Posts Tagged ‘чудо’

Праведен и благ

„Господ е праведен във всички Свои пътища и благ във всички Свои дела“ (Псалм 145:17)

„Животът невинаги е честен, но Бог винаги е справедлив“

Праведен и благДецата притежават засилено чувство за това кое е честно и кое не. Те все още не са научили, че понякога обстоятелствата и дори хората не са справедливи и благи. Приема се, че ако правиш правилните неща, всичко ще се нареди, но това не е вярно.

Като пастор и съветник съм чувал много хора да казват: „Животът не е честен“. Разбира се, че не е – преглътни го. Животът невинаги е честен, но Бог винаги е справедлив. „Защото Бог не е несправедлив, за да забрави делото ви и любовта, която показахте към Неговото име, като послужихте и още служите на светиите“ (Евреи 6:10).

Исус е твоят пример, когато живота изглежда нечестен: „Защото това е благодат, ако някой от съзнанието за Бога претърпява скръб, като страда несправедливо… Но когато вършите добро и страдате, ако понасяте търпеливо, това е благодат пред Бога. Защото за това сте призовани; понеже и Христос пострада за вас, като ви остави пример, за да следвате Неговите стъпки; който грях не е сторил, нито се е намерило лукавство в устата Му; който, когато Го хулеха, с хула не отвръщаше; когато страдаше, не заплашваше, а предаваше делото Си на Този, който съди справедливо“ (1 Петър 2:19-24).

„Защото е по-добре да страдате, като вършите добро, ако е такава Божията воля, а не като вършите зло“ (1 Петър 3:14-18).

В някои случаи страданието е естествен резултат от неща, които си направил или не си направил. А в други, страданието не е обвързано с твоите решения и действия. Въпросът „защо“ рядко е продуктивен. Мисля, че можем да научим много от опита и примера на приятелите на Данаил – Седрах, Мисах и Авденаго (Данаил 3:1-30). Те се покориха на Бога, направиха правилното нещо и въпреки това пострадаха несправедливо, но Бог беше с тях от началото до края:

  • Добрите хора не са освободени от проблеми. Истината премахва объркването от проблемите и нечестните обстоятелства. Давид потвърди, че Бог е справедлив и благ. „Господ е праведен във всички Свои пътища и благ във всички Свои дела“ (Псалм 145:17). Животът невинаги е честен, но Бог винаги е справедлив.
  • Бог ще бъде с теб винаги, във всички ситуации. Цар Навуходоносор беше бесен заради техния отказ да се поклонят на златния образ, осъди ги да бъдат хвърлени в огнена пещ и погубени. Те се оказаха в компания, която никога не биха си представили – Господ беше с тях. Поразен царят видя „четирима мъже, отвързани и неповредени, посред огъня“ (Данаил 3:25). Те разбраха какво е да си в Божията компания – специално взаимоотношение, във възможно най-лошите обстоятелства.
  • В страданието и след него ще намериш благословение. „Бог на всяка благодат, който ви е призовал за Своята вечна слава в Христос, да ви усъвършенства, утвърди, укрепи и направи непоколебими, след като пострадате малко“ (1 Петър 5:10, 11). Бог ще обърне болката ти в придобивка.
  • Бог ще изкупи страданието ти. Хората гледат, за да разберат дали вярата и живота ти са ефективни. За много от тях животът не върви добре и те имат малко вяра. Бог ще вземе най-лошото, което ти се случи и ще създаде най-добрите резултати. Всеки има история. Нека твоята история да бъде свидетелство за добрината и верността на Бога.

„Тогава царят издигна Седрах, Мисах и Авденаго“ (Данаил 3:30). Благодатта ще напише твоето свидетелство. Твоята история не е само за битките и обстоятелствата около теб. Истинската история на твоя живот е за Божието снабдяване, защита и издигане. Бог винаги е справедлив и благ, дори когато другите не са. Представи си какво би станало, ако другите виждаха в нас повече от нашия Небесен баща.

Молитвата ми за теб днес е: доверявай се на Бога във всяка ситуация и се радвай винаги.

Advertisements

Чудото и мистерията на изцелението

„И молитвата, която е с вяра, ще избави страдалеца. Господ ще го привдигне и ако е извършил грехове, ще му се простят“ (Яков 5:15)

„Благодатта и суверенитетът са най-важните елементи на изцелението от Бога“

Чудото и мистерията на изцелениетоМалко неща притежават неотговорени въпроси и различни гледни точки от момента на изцелението чрез молитва и вяра. По-лесно ще се справим с това – дали настъпва изцеление, как и защо става то или по-често, защо не се получава изцеление. Истината е, че много от нас имат повече въпроси, отколкото отговори точно в тази сфера на духовния живот.

Мъдростта не позволява липсата на отговор да те разубеждава в това, което Бог ти казва. Спасителят, Който има властта да прощава греховете, има и силата да изцелява (Марк 2:1-12; Исая 53:4-6).

Божието слово е ясно: „Болен ли е някой от вас, нека повика църковните презвитери и нека се помолят над него и го помажат с елей в Господното име. И молитвата, която е с вяра, ще избави страдалеца. Господ ще го привдигне и ако е извършил грехове, ще му се простят“ (Яков 5:14, 15). Вярно ли е това – разбира се. Божието слово казва, а и дава много примери на изцеление както в Стария, така и в Новия завет, чрез служението както на Исус, така и на други. Всеки, който има желание да погледне честно в Божието слово ще намери обещание за изцеление, както и неговото успешно приложение.

В цялата история, а и днес, има много доказателства. Каквито и други въпроси да имаш, няма съмнение – изцелението е обещано в Божието слово. Не се колебай, а бъди на разположение на чудесната Божия мощ и Неговите божествени възможности.

Когато баща ми е бил тийнейджър, на баба ми поставили смъртоносна диагноза. По покана на един съсед, тя и татко посетили една малка църква в Бъфало, Ню Йорк, където се молили за нея. Така баща ми, който тогава бил на 17 години и никога не бил стъпвал в църква, придружил майка си, която след молитвата била чудотворно изцелена същата неделна вечер и живяла още няколко десетки години. Семейство Рандолф повярва чрез нейното чудно изцеление и тази история премина през поколенията и достигна до нас, до нашите деца, внуци и, надявам се, до техните деца.

Години по-късно, женен и с 2-годишен син (тоест аз), баща ми заболява от остър ревматизъм, който сериозно уврежда сърцето му и 6 месеца е така немощен, че му е необходима непрестанна помощ, дори за най-обикновени ежедневни грижи. Също като майка си, за него се молят, и той бива чудодейно изцелен.

Тези истории, както и много други, удивително изпълваха моя живот. Някои могат да се опитат да принизят думите на Яков до формула, с която да принуждават Бог да работи според тяхната воля. Други погрешно приемат, че щом не всеки е изцелен, то едва ли има изобщо някой изцелен.

Изцелението е едновременно мистерия и чудо. Признавам, че не зная как става изцелението, нито защо то не се случва всеки път, дори за много нуждаещи се или наистина заслужаващи хора. Но неотговорените въпроси не трябва да отхвърлят отговора, даден от Божието слово.

Написаното в Библията е истина: „И молитвата, която е с вяра, ще избави страдалеца. Господ ще го привдигне и ако е извършил грехове, ще му се простят“ (Яков 5:15).

Бъди сигурен в това, че изцелението е работа на Бога. Молитвата и вярата са важни компоненти на възможността изцелението да се случи. Благодатта и суверенитетът са най-важните елементи на изцелението от Бога. Не можеш нито да накараш изцелението да става по твое желание, нито трябва да го пропускаш като чудна възможност в твоя живот.

Молитвата ми за теб днес е: вярвай и очаквай мощната сила на Бога всеки ден.

снимка: Интернет

Пречките

„И говореха помежду си: Кой ще ни отвали камъка от гробната врата?“ (Марк 16:3)

„Докато ти се безпокоиш за някоя неудобна пречка, Бог може би изработва чудо“

ПрепятствияЗабелязал съм, че твърде много се тревожим и безпокоим за неща, които са извън нашия контрол и с които не можем да се справим сами. Хората се безпокоят за миналото, което не може да се промени, за настоящите неудобства около тях или за неща от бъдещето, които в момента са неизвестни. Библията казва: „Достатъчна е на всеки ден неговата злоба“ (Матей 6:34). Справяй се с днешния ден – тук ще намериш Бог да работи.

Божието слово е толкова практично и винаги в съответствие с твоя живот. Преди изгрев три жени отиваха към гробницата, в която бе положено тялото на Исус. Без очакване за възкресение, те отиваха с благоуханни масла да помажат тялото на своя Господ. Водеха ги мъката и верността. Гробницата, където лежеше тялото на Исус, беше затворена с огромен камък и запечатана по заповед на римската управа. По пътя ги занимаваше един много практичен и реален проблем, от който произтичаше техния разговор: „И говореха помежду си: Кой ще ни отвали камъка от гробната врата?“ (Марк 16:3). Това не беше само обикновен коментар, а разговор, ангажиращ вниманието им. Тази сериозна пречка можеше да провали намеренията им. Докато те се притесняваха, Бог работеше. Попадал ли си някога в подобно затруднение? Навярно ти се е случвало. „А когато стигнаха, видяха, че камъкът беше отвален“ (Марк 16:4). Бог вече бе извършил това, което те не можеха.

Може ли това да се приложи в твоя живот? Великден е живата демонстрация, че за Бог няма нищо невъзможно. Библията заявява: „Когото Бог възкреси (Исус), като Го освободи от страданията на смъртта, понеже не беше възможно Той да бъде държан от нея“ (Деяния на апостолите 2:23, 24). Прочети отново този стих: „…понеже беше невъзможно Той да бъде държан от смъртта“. Ако съзаклятието на ада и злите хора, които разпънаха Исус на кръста и мощта на смъртта, която властваше в гробницата, не можаха да задържат Божият Син, даже с помощта на римските войници, може ли дори да се допусне, че някакъв камък, колкото и голям да е той, може да се противопостави на Господаря на Живота?

Докато те се безпокояха за това неудобно затруднение, Бог изработваше най-великото от чудесата Си. Ненужното безпокойство за неща, които не можеш да направиш, ограничава вярата ти в това, което Бог може и ще направи. Исус каза ясно: „Той отговори: Невъзможното за човеците е възможно за Бога“ (Лука 18:27). Предполагам, че камъкът не е бил преместен, за да може Исус да излезе, това не беше необходимо. Може би Бог го е изместил, за да могат те да влязат и да видят със собствените си очи празната гробница и да разкажат на другите с увереност това, което са научили от първа ръка. Твоят проблем, голям или малък, който те тревожи и обърква, е точно възможността, която Бог използва, за да покаже Своята непроменена и неограничена мощ (Римляни 8:11). Скоро Неговите последователи, които се притесняваха как ще преместят камъка, се научиха да имат такава вяра, която да премества планини (Матей 17:20). Пречките са Божиите възможности.

Молитвата ми за теб днес е: пречките никога да не те обезкуражават.

снимка: Интернет

В ръцете на Бога

„Действайте мъжествено и Господ ще бъде с добрия“ (2 Летописи 19:11)

„Ако искаш да видиш как работи Бог, трябва да направиш нещо, което Той да може да благослови“

В ръцете на БогПринципът е достатъчно лесен. Трябва да дадеш на Бог нещо, което да благослови. Едно от най-интересните чудеса на Исус беше умножаването на хляба и рибите, единственото чудо, което е записано и в четирите Евангелия (Матей 14, Марко 6, Лука 9, Йоан 6). Това повторение говори за важността на събитието. Случаят ни представя една невъзможна ситуация, докато едно момче не решава, че има нещо, с което може да помогне. Момчето предлага своето скромно количество храна, пет самуна хляб и две малки рибки. Не много, но все пак нещо (Йоан 6:1-14). Учениците си помислиха, че предложението на момчето е великодушно, добронамерено, но навярно малко неудачно. Те разсъждаваха: „…но какво са те за толкова хора?“ (Йоан 6:9). Голяма тълпа от няколко хиляди души беше дошла да види Исус и да чуе учението Му. Те бяха далеч от домовете си, денят беше дълъг и не бяха яли. Нещо трябваше да се направи и то скоро. Учениците осъзнаваха, че нещо трябва да се направи и предложиха на Исус логичното: „Да ги пуснем да си ходят“. Проблемът е решен, но дали наистина е така?

Исус, обаче, избра да направи нещо друго, за което учениците изобщо не бяха подготвени – нито да го чуят, нито да го направят, а именно – да ги нахранят. Учениците много старателно изчислиха колко храна ще е нужна, колко малко имат и как изобщо няма да стигне. Те погледнаха на това, което не им достигаше и стигнаха до заключението, че нищо не могат да направят. Малкото момче погледна на това, което имаше и реши, че все пак може да се направи нещо. Той беше склонен да даде храната си на Исус, колкото и незначително да изглеждаше количеството.

„Действайте мъжествено и Господ ще бъде с добрия“ (2 Летописи 19:11). Винаги можеш да играеш на сигурно, никога да не рискуваш, никога да не постъпваш дръзновено, но докато не действаш с добре обмислено дръзновение, никога няма да видиш величието на Божията мощ и провидение. Ако искаш Бог да работи в твоята трудна, предизвикателна или дори невъзможна ситуация, в определен момент трябва да положиш усилие или да жертваш нещо, което Бог да благослови. Какво можеш да дадеш или да направиш, за да се придвижиш към чудото? Мисля, че Мария, майката на Исус, го е казала най-добре: „Каквото ви каже, направете го“ (Йоан 2:1-11). И когато те направиха това, което можаха, Той направи това, което може само Той – чудото на умножаването.

В ръцете на момчето храната едва ли би стигнала дори само за него. В ръцете на учениците храната беше недостатъчна, според тяхната преценка. Но в ръцете на Исус, храната се превърна в чудотворно снабдяване, осигуряващо прехрана на хиляди гладни, оценяващи жеста хора. „И като се наситиха, каза на учениците Си: Съберете останалите къшеи, за да не се изгуби нищо. И така от петте ечемичени хляба събраха и напълниха дванадесет коша с къшеи, останали от тези, които бяха яли“ (Йоан 6:12, 13).

Преди повече от тридесет години научих една простичка мисъл, която беше за мен истинско предизвикателство: „Аз съм само един човек. Не мога да направя всичко, но все пак мога да направя нещо. И макар, че не мога да направя всичко, няма да се откажа да направя това, което мога“ (Хелън Келър, 1880-1868 г.).

Във всяка ситуация търси това, което можеш да направиш – окуражаваща дума, акт на вяра, проява на внимание, жертва, помощ. Когато направиш нещо с вяра и покорство, Бог може да направи нещо чрез теб и за теб. „А на Този, Който, според действащата в нас сила, може да направи несравнимо повече, отколкото искаме или мислим, на Него да бъде слава в църквата и в Христос Исус във всички родове от века до века. Амин“ (Ефесяни 3:20, 21).

Молитвата ми за теб днес е: действай със смелост и виж чудесата на Божието действие.

снимка: Интернет

Вярвай, че можеш

„Стани и ходи“ (Матей 9:5)

„Винаги можеш да направиш повече, отколкото предполагаш“

Вярвай, че можеш!Животът ни изправя срещу някои трудни моменти и ситуации. Не винаги сме готови за тях и със сигурност не винаги ги очакваме. Това, в което вярваме и начинът, по който постъпваме в тези ситуации до голяма степен определя успеха ни. Понякога се чувстваме слаби и победени – реално усещане, но все пак е само чувство, което може да е вярно, а може да не е. Няма да разберем дали чувствата ни са факти или илюзия, докато не тръгнем срещу тях.

Ето какво съм научил от живота. Чувствата са реални и затова не трябва да ги игнорираме. Рядко са точни и затова не трябва да им се доверяваме. Всяко чувство, което ни води към съмнение, отчаяние или неверие в казаното от Бог, не е благонадеждно. Такова чувство е наш враг, а не приятел.

Исус заповяда на паралитика да направи нещо, което преди това не можеше да прави (Матей 9:5-7). Болният направи точно това и удиви всички наоколо, а сигурно и себе си. Исус не беше изненадан. Човекът добре знаеше, че не е способен да го направи, а Исус знаеше, че може, стига да дръзне. Паралитикът беше изправен пред избор, който може би и ти имаш: „Стани и ходи“. На какво ще повярваш? На това, което мислиш и чувстваш, това, което казва миналото ти или това, което Исус казва, че можеш да направиш? Винаги ще има нещо, което няма да можеш да направиш, докато отказваш да повярваш, че можеш. Винаги можеш да направиш повече, отколкото предполагаш.

Вероятно щеше да е по-състрадателно, ако Исус беше проявил повече разбиране към състоянието на човека и не бе изисквал от него невъзможното. Понякога истинското състрадание ни кара да направим най-трудното нещо и така ни освобождава към по-велики начинания и постижения.

Когато си изправен пред трудности не ти трябва симпатията на хората, а тяхното топло насърчение, за да можеш да направиш необходимото. Марк описва случай, в който четирима приятели донесоха един човек при Исус (Марк 2:1-5). В живота трябва да изграждаме истински взаимоотношения със семейството и приятелите, които ни помагат да чуем Исус, когато казва: „Стани и ходи“. Можеш ли да посочиш някой, който би направил това за теб? Благодарен съм, че имам такива приятели в живота си. Вярвам, че дори в момента да нямаш такива хора до себе си – ще ги намериш.

Но помни, че другите не могат да направят нещо вместо теб. Паралитикът не можеше да стигне до Исус, без помощта на приятелите си. Тяхното усилие и вяра трогнаха Исус, но само болният можеше да приеме възможността, която имаше. Идва момент, в който никой друг не може да направи нещо за теб и ти трябва да сториш необходимото, за да видиш желания резултат.

Еднакво важно е ти също да бъдеш такъв приятел за другите. „Човек с много приятели трябва да бъде добър приятел“ (Притчи 18:24, разширен превод)

Молитвата ми за теб днес е: вярвай, че можеш.

снимка: Интернет