Posts Tagged ‘щедрост’

Трохи и остатъци

„Няма да принеса на ГОСПОДА, своя Бог, всеизгаряния, които не ми струват нищо!” (2 Царе 24:24)

Остатъците никога не са достатъчни за това, което е важно за теб.

Трохи и остатъциАко някой те покани на вечеря и ти сервира остатъци от предишна вечер ще почувстваш ли, че на посещението ти е отделено достатъчно внимание и че компанията ти е ценена? Вероятно Бог се чуства недостатъчно оценен понякога, когато Му предлагаме остатъците от нашите приоритети, време, привързаност, енергия, усилия, финанси и способности. Когато човек използва първите и най-добрите плодове за себе си и даде само оскъдния остатък на Бога, дали Бог е почетен?

Исая разказа историята за човек, който отрязва дърво, използва го първо, за да запали огън, с който да се стопли и да сготви храна, за да се задоволи, „а с останалото си прави бог“ (Исая 44:14-17). Това се случва и сега с хора, които са много по-изтънчени и успешни. Този човек помисли за душата си само след като задоволи желанието си за комфорт и апетита си. Прочети Марк 8:36-37. Думата „остатък“ намеква за останалите трохи. Не можем да преобразим Бога по образ, който ние желаем да има, всъщност ние сме направени „по Негов образ и подобие“ (Битие 1:26-27).

Може би единственото по-лошо нещо от това да предложиш на истинския Бог своите остатъци е да използваш това време и средства, за да създадеш лъжлив бог и да очакваш неговата помощ. Не мисля, че някога съм правил второто, но се страхувам, че е имало ситуации, в които съм правил първото – давал съм на Бога по-малко отколкото заслужава, предлагайки само останалото без извинение или покаяние. На Израел беше заповядано да предлага на Бога само първото и най-доброто. Бог заслужава не по-малко от мен и теб.

В отговор на Божията милост цар Давид поиска да построи олтар като благодарност за Божията благодат към Израел. Той избра един харман, където да принесе жертва. Когато собственика на хармана позна царя и разбра каква е целта му, той щедро предложи на царя да вземе земята без да плати за нея. Обичам отговора на Давид: „Няма да принеса на ГОСПОДА, своя Бог, всеизгаряния, които не ми струват нищо!“ (2 Царе 24:18-25). Обикновено това, което ти струва малко не е ценно за теб.

Нека бъдем практични. Случва се да даваме трохи на Бога тогава, когато посвещаваме часове на собствените си стремежи, оставяйки само моменти за Него или когато се разпореждаме с парите все едно са наши и даваме на Бога няколкото останали лева, или когато използваме цялата седмица за собствените си задачи и забавления, но дори и неделя отделяме за себе си и семейството си. Даваме на Бога остатъците тогава, когато имаме време за всеки вариант на социална медия, но рядко имаме възможност да слушаме Божия глас, когато поставяме на първо място почивката, забавленията, хобито или спорта, но не осигуряваме достатъчно време за душата си. В днешния зает и шумен свят думите на Исус са от първостепенно значение: „Търсете първо Божието царство…“ (Матей 6:33). Баща ми беше прав: „Първите неща трябва да се поставят на първо място!“

Любовта не може да устои ако даваме само това, което е останало. Брака няма да процъфтява. Децата няма да процъфтяват. Приятелствата няма да растат. Плановете за спестяване няма да успеят. Кариерата няма да напредва. Християните няма да процъфтяват. Остатъците никога не са достатъчни за това, което е важно за теб. Да бъдеш сериозен относно своя духовен живот и този на другите има лична цена, която трябва да бъде платена с радост.

Молитвата ми за теб днес е: поставяй Бога на първо място във всичко, по всеки начин, всеки ден.

Благословения под прикритие

„Проблемите и изпитанията… са добри за нас“ (по Римляни 5:3)

„Радвай се, дори когато трябва да търсиш причина, за да го правиш“

Благословения под прикритиеОчевидно, моята майка е вярвала, че аз винаги знам кое е добро и е предполагала, че логично ще избирам винаги него. Стигам до това заключение, защото от детските си години си спомням, че мама много често и правилно ме предупреждаваше: „Алън, като знаеш кое е добро за теб, повече не прави така“. Когато не можех да разбера „кое е добро за мен“, мама и татко ми помагаха да направя това на принципа на изключването „кое не е“. Но всички ние сме в подобна ситуация, често бъркайки кое е добро и кое не е.

В действителност, ние наистина невинаги знаем какво е добро за нас или поне живеем така, сякаш не знаем. Твърде често правим глупави избори. Очевидният избор невинаги е правилният избор. По природа ние сме склонни да се самооправдаваме. Съобразяването с личния интерес трябва да е нещо добро, но Библията учи, че пътя на самоотричането е този, който трябва да изберем: „Ако някой иска да дойде след Мен, нека се отрече от себе си, нека носи кръста си всеки ден и нека Ме следва“ (Лука 9:23-25). Това, което е добро за теб е следното – следвай Исус напълно, каквито и жертви да изисква това.

Всеки един от нас би предпочел да получи било одобрение, аплодисменти, приветствия, признание или награда, но Исус ни учи: „По-блажено е да дава човек, отколкото да получава“ (Деяния 20:35). Изпитваш удоволствие, когато получаваш, но то продължава сравнително кратко. Удовлетворението от това, което си дал продължава дълго след това. Може би си мислиш, че давайки, оставаш с по-малко, но това, което даваш, прибавя към твоето благо повече от това, което задържаш. „Един дава щедро, но пак има повече изобилие, а друг се скъпи без мяра, но пак стига до немотия. Благотворната душа ще бъде наситена; и който пои, сам ще бъде напоен“ (Притчи 11:24, 25). Това, което е добро за теб, е следното – щедростта е мъдра инвестиция за твоето лично благосъстояние (Матей 19:29).

Всеки от нас би предпочел безгрижен живот, без напрежение и проблеми, колкото и малко вероятно е това да се случи. Но Библията учи, че проблемите невинаги са точно такива – понякога те могат да бъдат благословения под прикритие. Не всеки може да види отвъд тяхното прикритие. Логично е да се запитаме: „По какъв начин този проблем ме облагодетелства?“ Апостол Павел, на когото не са чужди страданията, разглежда тези благословения под прикритие като повод за радост: „Но нека се хвалим и в скърбите си, като знаем, че те са добро за нас“ (Римляни 5:3, Яков 1:2-4). Радвай се, дори когато трябва да търсиш причина, за да го правиш (Йоан 16:33).

Погледни по-внимателно на контекста и изводите на Павловите думи към последователите на Христос в Рим: „Посредством Когото ние чрез вяра придобихме и достъп до тази благодат, в която стоим и се радваме поради надеждата за Божията слава“ (Римляни 5:2). Стъпвайки на тази основа, Павел добавя по-нататък една по-малко вероятна, но еднакво важна причина за радост: „Но нека се хвалим и в скърбите си, като знаем, че скръбта произвежда твърдост, а твърдостта – изпитана правда, а изпитаната правда – надежда. А надеждата не посрамва, защото Божията любов е изляна в сърцата ни чрез дадения ни Святи Дух“ (Римляни 5:3-5).

Проблемите в живота ти не означават, че Бог не те одобрява. Те са начинът, по който разбираш най-добре какъв е Бог.

Молитвата ми за теб днес е: не пропускай нито едно благословение, без значение в какъв вид стига до теб.

снимка: Интернет

Изобилие

„И така, скъпи мои братя и сестри, бъдете твърди и непоклатими. Винаги се отдавайте изцяло на Господното дело“ (1 Коринтяни 15:58)

„За да преживееш най-доброто, първо трябва да дадеш най-доброто от себе си“

ИзобилиеБог ясно показва, че желае да сме богато изпълнени с Него и с всяка благодат. Божията воля е да се наслаждаваме на живот, който процъфтява по всеки добър начин. Той не иска да живеем само с това, което едва задоволява нуждите ни и в никакъв случай не иска да сме лишени от нещо. Изобилие – помисли си за това. Има хора, които са пълни единствено с мисли за себе си, но има и други, които са пълни с живот и изпълват живота. Искал ли си да приличаш на тях? Можеш да го направиш.

„И както сте богати с всякакви дарове – с вяра, със слово, с познание, със загриженост за всичко, с любовта, която научихте от нас“ (2 Коринтяни 8:6, 7). Можеш да позволиш на бедите в живота да ограбят надеждите и мечтите ти. Можеш да се примиряваш с все по-непълноценен живот с всяка следваща година, не този, който искаш и не този, от който се нуждаеш. Съмнението ти нашепва лъжата, че само приемаш реалността. Но дали е така? Прегърни възможностите, а не някаква лъжлива реалност, която Бог никога не е желал. Имай изобилна надежда (Римляни 15:13).

„И така, скъпи мои братя и сестри, бъдете твърди и непоклатими. Винаги се отдавайте изцяло на Господното дело, защото знаете, че трудът ви в Господа не е напразен“ (1 Коринтяни 15:58). Обичам Бога, който прави това възможно. „Бог е способен да извърши безкрайно повече от това, за което се молим или си представяме“ (Ефесяни 3:20).

Изобилният живот може да бъде намерен само по един начин – чрез лични взаимоотношения с Исус Христос. Това е най-важно, но е само началото. Изобилният живот изисква да си целенасочен – да имаш добър пример, да даваш най-доброто от себе си и дори повече.

Добрият пример е важен, за да те вдъхнови и да ти даде увереност: „Помнете водачите си, които ви учеха на Божието послание – размислете как живяха и как умряха, и бъдете като тях във вярата“ (Евреи 13:7). Насочи погледа си към богоугодни примери, защото ще подражаваш на хората, на които се възхищаваш (Евреи 12:2).

Важно е да даваш най-доброто от себе си винаги. Изобилният живот не е достъпен за тези, които са небрежни или не желаят да платят нужната цена. „Каквото и да вършите, работете от цялото си сърце, така, сякаш се трудите не за хора, а за Господа“ (Колосяни 3:23).

Нужно е да дадеш и малко повече – повече усилия, повече време. Изобилният живот не се достига лесно или бързо (Матей 19:29). Баща ми поучаваше и вярваше, че „си струва да работиш за всяко нещо, което си струва да притежаваш“. Погледни в далечината – животът не се мери в секунди или минути, дори не в часове. Животът се мери в години и етапи.

Дори не си помисляй да даваш само най-необходимото. Това няма да те отведе никъде. „Живееш с това, което получаваш, но градиш живота си с това, което даваш“ (Уинстън Чърчил). За да преживееш най-доброто, първо трябва да дадеш най-доброто от себе си.

„Всеки трябва да даде толкова, колкото е решил в сърцето си, не със съжаление или по принуда, защото Бог обича онзи, който дава с радост. А Бог може да ви отрупа с всякакви дарове, така че винаги да имате всичко, от което се нуждаете и дори повече, за да изобилствате във всякакви добри дела“ (2 Коринтяни 9:6-11).

Молитвата ми за теб днес е: преживей пълнотата на всичко, което дава Бог.

снимка: Интернет