Posts Tagged ‘щедрост’

Да живеем отговорно

„И от всеки, на когото много е дадено, много и ще се изисква“ (Лука 12:48)

„Ще спечелиш малко или нищо без даровете и благодатта на другите“

Защо нашата природа е такава, че винаги се чувстваме дискомфортно, когато трябва да сме отговорни за нещо? Изглежда предпочитаме да отговаряме само пред себе си. Но в живота не е така. Дадено ни е много – добрина, приятелство, отворени врати, препоръки, помощ, облагата от опита и знанието на другите, ресурси, способности и възможности. Ще спечелиш малко или нищо без даровете и благодатта на другите. По един или друг начин всеки дар носи отговорността да сме признателни с искрена благодарност, а също така и отговорността да управляваме това, което сме получили. „А това, което тук се изисква от настойниците, е всеки да се намери верен“ (1 Коринтяни 4:2).

Исус е заявил тази истина просто и ясно: „И от всеки, на когото много е дадено, много и ще се изисква“ (Лука 12:48). Ти може да си изкушен да приемаш всичко за даденост, без да осъзнаваш невероятната щедрост, която ти е оказана, или без да разпознаваш своята отговорност за мъдро настойничество и щедро споделяне. Исус го е казал ясно. Отговорността е тясно свързана с това, което ти е дадено. Ти си отговорен пред Бог и другите за това, което си получил. Бъди честен с личните си притежания.

Да живееш отговорно означава да живееш с благодарност спрямо хората, които са били великодушни към теб. Като дете ме бяха научили, че един подарък не е наистина мой, докато не изразя искрената си благодарност към дарителя. Истинска благодарност се прави чрез публично признание. Ти не избираш на кого или за какво най-напред да благодариш, както и не избираш с кой подарък, или с кой дарител да започнеш най-напред. За всичко, което имаш, със сигурност трябва най-напред да си отговорен пред Бог, защото Той е твоя истински Източник. Но също така, макар и в по-малка степен, трябва да си отговорен и към тези, чрез които Бог е избрал да те благослови и да използваш тяхната щедрост по начин, който би изразил уважение, както към дарителя, така и към техния дар. Животът на съпругата ми и мен, както и нашето семейство и служение, са богати поради ръцете и сърцата на тези, които ни даряват.

Да живееш отговорно означава да се разпореждаш щедро с това, което ти е дадено. Божиите благословения и снабдяване трябва да служат, както за това да се радваш на живота, така и за подпомагане на другите: „Даром сте приели, даром давайте“ (Матей 10:8). По-добре е да си канал за благословение, отколкото контейнер, трупащ все повече и повече за себе си. Бог ще благослови това, което имаш, когато благослови това, което даваш.

Исус каза: „А си събирайте съкровища на небето, където молец и ръжда не ги разяждат и където крадци не подкопават, нито крадат; защото където е съкровището ти, там ще бъде и сърцето ти“ (Матей 6:20, 21). Как се справяш с това? Мисля, че ще постигнеш най-добре всичко това, когато предадеш себе си и всичко, което имаш на Бог – за Негова полза, цел и ръководство. Най-просто казано – ти си благословен, за да бъдеш благословение и си получил, за да даваш. Аз абсолютно сериозно знам, че има ден за личен отчет пред Бога. „И така всеки от нас за себе си ще отговаря пред Бога“ (Римляни 14:12, 1 Коринтяни 3:10-17).

Молитвата ми за теб днес е: приеми с готовност радостта да живееш щедро и с благодарност.

снимка: Интернет

Реклами

Най-големият подарък

„Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него, но да има вечен живот“ (Йоан 3:16)

„Божият най-голям подарък е Неговата любов, която стои над всичко и предшества всяко друго нещо, което ни дава“

Подаръците са нещо чудесно, нали? Възхищавам се на хора като моята съпруга и дъщеря ми, които много обичат да правят подаръци. Те не просто купуват подарък, а внимателно и обмислено избират точно този, който ще достави най-голяма радост и удоволствие на получателя. Те имат дарба да правят подаръци.

Бог е Този, който най-добре умее да прави подаръци. Какъв е Божият най-голям подарък? На този въпрос могат да бъдат дадени много отговори. Той ни е дал живот. Той ни е дал прощение на греховете. Той ни е дал спасение. Той ни е дал вечен живот. Той ни е дал приятелство. Апостол Павел написа много ярко: „Да благодарим на Бога за Неговия неизказан дар!“ (2 Коринтяни 9:15). И освен всичко, нашият Отец ни даде Своя Единородния Син, за да бъде наш Спасител!

Има един стих в Библията, за който може спокойно да се каже, че е най-познатия от всички: „Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него, но да има вечен живот“ (Йоан 3:16). Поради това, че този стих ми е така добре познат, дълго време пропусках нещо. Да, Бог Отец даде Исус, Своя Син, и чрез Него дава вечен живот на всеки, който би повярвал – неоценим дар, абсолютно безспорно.

Наскоро, препрочитайки този познат стих, забелязах една проста причинно следствена връзка, като очевидно причината предшества следствието. Резултатът е, че Бог ни подарява Своя Син и вечен живот. Но аз си мисля, че причината, която поражда следствието, е най-големия подарък: „Защото Бог толкова възлюби света, че даде…“

Бог те е възлюбил преди да ти даде спасението. Бог те е възлюбил преди да ти даде вечния живот. Бог първо ти е дал сърцето Си, а след това ти е дал Сина Си. Библията казва: „Бог, обаче, Който е богат с милост, поради голямата любов, с която ни възлюби…“ (Ефесяни 2:4).

Божият най-голям подарък е Неговата любов, която стои над всичко и предшества всяко друго нещо, което ни дава. Любов отвъд всяко човешко разбиране води до жертването на Неговия Син за грешниците, а Неговата жертва дава възможността да ни бъде предложен вечен живот. Живот без любов не е истински живот. Живот без Божията любов не е живот изобщо.

Павел се удивляваше на огромната Божия любов: „…да бъдете силни да разберете заедно с всички светии какво е широчината и дължината, височината и дълбочината и да познаете Христовата любов, която никое знание не може да обгърне, за да се изпълните в цялата Божия пълнота“ (Ефесяни 3:17-21). Има смисъл в това, че Божият най-голям подарък отговаря на човешката най-голяма нужда.

„А моят Бог ще снабди всяка ваша нужда според Своето богатство в слава в Христос Исус“ (Филипяни 4:19). Необходимостта на всеки един човек, млад или стар, е необходимостта от абсолютна любов. Кой друг освен Бог може наистина да осигури тази огромна непроменима любов?

Вярвам, че съществуват три истини за любовта:

  • Любовта е категорично взето решение и последователност в поведението, съобразено с него.
  • Любовта е точна преценка и съответното снабдяване на нуждите на другия.
  • Любовта, за да бъде истинска, трябва да е действена и видима.

Има ли някой друг, освен Бог, който да изпълнява и трите истини? Любовта не е нещо необикновено за Бог, но Неговата любов е необикновена.

Какво е това, което прави Божията любов най-големия подарък?

  • Исус те обича, точно както Бог обича Исус (Йоан 15:9). И за да не си помислиш, че любовта към теб е втора ръка, следва второто твърдение.
  • Бог Отец те обича, точно както обича Исус (Йоан 17:23-26). Това е любов като никоя друга – има я само в Бог и Неговия Син Исус. Ти не можеш да познаеш любовта, докато не познаеш Исус.

Молитвата ми за теб днес е: да познаваш любовта, която надхвърля всяко разбиране.

снимка: Интернет

Истинско задоволство

„…научих се да съм доволен, в каквото състояние и да се намеря“ (Филипяни 4:11).

„Ако нямаш това, което искаш, научи се да искаш това, което имаш“

Задоволството е труднопостижимо в свят, в който хората винаги искат нещо повече, нещо различно или нещо, което досега не са имали. Ако нещо е малко, ние искаме да е голямо. Ако нещо е старо, искаме да е ново. Ако нещо принадлежи на друг, искаме да е наше. Попитали един много богат човек: „Колко пари биха направили богатия щастлив“? Какъв бил неговият отговор? „Още малко!“ А после се чудим защо не сме щастливи! Факт е, че при повечето хора желанията далеч надминават нуждите. Задоволството е осъзнаването кога имаме достатъчно. Защо не се радваме на това, което Бог ни осигурява?

Преди много време чух един прост съвет: „Ако нямаш това, което искаш, научи се да искаш това, което имаш“. „Не се увличайте в алчност; задоволявайте се с това, което имате, защото сам Бог е казал: „Никак няма да те оставя и никак няма да те забравя“ (Евреи 13:5). Няма ли да си по-щастлив ако направиш това или по-скоро ако искаш да го направиш? Това ме води до извода, че алчността (пожеланието) е семето на неудовлетворението. Когато силно искаме нещо чуждо, дори във вреда на другите, ние губим удовлетворението си от това, което Бог вече ни е дал. Исус никога не е проповядвал против богатството. Неговите проповеди са срещу алчността и неблагодарността. Виж Лука 12:15-21.

Признавам, че израстнах в по-простички времена. Като деца не сме разполагали с много неща, които днес погрешно се считат за необходимост. Може би е било така, защото много малко от познатите ни са имали нещо повече. Ние разполагахме с достатъчно – изобилие без много излишък. По-важното бе, че майка ми и баща ми никога не са показвали с думи или дела, че това, с което разполагахме е недостатъчно. Нашето семейство беше щастливо и доволно.

Ап. Павел пише:  „…научих се да съм доволен, в каквото състояние и да се намеря… във всяко нещо и във всички обстоятелства съм научил тайната“ (Филипяни 4:11-12). Забелязваш ли на какво набляга Павел? „Научих се…“. Тези стихове ми казват няколко неща за задоволството.

  1. Задоволството е процес. То няма просто да се появи, не се научава за една нощ. Всеки ден можеш да се учиш малко повече да бъдеш доволен, но по пътя ще има изпитания, които да ти показват дали напредваш.
  2. Задоволството не зависи от обстоятелствата. Ап. Павел написа едни от най-радостните си думи в затворническата килия. Разбери това веднъж за винаги – не е нужно да имаш повече, за да си щастлив. „А благочестието със скромност е голяма печалба. Защото не сме внесли нищо в света, нито можем да изнесем нещо, но като имаме храна и облекло, нека бъдем доволни“. (1 Тимотей 6:6-8)
  3. Задоволството приема ритъма на живота. Ще има периоди, в които разполагаме с повече и периоди, в които разполагаме с по-малко. Те всички са ценни. Във време на изобилие се учим да сме благодарни и да даваме, във време на нужда се учим да се доверяваме и да ценим.
  4. Задоволството е доверие в Божието снабдяване. „За всичко имам сила чрез Онзи, Който ме укрепява…  А моят Бог ще снабди всяка ваша нужда според Своето богатство в слава в Христос Исус“ (Филипяни 4:13/19). Щом Бог е до теб винаги ще имаш достатъчно. Наслаждавай се на нещата, които Той ти осигурява и бъди благодарен – на Него и на другите.

Молитвата ми за теб днес е: Нека целта в живота ти бъде да живееш по-добре, а не да имаш повече.

снимка: http://www.sxc.hu

Мнение и осъждение

„Кой ще обвини Божиите избрани?“ (Римляни 8:33)

„Проявявай щедрост в мнението си и бъди милостив в присъдите“

Лесно е да прецениш някого погрешно. Лесно е да разбереш погрешно нещо, казано от друг, да останеш с погрешно впечатление от това, което някой е направил. Лесно е да си помислиш, че знаеш мотива на някого или какво мисли и възнамерява да прави. Но наистина ли е така?

Когато правим това, често се съдим един друг погрешно. Можеш ли да бъдеш толкова сигурен в своите собствени мотиви? (Еремия 17:9)

Можеш ли да си напълно сигурен и убеден, че знаеш всичко за човека срещу теб? Библията дава следното предупреждение: „Не съдете, за да не бъдете съдени. Защото с какъвто съд съдите, с такъв ще ви съдят и с каквато мярка мерите, с такава ще ви се мери“ (Матей 7:1, 2). Това би трябвало да ни накара да се замислим.

Един приятел ми даде практичен съвет как да правя разлика между това да имам мнение и да осъждам – тези двете може да ни изглеждат еднакви, но всъщност са коренно различни. Иска ми се да мога да кажа, че съм научил този принцип добре и го прилагам, но все още живея в това, което моят приятел Кембъл описва като „най-голямото място на света – мястото за усъвършенстване“.

Мненията са многобройни, дори неизбежни. Всеки има мнение, а някои хора имат много мнения и много от тях често са неправилни. Хората имат мнение за всичко – за неща, които им влизат в работата и такива, които нямат нищо общо с тях. Оттам идва и голямата опасност. Мненията много често са просто лични предпочитания и предразсъдъци, биха могли да бъдат както необясними приумици, така и конкретни разумни доводи. Не бъркайте своето субективно мнение с вярната и обективна преценка.

Въпросът за осъждението е по-сериозен. Има присъди, които е необходимо да се направят, но те трябва да бъдат оставени в ръцете на тези, на които е дадена властта и отговорността да ги направят. Когато се изкушаваш да осъдиш нещо или някой си задай този въпрос: „Имам ли дадена от Бог отговорност и власт да отсъждам в този случай?“

Принципът е толкова прост и практичен – ако нямаш подходящата разпозната от околните отговорност, бъди сигурен, че нямаш право да съдиш. Не можеш да съдиш там, където нямаш власт. „И така, всеки от нас ще отговаря за себе си пред Бога. За това нека вече не се съдим един друг… Има само един Законодател и Съдия, който може да спаси и да погуби ; а ти кой си, за да съдиш ближния си?“ (Прочети Римляни 14:4, 10-13, Яков 4:11, 12, Псалм 9:8)

Ако се научиш да разпознаваш кое е по-добре да бъде оставено в ръцете на другите, а ти да се грижиш за нещата, които са твои, тогава ще бъдеш много по-щастлив и ще имаш много по-успешни взаимоотношения. Проявявай щедрост в мнението си и бъди милостив в присъдите. Ти не знаеш всичко, което би могло да се знае, затова не бъди сигурен, че знаеш какво правиш!

Молитвата ми за теб днес е: не бъркай своето мнение с Божията оценка.

Снимка: Интернет