Posts Tagged ‘чувства’

Духовно ободряване

„Исус взе Петър, Яков и брат му Йоан, и заведе само тях на една висока планина“ (Матей 17:1)

„Планинските опитности разтварят душата, разширявайки перспективите и възможностите“

Духовно ободряванеКогато застанеш на по-високо място, постигаш по-широка перспектива. Има нещо наистина ободряващо в широкия поглед от високо планинско място. Колкото по-високо се изкачваш, толкова по-надалеч виждаш. Същевременно, обаче, изкачването става по-трудно, а усилията и напрежението по-изискващи. Не можеш да намериш тълпи на планината – повечето долу са щастливо заети с разписанията и маршрутите на всекидневния живот. Твърде малък брой хора си позволяват лукса да отделят време и място, за да добият по-ясна перспектива.

Спомням си няколко от тези случаи в моя живот. Единият беше в навечерието на една Нова година. Седях сам върху купчина сняг, отстрани на една ски писта в планините на Колорадо, взирах се с удивление в красивото и чисто нощно небе с блещукащи ярки звезди. Седях и се вслушвах в среднощното спокойствие, нарушавано единствено от звъна на църковните камбани на малкото старинно селце Брекенридж в подножието. Бил съм докосван от красотата на извисяващите се върхове на Скалистите планини, Вирджинските острови и Хаваите, гледайки красиви долини и удивителни върхове, дори по-високи от тези, на които стоях.

Опитностите в планината са уникално стимулиращи. Те разтварят душата и дават перспектива, различна от тази, към която си привикнал. Те предоставят една по-добра перспектива от широки възможности, в контраст с ограничеността на предишните разбирания. Такива възможности идват твърде рядко, така че не ги изпускайте!

Исус често търсеше тихото усамотение на планината за молитва и общение със Своя Отец. В предишни случаи ходеше сам. Този ден, обаче, покани със Себе си Петър, Яков и Йоан (Матей 17:1-8). И те станаха свидетели на нещо, което друг никога не беше виждал. Пред техните очи Исус говореше с Мойсей и Илия, а сам Той беше облечен в такова небесно великолепие, каквото човешко око не е виждало.

Увлечен от своя ентусиазъм, Петър изтърси нещо, което според него трябваше да бъде направено – погрешно време, лоша идея. Тогава Петър и неговите другари чуха Божия глас, който ги остави уплашени и без думи: „Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение, Него слушайте“ (Матей 17:5). Подобно на Петър, аз също съм по-склонен да говоря тогава, когато би трябвало да слушам. Харесва ми начинът, по който историята завършва: „И те, като повдигнаха очи, не видяха никого освен Исус сам“ (Матей 17:8). Никого, освен Исус. Това е фокусът на живота, който искам да имам: „За да има Исус първенство във всичко“ (Колосяни 1:18).

В моменти на такова неочаквано духовно оживление, дръж своя фокус на Исус, а не върху себе си. Нищо в живота не може да се сравни с тези моменти, когато виждаш Исус такъв, какъвто е. Нищо не може да се мери с това. Бог те кани да видиш славата на Неговия Син не само, за да почувстваш опияняващата тръпка на емоцията. Има много неща, които могат да събудят твоите емоции – вълнувай се истински само от Исус.

Молитвата ми за теб днес е: дръж очите си отворени единствено към Исус.

снимка: Интернет

Реклами

Чувствата

„Повече от всичко друго, което пазиш, пази сърцето си, защото от него са изворите на живота“ (Притчи 4:23)

„Чувствата са реални, но много рядко на тях може да се разчита; не трябва да се пренебрегват, но не трябва и напълно да им се вярва“

ЧувстватаЗамислял ли си се някога до каква степен ежедневният ти живот е ръководен от чувствата? Съществува много близка зависимост между това, което мислим и това, което чувстваме. Мислите и емоциите много често са първоизвора на това, което хората вярват и следователно на това, което вършат. Но трябва ли да ги упълномощаваме с такава власт? Емоциите са дар от Бог, за да бъде задълбочена и обогатена човешката опитност, за да се добави цвят и радост към живота. Не се срамувай от тях, наслаждавай им се богато, но не допускай да те ръководят.

Библията съветва: „Повече от всичко друго, което пазиш, пази сърцето си, защото от него са изворите на живота“ (Притчи 4:23). Изворът на чувствата е, както Библията го нарича, „сърцето на човека“. Това не се отнася до физическото сърце, което изпомпва кръвта, носеща живот и кислород навсякъде в тялото (Псалм 28:7). Когато прочетох всички справки, отнасящи се към думата сърце в конкорданса, останах изумен от тяхната многобройност. За Бог сърцето и емоциите са нещо много важно, дори и да са първични. Библията казва, че първата и най-голяма заповед е: „Да възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила“ (Марко 12:30).

Много пъти ще бъдеш изкушен да угаждаш на чувствата си, ръководени от твоите прищявки и желания. Разбери колко несигурни и следователно заблуждаващи могат да бъдат те, и също така осъзнай властта, която можеш да имаш над тях. Може да се чудиш: „Как мога да пренебрегна това как се чувствам?“. Има случаи, когато трябва да го направиш. След като разреших твърде дълго чувствата ми да ме ръководят и да насочват моите отношения и действия, аз научих две неща – чувствата са реални, но много рядко на тях може да се разчита; не трябва да се пренебрегват, но не трябва и напълно да им се вярва. Когато са правилни – наслаждавай им се, когато не са – издигни се над тях.

Признавай чувствата си. Пренебрегването не ги премахва. Изследвай ги честно според истината на Божието слово. Емоциите, угодни на Бога, са съобразни с реалността, те са полезни и здрави, те са в хармония с Божията истина, те те насочват в Божията пътека. Както е с мислите, така е и с чувствата: „Понеже събаряме помисли и всичко, което се издига високо против познанието на Бога, и пленяваме всеки разум да се покорява на Христос“ (2 Коринтяни 10:5). Когато твоите мисли и чувства са „пленници“, покорни на Христос, тогава ти ще ходиш „с чистосърдечна любов, добра съвест и нелицемерна вяра“ (1 Тимотей 1:5).

Емоционалната зрялост избира да се доверява преди всичко на истината, поставяйки я над чувствата и след това да следва истината преди чувствата. Чувствата са непостоянни, често променящи се без повод и причина. Може да се чувстваш зле без да имаш представа защо или да се чувстваш прекрасно, макар че нищо наоколо не е добре. Необяснимо, нали? Да, но ти избираш как да живееш – избери да се доверяваш на истината. Винаги се покорявай на Бога. Доверявай Му се във всичко. Обичай Го съвършено. В живота е важно да бъдем с право сърце пред Бога.

Един приятел ми каза, че веднъж съм го посъветвал да бъде „верен на Истината“ в ситуация, когато е бил изцяло във властта на чувствата си. Тези думи сочат „точния север“ на пътеводния компас, когато сме объркани или несигурни. Въпреки че не мога да си спомня, много се надявам наистина да съм го казал, защото дълбоко вярвам в това. А преди всичко искам да съм верен на Божията истина. Така успешно можеш да „пазиш сърцето си“ и всичко, което е повлияно от него.

Молитвата ми за теб днес е: цени високо истината и бъди непоколебимо верен.

снимка: Интернет

Статуквото

„Едно нещо съм поискал от Господа… да живея в дома Господен“ (Псалм 27:4)

„Небрежността към духовния ни живот е пагубна за копнежа по духовното“

Статукво – латински термин, описващ „минало и настоящо състояние на съществуване“ – никога няма да бъде най-добрата възможност за бъдещето ти. И все пак хората приемат „състоянието на нещата“ за приемливо, дори когато то не ги удовлетворява. Защо сме готови толкова лесно да се примирим със съществуващото положение, вместо силно да се стремим към това, което може да е по-добро? Ако бракът ти се нуждае от повече внимание – потърси помощ. Ако семейството ти се разпада – направи нещо. Ако работата ти е задънена улица – потърси си друга. Ако духовният ти живот е в застой – започни да се отнасяш сериозно към Бога.

Много неща в живота се направляват от това, което желаем целенасочено, а не между другото. Желанието оформя решенията, решенията се отразяват на посоката, посоката определя съдбата. Не можеш да си позволиш да оставиш съдбата на случайността. Забелязал съм, че един определен аспект в начина на живот намалява постиженията, в която и да е област. Това е небрежността към това, към което не можем да си позволим да бъдем небрежни. Бракът и семейството страдат от липсата на внимание, приятелството охладнява… Това се получава, защото не са поставени на първо място. Не можем да успеем на работното място или в бизнеса, ако не приемаме сериозно доверието и възможностите, които получаваме. Ако сме небрежни към дома, градината, колата или финансовите си отговорности – какъв ще бъде резултата? Къщата ще бъде занемарена, в двора ще порастат плевели, колата бързо ще се обезцени, ще потънем в дългове и финансите ни ще бъдат в безпорядък. Логично е да се замислим, че не може да се отнасяме небрежно към нещо толкова важно и вечно като нашия духовен живот. Не можем да се залъгваме, че той ще процъфтява. Нещата, които наистина са важни за нас получават съответното време и внимание. Това, за което сме загрижени, ще се развива, а това, което пренебрегваме – ще западне.

Цар Давид написа: „Едно нещо съм поискал от Господа, това ще търся – да живея в дома Господен през всички дни на живота си“ (Псалм 27:4). Давид копнееше за това. Неговият копнеж разтърси статуквото, изправи се срещу мечка и лъв, застана безстрашно пред гиганта, успокои душата на един изтерзан цар и доведе Давид до трона. Този копнеж направи Давид скъп за Бога. Може би затова Бог го нарече „човек по Моето сърце“ (Деяния на апостолите 13:22). Този копнеж ясно личеше в песните му и все още ехти във всичко, написано от него. Той изпитваше дълбоки чувства, беше силно загрижен и живееше пълноценно.

Как Бог и хората около теб биха описали вярата и духовния ти живот днес?(Филипяни 3:8-17)

Преди няколко години забелязах, че много често отговарям с необвързващата фраза „Както и да е“. Тогава реших да променя отношението си, за да се промени и отговора ми (или липсата на такъв – в зависимост от ситуацията). „Както и да е“ не е правилното отношение за човек, който има намерение да преследва Божието най-добро. Опасно е да се отнасяш лековато към вечните неща. Небрежните християни стават духовни жертви.

Чувствам се отново предизвикан към духовен стремеж, да живея със страст и целенасочено в личен и духовен план. В последните дни ме вълнуват следните думи: „Небрежността към духовния ни живот е пагубна за копнежа по духовното“. Аз избирам да живея със страст и ясно разбиране за нещата, които докосват вечността.

Молитвата ми за теб днес е: живей за Бога със страст и целеустременост.

снимка: Интернет