, за да спаси живота си, докато най-накрая рухна твърде изтощен да продължи нататък. Той беше отчаян от живота, чувстваше се самотен и забравен (3 Царе 19:1-18). Тогава Бог срещна този уплашен беглец и Илия положи усилие да отиде на мястото, където Бог щеше да му говори. И Бог наистина му говори, но по неочакван начин.

„Тогава Господ му каза: Излез и застани на планината пред Господа. И, ето, Господ минаваше, и силен вятър цепеше хълмовете и сломяваше скалите пред Господа, но Господ не беше във вятъра. А след вятъра имаше земетресение, но Господ не беше в земетресението. А след земетресението – огън, но Господ не беше в огъня. А след огъня – тих и нежен глас (3 Царе 19:11, 12). Ако Бог беше говорил на Илия чрез природните стихии – вятъра, земетресението и огъня – това щеше само да засили страховете му. Дали това щеше да му даде яснота относно настоящите събития в живота му?

Илия имаше нужда Бог да му говори по подходящ начин, за да го чуе. Божият глас беше нежен – от това се нуждае човек, който и без това е крайно напрегнат. Бог шепнеше – така човек, чието внимание е приковано в друга посока, ще трябва да се заслуша внимателно, за да чуе какво иска да му каже Бог. Божиите думи даваха напътствие – за бъдещето на Илия, а не за миналото му – това се нуждае да чуе човек, загубил се в страховитите обстоятелства.

Според мен Бог може да бъде част от всекидневния ни живот само толкова, колкото Го поканим и включим. Той иска да общува с нас. Той иска да Го познаваме и да разбираме сърцето и мислите Му, а това може да стане само ако Той ни се открие. Трябва да знаем това – Той иска да ни открива неща, а не да ги крие от нас. Той иска да ни приобщи към Себе си, а не да бъде загадъчен. Той ни дава наставления преди да ни поправя.

Докато четеш историята, от която е взет днешния стих (Лука 24:13-35), може би ще забележиш, че Бог говори на тези ученици по същия начин, по които ще говори и на теб – чрез други хора (стихове 22-24), чрез Словото (стихове 26-27) и в сърцата им. „Те си казаха: Нима не горяха сърцата ни, когато Той ни говореше по пътя и ни обясняваше Писанията?“ (стихове 31, 32). Не можеш да избереш начина, по който Той да ти говори, но можеш да избереш да Го слушаш (Откровение 3:20). Колкото повече място отделяме в живота си за Божието слово, толкова по-добре ще чуваме гласа Му.

Молитвата ми за теб днес е: обичай Божието слово, ослушвай се за гласа Му и прави това, което Той ти каже.

снимка: Интернет