Posts Tagged ‘шекспир’

Високи стандарти

„…защото словото Господно го изпитваше (Йосиф)“ (Псалм 105:19)

„Някои неща в живота не подлежат на преговори – независимо от обстоятелствата“

Казва се, че „характерът е това, което си, когато никой не те гледа“. Понякога, когато хората попаднат в ситуация, в която се чувстват онеправдани или пък са далеч от дома, техният характер лесно поема в неправилна посока. Богоугодният характер съвсем не се постига автоматично. Той е резултат на съзнателен избор и твърдо убеждение.

Характерът изисква усилия, дисциплина и постоянство. Понякога изглежда още по-трудно да се запази богоугоден характер, тъй като в нашата култура той никак не се цени и често възникват ситуации, подтикващи към компромис. Характерът често изисква да вървим срещу течението на общоприетото. Йосиф, синът на Яков и внук на Авраам, е един забележителен човек с характер, достоен за пример (Битие 37-50). Йосиф се сблъска с почти всяка възможна провокация и това можеше да бъде извинение за него да пожертва принципите си, но той запази своята почтеност и чистота пред Бога и пред другите непокътната.

Той продължи да вярва на сънищата си, дори когато всички му се противопоставяха. Издигна се над неразбирането и лошото отношение. Справи се и с успеха, и с изкушенията, показвайки праведност и добра преценка. Беше усърден в поверените му задачи като слуга, като затворник, а най-накрая и като владетел. Йосиф избра да прости, когато други биха искали да си отмъстят. Ето това е характер! Често повтаряща се фраза в историята на Йосиф е „и Господ беше с него“. Бог е на страната на хората с характер.

Характерът е резултат на възприети стандарти, които не би пожертвал, заради собственото си удобство и изгода, или за да добиеш популярност. Характерът изисква някои неща в живота да не подлежат на преговори, независимо от обстоятелствата. Когато беше примамен от жената на Потифар, Йосиф отговори праведно: „Как да извърша това голямо зло и да съгреша против моя Бог“. Той не искаше да предаде доверието на господаря си и да накърни собствените си високи стандарти, нито да пожертва Божиите цели за живота си. Характерът е вътрешната сила да останем непоколебимо верни на Бога и на себе си. Научих следния цитат, докато учех литература в гимназията,: „И най-важно – бъди на себе си във всичко верен и както ден след нощ от туй ще следва, че няма никога да се окажеш неверен и към другите“ (Хамлет, Уилям Шекспир).

Не прави компромис със себе си и с целите си. Внимателно избирай ценностите си, защото те определят как ще изживееш живота си. Не можеш да предвидиш всичко, но можеш да се подготвиш като решиш предварително какво би и не би направил при определени обстоятелства, какво би и не би одобрил. Ниските стандарти допускат лекомислен живот. Разпространените ценности ти пречат да достигнеш своя пълен потенциал. Дори ценностите на твоето семейство и приятели могат да не достигат това, на което си способен. Стандартът, който поставяш пред себе си трябва да изисква характер, достоен за пример и съвършенство – най-доброто, което можеш да бъдеш и да направиш чрез Божията сила и мощ. Очаквай от себе си повече, отколкото другите очакват от теб.

Молитвата ми за теб днес е: Божието слово да бъде твоя единствен стандарт.

снимка: Интернет

Реклами

Най-важните неща

„Онзи, в когото те не се намират е късоглед“ (2 Петрово 1:9)

„Днес можеш да се справиш по-добре, защото си научил урока“

Кое е важно?Има много неща в живота, които са важни. Но нека разберем истината – не всички са еднакво и едновременно важни. Мъдростта и успехът идват от това, да знаем какво е най-добре да се направи и точно в кой момент. Съществува известен цитат, който гласи:

„В делата хорски има прилив
Ако го хванем ний, постигаме успех
Изпуснем ли го – нашият живот
Обречен е на бедност и тъга.“
Уилям Шекспир
Юлий Цезар, действие IV, сцена 3

Хората лесно могат да пропуснат прилива на привидението, да прекарат живота си в лутане и въпроси защо не са постигнали нещо повече.

Животът лесно се обърква. Как да разграничаваме това, което наистина е важно? Образованието, работата, приятелството, почивката, парите, сигурността, постиженията, успехите, брака, семейството, репутацията, спасението, автентичната вяра – всичките тези неща са много важни. Но не всичките са еднакво важни. „Научете се да разбирате и да разпознавате най-доброто“ (Виж Филипяни 1:9-11). „Не бъди късоглед за важните неща“ (Виж 2 Петрово 1:5-11).

Ето някои насоки, които са ми били полезни. Хората са по-важни от предметите. Предметите се чупят и могат да бъдат заменени. С хората не е така. Точно затова внимавай с тях. Не ги вземай за даденост. За да си истински богат „инвестирай“ в хората. И най-скъпият предмет не може да те развесели, когато се нуждаеш от приятелство и подкрепа. Световноизвестната група Бийтълс имаха много пари, но на върха на славата си написаха песента „Парите не могат да ми купят любов“ (Money can’t buy me love).

Днес е по-важен ден от вчера. Вчерашният ден е минало, което не може да бъде променено. Стореното – сторено. Днес можеш да се справиш по-добре, защото си научил урока. Защо да повтаряш една и съща грешка? Не прекарвай времето си в съжаление за вчерашния ден. „Това е денят, който Господ е направил. Нека се радваме и веселим в Него“ (Псалм 118:24).

Вечното е по-важно от временното. Влагай силите си в това, което е трайно. Много от нещата, които могат да погълнат вниманието ни са преходни, нямат трайност. „Които си служат със света да са предадени на него, защото сегашното състояние на този свят преминава“ (1 Коринтяни 7:31).

Исус разказа историята за един богат земеделец, който имаше ненадминат успех. Исус не го укори за богатството и успеха, а за това, че заради тях пренебрегна вечната си душа. Той позволи временното да го заслепи и не видя по-важното (Виж Лука 12:15-21). Исус зададе проницателния въпрос: „Понеже какво се ползва човек като спечели целия свят, а изгуби живота си? Защото какво би дал човек в замяна на живота си?“ (Марк 8:36, 37).

Молитвата ми за теб днес е: не бъркай онова, което е спешно с това, което е важно.

снимка: Интернет

Сподели