Posts Tagged ‘щедрост’

Жътва на щедрост

„А Оня, Който дава семе на сеяча и хляб за храна, дано даде изобилие на посеяното от вас и да наспори плодовете на вашата правда“ (2 Коринтяни 9:10)

„Щедростта произтича по-скоро от богатството на благодарност, отколкото от твоето изобилие“

Жътва на щедростЩедростта е прекрасна черта на всеки характер. Тъй като си направен по образ и подобие на Бог, ти притежаваш потенциал на щедрост вътре в себе си. Щедростта би трябвало да е естествена, но истинската й проява не идва естествено. Да осъзнаем и освободим тази латентна щедрост е истинското предизвикателство (Псалм 112:5-9). Истинската, себеотричаща щедрост, изисква благодатта и безпристрастността на Святия Дух. „А Оня, Който дава семе на сеяча и хляб за храна, дано даде изобилие на посеяното от вас и да наспори плодовете на вашата правда“ (2 Коринтяни 9:10). От това, което сееш, Бог ще осигури изобилна жътва.

Освободен от предразсъдъци, трябва честно да признаеш и оцениш Божията щедрост и тази на другите към теб. Щедростта произтича по-скоро от богатството на благодарност, отколкото от твоето изобилие. Независимо дали го осъзнаваш или не, ти си получил неизмерима щедрост от другите около теб като родители, съседи, приятели, учители, работодатели и дори любезността на случайни непознати. И поради Своята изумителна и изобилна благодат, показана ти чрез спасението, Бог е смайващо щедър в Своята милост и любов към теб и мен (Ефесяни 2:4-9).

Щедростта се изразява по-скоро в твоя избор да дадеш, отколкото способността да дадеш. Открил съм, че хора с по-малко богатство и притежания, могат понякога да бъдат пропорционално по-щедри от тези, имащи голяма възможност да дават. Соломон правилно е забелязал: „Един разпръсва щедро, но пак има повече изобилие, а друг се скъпи без мяра, но пак стига до немотия. Благотворната душа ще бъде наситена; и който пои, сам ще бъде напоен“ (Притчи 11:24, 25).

Щедростта не включва единствено финансите. Тя се изразява в любезността на твоите думи към другите, в радостната готовност да направиш каквото можеш, когато можеш или дори в оценката, която имаш за другите. Но в края на краищата, щедростта допира до твоите притежания и финанси. „Великодушният ще бъде щедър към другите и ще бъде благословен за всичко, което върши“ (Исая 32:8). Щедрите хора са по-щастливи, по-приятелски настроени, по-удовлетворени и по-харесвани, в сравнение с хората, които се затварят в себе си.

„А това казвам, че който сее оскъдно, оскъдно и ще пожъне, а който сее щедро, щедро и ще пожъне. Всеки да дава според както е решил в сърцето си, без да се скъпи и не от принуждение; защото Бог обича онзи, който дава на драго сърце. А Бог е силен да преумножи на вас всякакво благо, така че, като имате винаги и във всичко това, което е достатъчно във всяко отношение, да изобилствате във всяко добро дело; както е писано: „Разпръсна щедро, даде на бедните, правдата му трае до века.“ А Този, който дава семе на сеяча и хляб за храна, ще даде и ще умножи вашето семе за сеене и ще прави да изобилстват плодовете на вашата правда, за да бъдете във всяко отношение богати във всякаква щедрост, която чрез вашето служение произвежда благодарение на Бога“ (2 Коринтяни 9:6-11).

Щедростта дава духовна жътва в живота на другите, а също и в твоя живот.

Молитвата ми за теб днес е: да разрешиш на Святия Дух да усъвършенства щедростта като черта от твоя характер.

снимка: Интернет

Благоденствие във време на бедствие

„И Господ правеше да успява в ръката му всичко, което вършеше“ (Битие 39:3)

„Бедствията около теб никога не могат да попречат на Бог да те благославя“

Благоденствие във време на бедствиеОбикновено човек смята, че няма достатъчно пари, затова е важно да научим някои основни неща относно управлението на парите, които имаме. Божиите принципи остават верни и ефективни, независимо дали имаме малко или много.

Баща ми ме учеше винаги да живея според средствата, които имам и винаги да спестявам по нещо за по-късно. Това е библейския принцип за настойничество – невинаги е най-лесното нещо, но винаги е най-правилното (Притчи 21:20).

Гейл и аз правим това през целия наш съвместен живот – когато изкарваме малко и когато изкарваме много. Избрали сме да живеем без заеми чрез кредитни карти и сме много внимателни към дългосрочните заеми. Преди женитбата баща ми препоръча да определим фиксиран процент от приходите за домашни разходи. Това ни помогна разходите да са винаги съобразени с приходите и не позволи разходите да нарастват без пропорционално да нарастват и приходите.

Това е наистина просто. Световната икономика не може да ти осигури благоденствието на Небесното царство. Божиите благословения осигуряват благоденствието. Йосиф се намираше във враждебна среда – продаден като роб, нает като слуга, намиращ се в чужда земя. „И като видя господарят му, че Господ бе с него и че Господ прави да успява в ръката му всичко, което вършеше, Йосиф придоби благоволение пред очите му и му служеше“ (Битие 39:1-6). Йосиф благоуспяваше при изключително враждебни обстоятелства. Бедствията около теб никога не могат да попречат на Бог да те благославя. Бог има намерение да го направи. „Възлюбени, моля се да благоуспяваш във всичко и да си здрав, както благоуспява душата ти“ (3 Йоаново 1:2).

Правителствата считат, че като предоставят парите на данъкоплатците на големите банкови корпорации и изискват от тях да ги дават назаем, за да осигурят достатъчно фондове, циркулиращи в икономиката, ще постигнат решение на проблема. Всъщност, това подхранва източника на проблема. Ширещото се мнение, зле измислено и на което погрешно се доверяват е, че ако всеки харчи повече, ние ще можем чрез заеми и купуване да намерим изходен път от затруднението. Това е погрешно лечение, временно и късогледо. Колелата на търговията се смазват чрез поощряване на цикъла заем – нарастване на дълга. Дългът предизвиква пристрастяване и разрушение. Той не работи както за нацията, така и за твоето домакинство.

Нашата страна (САЩ) се намира в икономическо бедствие поради нарастващия дълг, който отразява финансовата каша, в която повечето от нас са се забъркали. Леснодостъпният кредит не го прави разумен. Това, че имаш достъп до нещо, не означава, че можеш да си го позволиш. Семействата избират дълга като стил на живот в култура, която насърчава и улеснява правенето на дългове. Когато си изкушен да живееш, надхвърляйки средствата, с които разполагаш, помисли за финансовата, семейната и емоционалната цена.

Бог няма да благослови кашата, която си направил. Започни да поставяш Бог преди всичко (Малахия 3:8-12). Всичко, което имаш, принадлежи на Бог – ти и аз сме настойници. Използвай мъдро това, което Бог ти е осигурил, винаги с благодарност за Неговите благословения.

„Блажен всеки, който се бои от Господа, който ходи в Неговите пътища! Ще ядеш от труда на ръцете си, ще бъдеш блажен и ще ти бъде добре“ (Псалм 128:1, 2).

Молитвата ми за теб днес е: печели с трудолюбие, спестявай редовно, харчи мъдро, давай щедро.

снимка: Интернет

Радостта да бъдеш щедър

„Добротворната душа ще бъде наситена и който напоява другите, и той сам ще бъде напоен“ (Притчи 11:25)

„Щедростта благославя получателя и обогатява даващия“

Радостта да бъдеш щедърПреди няколко години моят приятел Харолд предизвика интереса ми с тези думи: „Бог ще направи за теб това, което ти правиш за другите“. Това е библейски принцип, потвърден и в Стария, и в Новия завет. Ако имаш нужда от насърчение, насърчи някой друг. Ако имаш нужда от приятелство, бъди приятел на тези, които имат нужда. Винаги има някой, чиято нужда е по-голяма от твоята. Давай в нуждата си, докато дойде моментът, в който можеш да даваш от излишъка си. „Служете с добра воля, като на Господа, а не като на хора, като знаете, че всеки, каквото добро направи, това ще получи от Господа“ (Ефесяни 6:8). Бъди този, който посреща нуждите на другите и Господ ще посреща твоите нужди.

В случаите, когато щедростта ти като че ли не се забелязва или връща, помни, че наградата ти идва от Бога, а не от хората, а Господ поддържа безупречни архиви. „Защото Бог не е несправедлив, за да забрави делото ви и любовта, която показахте към Неговото име, като послужихте и още служите на светиите“ (Евреи 6:10). Спомням си, че дядо ми казваше: „Бог няма да остане длъжник на никого“. Бог приема всяко великодушие като щедрост, проявена към самия Него. Исус описа деня, в който всеки ще застане пред Бога и щедростта Му или липсата й ще бъде прегледана. „Елате вие, благословени от Баща ми… Каквото сте направили на един от най-малките ми братя, на Мен сте направили“ (Матей 25:31-41).

Знай, че даването те обогатява и те оставя с повече, а не по-малко. Щедростта благославя получателя и обогатява даващия. „Един разпръсва, но изобилства повече, а друг пести без мярка, но пак достига до оскъдност. Добротворната душа ще бъде наситена и който пои, сам ще бъде напоен“ (Притчи 11:24, 25). Може би си мислиш, че не можеш да си позволиш да бъдеш щедър – истината е, че не можеш да си позволиш да не бъдеш щедър. „Давайте, и ще ви се дава: добра мярка, натъпкана, стърсена, препълнена ще ви дават в скута, защото с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмерва“ (Лука 6:38). Щедростта отваря живота ти за Божието изобилие, докато обогатява живота на другите. Мисля си дори, че липсата в живота на някои хора е резултат от малкото им даване, а не от малкото им притежания. „Помнете думите на Господ Исус – как Той е казал: Даването е по-блажено от вземането“ (Деяния 20:35).

Щедростта е въпрос на начин на живот. „И както изобилствате във всяко нещо – във вяра, в слово, в познание, в пълно усърдие и в любовта си към нас – така да преизобилствате и в това благодеяние (на даването)“ (2 Коринтяни 8:7). Щедростта не се отнася само до пари и вещи, тя се проявява в начина на живот – в думите ти към и за другите, в насърчаването, в запазването на положителна нагласа, в даването на похвала, в неограничената проява на добрина към околните, в показването на зачитане и внимание, дори без да се очаква, в отделяне от времето ти, за да окажеш помощ, в търпимост и простителност към недостатъците на околните.

„А това казвам, че който сее оскъдно, оскъдно и ще пожъне; а който сее щедро, щедро и ще пожъне… Бог обича онзи, който дава с радост… А Бог е силен да преумножи върху вас всякаква благодат, така че като имате винаги и във всичко достатъчно във всяко отношение, да изобилствате във всяко добро дело… Вие ще станете богати във всичко, за да можете винаги да проявявате щедрост“ (2 Коринтяни 9:6-11, Галатяни 6:7-10). Когато дойде време за жетвата, никога не съжаляваш за труда и умората от сеенето.

Молитвата ми за теб днес е: Бог да направи за теб това, което ти правиш за другите.

Трохи и остатъци

„Няма да принеса на ГОСПОДА, своя Бог, всеизгаряния, които не ми струват нищо!” (2 Царе 24:24)

Остатъците никога не са достатъчни за това, което е важно за теб.

Трохи и остатъциАко някой те покани на вечеря и ти сервира остатъци от предишна вечер ще почувстваш ли, че на посещението ти е отделено достатъчно внимание и че компанията ти е ценена? Вероятно Бог се чуства недостатъчно оценен понякога, когато Му предлагаме остатъците от нашите приоритети, време, привързаност, енергия, усилия, финанси и способности. Когато човек използва първите и най-добрите плодове за себе си и даде само оскъдния остатък на Бога, дали Бог е почетен?

Исая разказа историята за човек, който отрязва дърво, използва го първо, за да запали огън, с който да се стопли и да сготви храна, за да се задоволи, „а с останалото си прави бог“ (Исая 44:14-17). Това се случва и сега с хора, които са много по-изтънчени и успешни. Този човек помисли за душата си само след като задоволи желанието си за комфорт и апетита си. Прочети Марк 8:36-37. Думата „остатък“ намеква за останалите трохи. Не можем да преобразим Бога по образ, който ние желаем да има, всъщност ние сме направени „по Негов образ и подобие“ (Битие 1:26-27).

Може би единственото по-лошо нещо от това да предложиш на истинския Бог своите остатъци е да използваш това време и средства, за да създадеш лъжлив бог и да очакваш неговата помощ. Не мисля, че някога съм правил второто, но се страхувам, че е имало ситуации, в които съм правил първото – давал съм на Бога по-малко отколкото заслужава, предлагайки само останалото без извинение или покаяние. На Израел беше заповядано да предлага на Бога само първото и най-доброто. Бог заслужава не по-малко от мен и теб.

В отговор на Божията милост цар Давид поиска да построи олтар като благодарност за Божията благодат към Израел. Той избра един харман, където да принесе жертва. Когато собственика на хармана позна царя и разбра каква е целта му, той щедро предложи на царя да вземе земята без да плати за нея. Обичам отговора на Давид: „Няма да принеса на ГОСПОДА, своя Бог, всеизгаряния, които не ми струват нищо!“ (2 Царе 24:18-25). Обикновено това, което ти струва малко не е ценно за теб.

Нека бъдем практични. Случва се да даваме трохи на Бога тогава, когато посвещаваме часове на собствените си стремежи, оставяйки само моменти за Него или когато се разпореждаме с парите все едно са наши и даваме на Бога няколкото останали лева, или когато използваме цялата седмица за собствените си задачи и забавления, но дори и неделя отделяме за себе си и семейството си. Даваме на Бога остатъците тогава, когато имаме време за всеки вариант на социална медия, но рядко имаме възможност да слушаме Божия глас, когато поставяме на първо място почивката, забавленията, хобито или спорта, но не осигуряваме достатъчно време за душата си. В днешния зает и шумен свят думите на Исус са от първостепенно значение: „Търсете първо Божието царство…“ (Матей 6:33). Баща ми беше прав: „Първите неща трябва да се поставят на първо място!“

Любовта не може да устои ако даваме само това, което е останало. Брака няма да процъфтява. Децата няма да процъфтяват. Приятелствата няма да растат. Плановете за спестяване няма да успеят. Кариерата няма да напредва. Християните няма да процъфтяват. Остатъците никога не са достатъчни за това, което е важно за теб. Да бъдеш сериозен относно своя духовен живот и този на другите има лична цена, която трябва да бъде платена с радост.

Молитвата ми за теб днес е: поставяй Бога на първо място във всичко, по всеки начин, всеки ден.

Благословения под прикритие

„Проблемите и изпитанията… са добри за нас“ (по Римляни 5:3)

„Радвай се, дори когато трябва да търсиш причина, за да го правиш“

Благословения под прикритиеОчевидно, моята майка е вярвала, че аз винаги знам кое е добро и е предполагала, че логично ще избирам винаги него. Стигам до това заключение, защото от детските си години си спомням, че мама много често и правилно ме предупреждаваше: „Алън, като знаеш кое е добро за теб, повече не прави така“. Когато не можех да разбера „кое е добро за мен“, мама и татко ми помагаха да направя това на принципа на изключването „кое не е“. Но всички ние сме в подобна ситуация, често бъркайки кое е добро и кое не е.

В действителност, ние наистина невинаги знаем какво е добро за нас или поне живеем така, сякаш не знаем. Твърде често правим глупави избори. Очевидният избор невинаги е правилният избор. По природа ние сме склонни да се самооправдаваме. Съобразяването с личния интерес трябва да е нещо добро, но Библията учи, че пътя на самоотричането е този, който трябва да изберем: „Ако някой иска да дойде след Мен, нека се отрече от себе си, нека носи кръста си всеки ден и нека Ме следва“ (Лука 9:23-25). Това, което е добро за теб е следното – следвай Исус напълно, каквито и жертви да изисква това.

Всеки един от нас би предпочел да получи било одобрение, аплодисменти, приветствия, признание или награда, но Исус ни учи: „По-блажено е да дава човек, отколкото да получава“ (Деяния 20:35). Изпитваш удоволствие, когато получаваш, но то продължава сравнително кратко. Удовлетворението от това, което си дал продължава дълго след това. Може би си мислиш, че давайки, оставаш с по-малко, но това, което даваш, прибавя към твоето благо повече от това, което задържаш. „Един дава щедро, но пак има повече изобилие, а друг се скъпи без мяра, но пак стига до немотия. Благотворната душа ще бъде наситена; и който пои, сам ще бъде напоен“ (Притчи 11:24, 25). Това, което е добро за теб, е следното – щедростта е мъдра инвестиция за твоето лично благосъстояние (Матей 19:29).

Всеки от нас би предпочел безгрижен живот, без напрежение и проблеми, колкото и малко вероятно е това да се случи. Но Библията учи, че проблемите невинаги са точно такива – понякога те могат да бъдат благословения под прикритие. Не всеки може да види отвъд тяхното прикритие. Логично е да се запитаме: „По какъв начин този проблем ме облагодетелства?“ Апостол Павел, на когото не са чужди страданията, разглежда тези благословения под прикритие като повод за радост: „Но нека се хвалим и в скърбите си, като знаем, че те са добро за нас“ (Римляни 5:3, Яков 1:2-4). Радвай се, дори когато трябва да търсиш причина, за да го правиш (Йоан 16:33).

Погледни по-внимателно на контекста и изводите на Павловите думи към последователите на Христос в Рим: „Посредством Когото ние чрез вяра придобихме и достъп до тази благодат, в която стоим и се радваме поради надеждата за Божията слава“ (Римляни 5:2). Стъпвайки на тази основа, Павел добавя по-нататък една по-малко вероятна, но еднакво важна причина за радост: „Но нека се хвалим и в скърбите си, като знаем, че скръбта произвежда твърдост, а твърдостта – изпитана правда, а изпитаната правда – надежда. А надеждата не посрамва, защото Божията любов е изляна в сърцата ни чрез дадения ни Святи Дух“ (Римляни 5:3-5).

Проблемите в живота ти не означават, че Бог не те одобрява. Те са начинът, по който разбираш най-добре какъв е Бог.

Молитвата ми за теб днес е: не пропускай нито едно благословение, без значение в какъв вид стига до теб.

снимка: Интернет

Изобилие

„И така, скъпи мои братя и сестри, бъдете твърди и непоклатими. Винаги се отдавайте изцяло на Господното дело“ (1 Коринтяни 15:58)

„За да преживееш най-доброто, първо трябва да дадеш най-доброто от себе си“

ИзобилиеБог ясно показва, че желае да сме богато изпълнени с Него и с всяка благодат. Божията воля е да се наслаждаваме на живот, който процъфтява по всеки добър начин. Той не иска да живеем само с това, което едва задоволява нуждите ни и в никакъв случай не иска да сме лишени от нещо. Изобилие – помисли си за това. Има хора, които са пълни единствено с мисли за себе си, но има и други, които са пълни с живот и изпълват живота. Искал ли си да приличаш на тях? Можеш да го направиш.

„И както сте богати с всякакви дарове – с вяра, със слово, с познание, със загриженост за всичко, с любовта, която научихте от нас“ (2 Коринтяни 8:6, 7). Можеш да позволиш на бедите в живота да ограбят надеждите и мечтите ти. Можеш да се примиряваш с все по-непълноценен живот с всяка следваща година, не този, който искаш и не този, от който се нуждаеш. Съмнението ти нашепва лъжата, че само приемаш реалността. Но дали е така? Прегърни възможностите, а не някаква лъжлива реалност, която Бог никога не е желал. Имай изобилна надежда (Римляни 15:13).

„И така, скъпи мои братя и сестри, бъдете твърди и непоклатими. Винаги се отдавайте изцяло на Господното дело, защото знаете, че трудът ви в Господа не е напразен“ (1 Коринтяни 15:58). Обичам Бога, който прави това възможно. „Бог е способен да извърши безкрайно повече от това, за което се молим или си представяме“ (Ефесяни 3:20).

Изобилният живот може да бъде намерен само по един начин – чрез лични взаимоотношения с Исус Христос. Това е най-важно, но е само началото. Изобилният живот изисква да си целенасочен – да имаш добър пример, да даваш най-доброто от себе си и дори повече.

Добрият пример е важен, за да те вдъхнови и да ти даде увереност: „Помнете водачите си, които ви учеха на Божието послание – размислете как живяха и как умряха, и бъдете като тях във вярата“ (Евреи 13:7). Насочи погледа си към богоугодни примери, защото ще подражаваш на хората, на които се възхищаваш (Евреи 12:2).

Важно е да даваш най-доброто от себе си винаги. Изобилният живот не е достъпен за тези, които са небрежни или не желаят да платят нужната цена. „Каквото и да вършите, работете от цялото си сърце, така, сякаш се трудите не за хора, а за Господа“ (Колосяни 3:23).

Нужно е да дадеш и малко повече – повече усилия, повече време. Изобилният живот не се достига лесно или бързо (Матей 19:29). Баща ми поучаваше и вярваше, че „си струва да работиш за всяко нещо, което си струва да притежаваш“. Погледни в далечината – животът не се мери в секунди или минути, дори не в часове. Животът се мери в години и етапи.

Дори не си помисляй да даваш само най-необходимото. Това няма да те отведе никъде. „Живееш с това, което получаваш, но градиш живота си с това, което даваш“ (Уинстън Чърчил). За да преживееш най-доброто, първо трябва да дадеш най-доброто от себе си.

„Всеки трябва да даде толкова, колкото е решил в сърцето си, не със съжаление или по принуда, защото Бог обича онзи, който дава с радост. А Бог може да ви отрупа с всякакви дарове, така че винаги да имате всичко, от което се нуждаете и дори повече, за да изобилствате във всякакви добри дела“ (2 Коринтяни 9:6-11).

Молитвата ми за теб днес е: преживей пълнотата на всичко, което дава Бог.

снимка: Интернет

Опознаване на границите

„Докато е още ден, трябва да продължим да вършим делата на Онзи, който Ме изпрати“ (Йоан 9:4)

„Успехът е резултат на осъзнаването с какво разполагаш, за да постигнеш нужното“

Думата граница се дефинира като предел на състояние или капацитет. Животът, какъвто го познаваме сега, има предели. Във вечността няма да е така. Библията нарича тези предели граница или мяра. Псалмописецът Давид се радваше: „За мене делът падна на приятни места. Да! Получих прекрасно наследство“ (Псалм 16:5, 6). Той намери задоволяване и сигурност в Божия промисъл. Ти ще намериш същото. Павел написа нещо подобно в Новия завет: „Ние, обаче, няма да се хвалим извън всякакви граници, а само в пределите, които Бог установи за нашето дело“ (2 Коринтяни 10:13). Павел намери увереност и сигурност в задачата, възложена от Бога. Убедеността в истината ражда увереност.

Ти разполагаш с определен брой години, който само Бог знае, с определена сила, ресурси, енергия, издържливост и приятелства, но в тези рамки имаш неподозирани възможности. Това важи за всички ни, въпреки че мярката е различна за всеки човек. Чрез усилия и дисциплина можеш да разшириш границите, но не можеш да премахнеш ограниченията напълно. Знай обаче, че в живота не е важно какво нямаш и какво не можеш да правиш. Важно е какво ще се научиш да правиш в рамките, които са ти дадени. Постиженията ти се определят от това колко мъдро живееш и колко усилено работиш.

Да не планираш означава да планираш провала си. В живота имаме нужда от план. Много хора не осъзнават тази проста реалност, докато не им е останало твърде малко време. Някой така и не я осъзнават. Границите са поставени, но какво правим в тях, е оставено на нашето решение. Изследвай границите си докрай, не ги свивай сам. Разбери какво ти е било дадено и реши какво ще правиш с живота си. „Внимавайте как живеете и не постъпвайте неразумно, а като мъдри хора, които използват всяка възможност да вършат добро, защото времената са зли. Не бъдете глупави, а разберете какво иска Господ от вас“ (Ефесяни 5:15-17).

Успехът е резултат на осъзнаването с какво разполагаш, за да постигнеш нужното. Исус разбираше това, че да извърши Божията воля е най-важно и подреди живота Си в тези рамки. „Докато е още ден, трябва да продължим да вършим делата на Онзи, който Ме изпрати. Никой не може да работи, когато настъпи нощта. Докато съм в света, Аз съм светлина за света“ (Йоан 9:4, 5). Дори Исус признаваше ограниченията и използва Своето време, за да послужи на вечните цели на Своя Баща. Докато си жив ти можеш да си светлина на света (Филипяни 2:15-18).

В Божията воля ще намериш Божият план за живота си, най-големия успех и удовлетворение. Особено обичам обещанието, което Бог изговори чрез Еремия: „Защото Аз зная мислите, които мисля за вас, казва Господ, мисля за мир, а не за зло, за да ви дам бъдеще и надежда“ (Еремия 29:11). Бъдеще без надежда или надежда без бъдеще, в което да се постигне тя, е обезсърчаващо. Бог ни предлага и „бъдеще и надежда“. Бъдещето ти зависи от това, което правиш всеки един ден.

Молитвата ми за теб днес е: използвай мъдро това, което ти е дадено щедро.