Posts Tagged ‘щастие’

Уморени да бъдем уморени

„Елате при Мен всички, които се трудите и сте обременени, и Аз ще ви успокоя“ (Матей 11:28)

„Животът е изтощителен, когато не знаеш кога и къде ще намериш истинска почивка“

Уморени да бъдем уморениВинс Ломбарди, известният треньор на Грийн Бей Пакърс, казва: „Умората ни прави страхливци“. Умората оказва влияние на всичко, което чувстваме и вършим, както на отношенията, така и на действията. Всеки човек знае какво е това да си уморен – от работа, отговорности, сметки, проблеми, конфликти. Когато си уморен не се чувстваш добре – нито физичиски, нито емоционално, умствено или духовно. Изтощението прави всичко по-трудно, добавяйки още към твоята умора. Дори неща, които намираш за лесни, стават тежки, когато си изморен. Животът е изтощителен, когато не знаеш кога и къде ще намериш истинска почивка. И накрая започваш да се чувстваш уморен от това да си винаги уморен.

Понякога дори това, което искаш да вършиш, става изтощително за теб. Най-лошата умора не е просто физическа, има умора на душата, която е по-лоша. „Да не ни дотяга да вършим добро; защото ако не се уморяваме, своевременно ще пожънем благословение“ (Галатяни 6:9). Дръж целите на действията си ясно на фокус, винаги помни какво правиш и защо го правиш, с очакването, че добрият завършек на работата ще ти донесе удовлетворение и награда.

Създаден си да бъдеш плодотворен и продуктивен, но Бог мъдро е вградил в твоето емоционално и духовно ДНК потребността от почивка. „Шест дни да работиш, а в седмия ден да си почиваш; даже и във време на сеитба и на жътва да си почиваш“ (Изход 34:21). Сеитбата и жътвата са дейности, при които е най-малко вероятно да търсим лукса на почивката. Но Бог казва, че дори когато подготвяме почвата за сеитба и когато прибираме плодовете на нашите усилия, трябва да спазваме принципа на почивката – той не е само препоръка. Бог заповядва: „Помни съботния ден, за да го освещаваш“ (Изход 20:8). Ако пренебрегваш това е на твой риск.

Когато си наистина уморен, имаш по-негативно отношение към различните ситуации и си по-склонен да виждаш повече проблеми вместо решения. Когато си уморен, мотивацията е трудна и надеждата ти се изплъзва. Ще ти липсва търпение към самия теб и към другите, ще си лоша компания за околните. Забележи нещата, които ненужно те изтощават. Притеснения, непосрещнати нужди, несвършена работа, личен конфликт, непростителност, греховност, обезсърчение или непрестанна заетост ще са нещата, които винаги ще изтощават твоите лични вътрешни ресурси, докато не избереш да живееш според съвета на Бог (виж Исая 57:20, 21). Предай всички тях на Исус, Господаря на съботата. „Ти си ни направил за Себе Си, о, Боже, и нашето сърце не намира покой, докато не открие своята почивка в Теб“ (Св. Августин, 4. век).

Умори ли се да бъдеш уморен? Има почивка, но не на определено място, а само в една Личност. „Елате при Мен всички, които се трудите и сте обременени, и Аз ще ви успокоя“ (Матей 11:28).  Библията казва: „Върни се, душо моя, в успокоението си, защото Господ постъпи щедро към теб… а онези, които чакат Господа, ще подновят силата си, ще се издигат с крила като орли, ще тичат и няма да се уморят, ще ходят и няма да отслабнат“ (Псалм 116:7, Исая 40:31).

Молитвата ми за теб днес е: да знаеш кога и къде можеш да намериш истинска почивка за душата си.

Реклами

Задоволство

„А Бог може да ви отрупа с всякакви дарове, така че винаги да имате всичко, от което се нуждаете и дори повече, за да изобилствате във всякакви добри дела“ (2 Коринтяни 9:8)

„Задоволството е по-скоро достъп до изобилие от ресурси, отколкото притежание на много неща“

ЗадоволоствоПовечето хора не се опитват да придобият и натрупат колкото се може повече неща. Те само искат да имат достатъчно, за да са уверени, че ще имат винаги това, което им е необходимо. На всеки се е случвало да се страхува, че ограничените му средства няма да са достатъчни, ако се случи нещо непредвидено.

Вярно е, че ти си недостатъчен, но по-вярно е, че Той е достатъчен: „Не казвам, че ние сами можем да извършим нещо. Не, нищо подобно не твърдим. Бог е този, който ни помага да вършим всичко“ (2 Коринтяни 3:5, 6).

Разликите между хората не се определят от различните им нужди. Основните нужди на всички са сходни. Някои хора приемат, че всичките им ресурси се изчерпват с това, което притежават. Ако си убеден и се довериш, че в случай на нужда ще разполагаш с всичко, което Бог притежава, това ще ти донесе сигурност. Ако си убеден в първото, това ще доведе до безпокойство. Ако си убеден във второто, ще бъдеш уверен.

„Върху годината на благостта Си слагаш венец и от следите Ти капе тлъстина“ (Псалм 65:11). Задоволството е по-скоро достъп до изобилие от ресурси, отколкото притежание на много неща. След дългата проповед на Исус за всекидневните ни нужди, ненужното безпокойство и достатъчното снабдяване, Той дефинира Божията промисъл: „Но вашият небесен Баща знае, че имате нужда от всички тези неща. Затова преди всичко друго, търсете Божието царство и това, което Бог изисква от вас, и всички тези неща ще ви бъдат дадени в добавка“ (Матей 6:31-33). Когато Бог и Неговото царство станат най-важния ти приоритет, ти ставаш Негова основна отговорност.

Животът на задоволеност се определя от нашата щедрост: „Запомнете това: който посади малко, малко и ще пожъне, а който посади много, много и ще пожъне… А Бог може да ви отрупа с всякакви дарове така, че винаги да имате всичко, от което се нуждаете, и дори повече, за да изобилствате във всякакви добри дела“ (2 Коринтяни 9:6-11).
Нека тези думи живеят в сърцето ти: „Всякакви дарове, така че винаги да имате всичко, от което се нуждаете и дори повече“. Това е описанието на задоволяването, което идва от Божията промисъл.

Едно обещание струва точно толкова, колкото намеренията, характера и ресурсите на обещаващия. Според Павел Божиите намерения са безспорни: „Нима Онзи, който не пожали собствения си Син, а го изпрати да умре за всички ни, няма да ни даде, заедно с Исус и всичко останало“ (Римляни 8:32). Павел вярваше, че Божият характер е непроменим: „Моят Бог ще използва славните си богатства, за да ви снабди с всичко, от което се нуждаете. Той ще извърши това чрез Христос Исус. Слава на нашия Бог и Баща за вечни векове“ (Филипяни 4:19, 20).

Според Павел ресурсите на Божията промисъл са достатъчни: „Със своята сила, действаща в нас, Бог е способен да извърши безкрайно повече от това, за което се молим или си представяме“ (Ефесяни 3:20, 21). Нашият Баща не само е способен и има нужните ресурси, за да изпълни обещанието си, но също така ни обича с непреодолима любов и снабдавя своите. „Затова, братя и сестри, още по-настойчиво се стремете да докажете, че сте призовани и избрани, защото ако вършите тези неща, никога няма да се препънете и паднете. По този начин ще ви бъде оказано щедро посрещане във вечното царство на нашия Господ и Спасител Исус Христос“ (2 Петър 1:10, 11). Задоволството от небето е твоето благословение сега и завинаги.

Молитвата ми за теб днес е: доверявай се на Бога за всекидневното му снабдяване, както за временните, така и за вечните неща.

Дисциплина от Духа

„Дисциплината от Бога е винаги добра за нас“ (по Евреи 12:11)

„Липсата на дисциплина води до липса на постижения“

Дисциплина от ДухаВсе още имам много да уча, но съм благодарен за дисциплината, получена от родителите ми, учителите, житейските събития и Божието слово (2 Тимотей 4:16, 17). Няма успех без значителна дисциплина. Липсата на дисциплина води до липса на постижения. Това важи в образованието, брака, семейството, работата, финансите и духовния живот.
Дисциплината е начин на живот за ученика. Исус осъзнаваше строгата нужда от дисциплина, необходима на Неговите ученици. Той каза: „Който не носи кръста си и не Ме следва, не може да бъде Мой ученик“ (Лука 14:27). За да бъдеш последовател на Исус, трябва да решиш дали имаш желанието и дисциплината да полагаш продължителните усилия, необходими за успех. Ако искаш всичко, което Бог има за теб, трябва да се научиш да оценяваш и посрещаш с желание Неговата любяща дисциплина, която те преобразява в Неговия образ (Римляни 8:28, 29).

Думата „дисциплина“ кара ли те да мислиш за грубост и несправедливо отношение? Мъмренето и грубото възмездие са наказание, а не дисциплина. Наказанието се налага за минало поведение, дисциплината е загрижена за бъдещото. Божествената дисциплина е акт на любящо поправление. Целта й е не да даде болезнено последствие за минали грешки, а се прилага като корекция, с цел да предотврати и да подготви за бъдещето. Дисциплината се упражнява в контекста на взаимоотношението (Римляни 14:4). В контекста на Библията дисциплината описва целия спектър на бащините напътствия и поправление към сина. Напътствията, отделени от поправлението, са недостатъчни. Само дисциплината може да освободи човешката душа да полети.

Библията ни учи на подходящия, богоугоден отговор: „Не гледай лекомислено на възпитанието от Господа. Не се отчайвай, когато Той те изобличава“ (Евреи 12:5). Библията ни показва истинската същност на Божествената дисциплина: „Господ възпитава онези, които обича и наказва всеки, когото приема за свой син. Търпеливо понасяйте възпитанието, защото то показва, че Бог се отнася към вас като към синове. Нима има син, чийто баща да не го възпитава? Бог ни възпитава за наше добро, за да можем да станем святи като Него“ (Евреи 12:6-10).

Библията предвижда какъв ще е нашия пръв и естествен отговор на дисциплината, обещава ни ползите от нея и поощрява непрестанното покорство, необходимо за максимален резултат. „Когато ни възпитават, това не носи радост, а скръб, но по-късно, след като сме се поучили, получаваме мир, защото започваме да живеем праведно“ (Евреи 12:11). Приеми дисциплината от Бога като израз на Неговата любов.

Дългосрочната цел на дисциплината от Бога е да развие в характера ни самодисциплина, но дори най-големите ни усилия винаги ще се провалят, ако не разчитаме на Бога. „А плодът на Духа е любов, радост, мир, търпение, благост, доброта, вярност, тактичност, самовъздържание. Срещу такива неща няма закон. Тези, които принадлежат на Христос Исус, са разпънали грешната си природа с нейните страсти и желания. Тъй като Духът е източникът на нашия нов живот, нека следваме Него“ (Галатяни 5:22-25).

Молитвата ми за теб днес е: посрещай с желание дисциплината от живота и от Духа.

Проблемът и целта на болката

„Понеже смятам, че сегашните временни страдания не заслужават да се сравнят със славата, която има да се открие за вас“ (Римляни 8:18)

„Бог изкупва твоята болка, за да постигне Своите цели, които са вечни“

Проблемът и целта на болкатаВсички сме съгласни, че болката е проблем. Болката се причинява от обстоятелства, които ни се налагат или ни се противопоставят, предизвикани от неприятности или дразнещи хора (Матей 13:20, 21). Но дали изобщо болката служи на някаква цел? Болката е твърде широко разпространена, за да допуснем, че е без цел в някои случаи. Например, физическата болка може да бъде необходимото предупреждение, че нещо в твоето тяло не е така, както би трябвало да бъде. Болката във взаимоотношенията сигнализира за разногласия между два или повече индивида, които не могат да се игнорират. В такива случаи болката може да бъде скрито благословение, отказвайки да ти позволи да не се съобразяваш с нея и подтиквайки те да разрешиш проблема.

Болката идва в ралични форми. Най-често хората мислят за болката първо като физическа по своя произход и израз, но източникът може да бъде умствен, емоционален, психически, духовен или свързан с взаимоотношенията.

В Библията болката е описана като „страдание“ или „бедствие“, но и двете форми се срещат често. Бог не причинява болка, за да постигне временна цел. Ако Му позволиш, Бог ще изкупи твоята болка, за да постигне Своите цели, които са вечни. Исус понесе болката на твоите и моите грехове (Исая 53:4-6). „И не само това, но нека се хвалим и в скръбите си, като знаем, че скръбта произвежда твърдост, а твърдостта – изпитана правда, а изпитаната правда надежда. А надеждата не посрамва, защото Божията любов е изляна в сърцата ни чрез дадения ни Свят Дух“ (Римляни 5:3-5).

Най-голяма болка изпитваш, когато не виждаш нищо добро в нещата, които ти се случват. Ти не си сам в своята болка. Павел описва точно такава ситуация. „Нямахме никакво спокойствие, но отвсякъде бяхме в утеснение: отвън борби, отвътре страхове. Но Бог, Който утешава смирените, ни утеши“ (2 Коринтяни 7:5, 6). Когато отговориш по правилния начин на Бог – като Му се довериш и покориш, Той транформира страданието от загуба в печалба, от скръб в радост. „И ако сме деца, тогава сме и наследници – наследници на Бога и сънаследници с Христос; и ако страдаме с Него, да се и прославим заедно с Него. Понеже смятам, че сегашните временни страдания не заслужават да се сравнят със славата, която има да се открие за нас“ (Римляни 8:17, 18).

Когато страдаш незаслужено, изборът е да гледаш към вечността (Евреи 11:25, 26). „Защото нашата бързо отминаваща лека скръб прозвежда все повече и повече една вечна тежина на слава за нас, които не гледаме на видимите, а на невидимите неща; защото видимите са временни, а невидимите – вечни“ (2 Коринтяни 4:17, 18). Твоята болка е временна, Неговата цел – вечна.

Идва ден, когато болката ще бъде унищожена завинаги: „Бог ще обърше всяка сълза от очите им и смърт няма да има вече; нито ще има вече жалеене, нито плач, нито болка; защото предишното премина. И Седящият на престола каза: Ето подновявам всичко“ (Откровение 21:4, 5). Какво славно обещание – няма да има болка!

Молитвата ми за теб днес е: хвалението да замества болката ти.

снимка: Интернет

Молитвата – пример и практика

„Господи, научи ни да се молим“ (Лука 11:1)

„Молитвата може да бъде твоето естествено състояние, приоритет и практика, както беше за Исус“

Молитвата - пример и практикаОбщуването е важно. Взаимоотношенията и значимото междуличностно и социално сътрудничество изискват ефективно общуване. Ето някои практични примери – бракът изисква значителна комуникация, родителството зависи от ясната комуникация, приятелствата разчитат на честата комуникация. А защо тогава при взаимоотношенията ни с Бога това да е различно?

Как се осъществява общуване с Бога? Нека приемем молитвата за основна част на един здрав, развиващ се духовен живот. Няма по-добър пример, който можем да намерим, от примера на Исус. Молитвата за Исус беше състояние, приоритет и практика. Силата на Неговата молитва идваше от начина, по който Той я практикуваше. Неговите ученици виждаха интимността на молитвата Му, бяха свидетели на нейната сила. Той говореше с неоспорима власт, успокояваше бурите, лекуваше всякакви болести, гонеше демони. Затова учениците Му искаха да се молят като Него: „Веднъж Исус се молеше на едно място. След като свърши, един от учениците му каза: „Господи, научи ни да се молим“ (Лука 11:1).

Също като нас, те искаха молитвата им да носи промяна в ситуации, засягащи както самите тях, така и други. Те искаха да бъдат сила за изпълнението на Божията воля и вярваха, че могат да го постигнат чрез молитвите си. Молитвата започва с желанието да се научим как да се молим, съпроводено с посвещението и дисциплината да се молим на практика.

Един мой приятел, Рик, ми даде книга с молитви на Пуританското движение – религиозен феномен от 16-17. век. Там прочетох следното: „В молитвата се отправям далеч във вечния свят и в този огромен океан душата ми триумфира над всички злини по бреговете на смъртното. В молитвата откривам, че сърцето ми Те търси с настоятелност и копнее със стихийна жажда да живее за Теб. В молитвата съм издигнат над ударите и ласкателствата на живота и усещам небесните радости. Влизайки във вечния свят, мога да се предам на Теб с цялото си сърце, да бъда Твой завинаги“.

Четенето на такива молитви разкрива до каква степен в моите собствени молитви се поддавам на повърхностни мисли и лекомислен език, обръщам внимание на преходни неща.

Днешната култура насърчава жаргона, неподходящото бърборене и прекалено сбитите импровизирани мисли в текстови съобщения – Туитър, Фейсбук.

Струва ми се, че когато сме в Неговото присъствие, Бог заслужава нещо по-добро. Думите ти може да са прости, но трябва да са искрени. Езикът ти може да е обикновен, но трябва да е от сърцето.

„Когато се молиш, Бог чува повече от това, което казваш, отговаря на повече от това, което искаш, дава повече, отколкото можеш да си представиш – на Неговото време, по Неговия начин“.

В отговор на молбата на учениците, Исус ги научи на един модел на елементите на молитвата: „Затова, молете се така: „Отче наш, Който си в небесата, да се почита името Ти, да настъпи царството Ти, да се изпълни волята Ти, както на небето, така и на земята. Дай ни днес хляба, от който се нуждаем. Прости греховете ни така, както и ние сме простили на онези, които са ни сторили зло. И не ни изправяй пред изкушение, а ни избави от лукавия“ (Матей 6:9-13).

Препоръчвам ти Неговата молитва за четене и размишление.

Молитвата ми за теб днес е: моли се, докато това стане естествен начин на комуникация.

снимка: Интернет

Да бъдеш удовлетворен

„Благословени са хората, които гладуват и жадуват да вършат Божията воля,
защото Бог напълно ще ги насити“ (Матей 5:6)

„Бог може да задоволи неутолимото“

Да бъдеш удовлетворенИма ли нещо по-добро от удовлетворението? Божието намерение за теб е да бъдеш удовлетворен: „Защото Той насища жадната душа и гладната душа напълва с блага… Отваряш ръката си и удовлетворяваш желанията на всичко живо“ (Псалм 107:9, 145:16). Всеки търси задоволство, но пълното удовлетворение може да изглежда недостижимо. Това е така, защото хората търсят неправилните неща или правилните неща на погрешното място. Твоят дух е вечен и не може да бъде удовлетворен с това, което е временно.

В изучаването на блаженствата откриваме, че Бог има добри обещания за тези, които живеят „истински, състрадателен и покорен“ живот. Нека да отидем малко по-далеч. За тези, които желаят само това, което е угодно на Бога, удовлетворението е сигурно и пълно. „Благословени са хората, които гладуват и жадуват да вършат Божията воля, защото Бог напълно ще ги насити“ (Матей 5:6).

Това, което Бог изисква, не е само предложение. Удовлетворението е гарантирано, тогава когато най-голямото ти удоволствие и копнеж е преди всичко да бъдеш угоден на Бога. Неудовлетворението те предупреждава, че търсиш погрешните неща. Когато не се чувстваш удовлетворен прецени произхода и природата на най-силните си желания.

Удовлетворението не се намира в това какво и колко притежаваш. Намираш го, когато търсенето ти те доведе до най-доброто от правилния Източник. Исая задава един пронизващ въпрос: „Защо да давате сребро за онова, що не е хляб, и припечеленото си – за онова, що не насища?“ (Исая 55:1-3). Защо? Да пропиляваш непрекъснато усилия, енергия и средства за това, което в крайна сметка те разочарова, е глупаво, а не мъдро. Можеш да си сигурен, че по-голямо количество от това, което не те задоволява, никога няма да те задоволи. От безплодните ни опити да задоволим желания и амбиции, които са неутолими без Бога, се развиват навици, дори и пристрастяване. Животът е пълен, когато откриеш, че Бог е достатъчен, независимо от това, какво си мислиш, че ти липсва.

Моят баща ми даде един добър съвет: „Всеки път поставяй първите неща на първо място“. Успехът и удовлетворението започват с богоугодни желания, които водят до богоугодни приоритети. „Затова преди всичко друго търсете Божието царство и това, което Бог изисква от вас, и всички тези неща ще ви бъдат дадени в добавка“ (Матей 6:33).

Обещанието на Исус е вярно. Тези, които страстно жадуват и гладуват за правдата, „Бог напълно ще ги насити“. Без изключения, без опровержения. Бог може да задоволи неутолимото. Ако страстно желаеш нещата, които Бог желае, това ще доведе до пълно удовлетворение, независимо от обстоятелствата. „Господ ще ти бъде винаги водач и във време на суша ще насища душата ти… Ти ще бъдеш като напоена с вода градина и като извор, чиито води никога не пресекват“ (Исая 58:11).

Удовлетворението се намира не в количеството на нещата, които притежаваш, а в тяхното качество и трайност. Придобивките осигуряват временна илюзия. Само Бог задоволява трайно. „А аз ще видя лицето Ти в правда, когато се събудя ще се наситя от изгледа Ти“ (Псалм 17:15). Пълното удовлетворение ще дойде, тогава когато застанем лице в лице с Него, завинаги в присъствието Му и вечното Му снабдяване.

Молитвата ми за теб днес е: познай небесното удовлетворение в сърцето си.

снимка: Интернет

Радостта е избор

„Този е денят, който Господ е създал; нека се радваме и се развеселим в Него“ (Псалм 118:24)

„Можеш да избереш да направиш всеки ден своя събота“

Радостта е изборЕмоции… Какво ще правим без тях? Без емоциите животът ни би бил безцветен и неопределен. Въпреки това, без дисциплина и посока, същите тези емоции биха предизвикали безпорядък. Твоите емоции са избор или реакция. Не можеш да избираш или контролираш какво да се случи през деня, но си длъжен да избереш как да постъпиш в отговор. Бъди подготвен!

Соломон ни напомня: „Недей да се хвалиш с утрешния ден, защото не знаеш какво ще роди той“ (Притчи 27:1). Не трябва да обвързваме радостта с това, което ни се случва.

Ще имаме добри и лоши, щастливи и тъжни, ползотворни и болезнени, а също напрегнати и безгрижни дни. Соломон говори за това разнообразие от преживявания и дава мъдър съвет: „Има време за всяко нещо и срок за всяка работа под небето… Бог е направил всяко нещо хубаво на времето му; положил е и вечността в човешкото сърце“ (Еклесиаст 3:1-8, 11). Соломон гледа на разнообразието от преживявания в контекста на вечността и всеобхватната способност на Бога да донесе красота във всеки сезон и при всички обстоятелства.

„Зная, че мисълта за това (нетленно, неопетнено и неувяхващо наследство, което се пази за вас в небесата) е вълнуваща, въпреки че сега за кратко различни изпитания ще ви причинят скръб“ (1 Петрово 1:3-14). Точно в контекста на страдание, мъка и изпитания, Петър пише за „неизразима и славна радост“.

Без по-широк, духовен поглед върху живота ти, емоциите ще бъдат необуздани – непредсказуеми и без ограничения.

Най-обикновения, но и най-трудния ден трябва да бъдат приветствани с перспективата за Божието присъствие и промисъл. Давид насърчава: „Този е денят, който Господ е създал; нека се радваме и се развеселим в Него“ (Псалм 118:24). Прочети целия псалм, за да разбереш контекста. Думите на псалмиста не показват небрежно разграничаване от реалността на живота. Простата декларация на Давид е неговия отговор не на най-спокойните, а на най-притеснителните времена – лични терзания, рояци врагове, които го обграждат и нужда от прибежище. Въпреки всичко, той търси Бог във всичко това и намира причина да се радва.

Това са дните, в които се радваш, дори те да не са причина за радост. Радваш се, защото: „Този е денят, който Господ е създал“.

Какво трябва да направиш в най-тежкия си ден: „Радвай се и се развесели“. Павел съветва: „Винаги се радвайте в Господа. Още веднъж ще го кажа: радвайте се… Винаги се радвайте, непрестанно се молете, за всичко благодарете, защото това е Божията воля за вас в Исус Христос“ (Филипяни 4:4, 1 Солунци 5:16-18). Можеш да избереш да направиш всеки ден своя събота. Съботата връща Божията власт във всекидневието, почива в Неговото достатъчно снабдяване и признава, че Бог е Създателят на този ден, независимо от източника на настоящите предизвикателства. Радостта, с която прегръщаш деня, не трябва да се определя от това, което се случва в него. Всеки ден ти дава възможност да отговориш с радостна вяра и благодарност към Бога, а не да реагираш със съмнение и отчаяние на възникналите ситуации.

Молитвата ми за теб днес е: радвай се в Бога – независимо от обстоятелствата.

снимка: sxc.hu