„Бог не гледа на лице, а във всеки народ онзи, който Му се бои и върши правда, Му е угоден“ (Деяния 10:34, 35)
Неправилните разбирания и предразсъдъци ограничават твоята достъпност за Божиите цели.
Иска ми се да знаех кой е написал следното наблюдение за разбиранията и предрасъдъците: „Предразсъдъкът е плод на мързелив ум. Той всъщност е презрение, което предшества проучването. Първите ти впечатления от даден човек са непълни и често неточни. Не взимай окончателни решения на базата на ограничена информация“. Това са мъдри думи, на които би трябвало да обърнем сериозно внимание. Предразсъдъците са грозни. Те приемат формата на твоите най-лоши разбирания, замъгляват правилната ти преценка, провокират несвято поведение и предизвикват подозрения и разделение между хората.
Светът по времето, когато Исус се роди, беше пълен с предразсъдъци, също както и сега – мъже предубедени срещу жените, римляни предубедени срещу подчинените жители на Палестина, юдейските граждани не признаваха римляните, юдеите бяха предубедени срещу самаряните, самаряните срещу юдеите, хората от южен Израел подценяваха по-селските райони на северна Галилея. А после идваше ясното разграничаване между юдеи и езичници. Предразсъдъците не познават граници – пол, националност, раса, местоположение, положение в обществото, политически убеждения, религия – и не са нещо ново за 21. век.
Симон Петър научи ценен урок за разбиранията и предрасъдъците (Деяния 10:9-23). Предразсъдъците му бяха толкова силни, че беше необходимо видението да се повтори три пъти и директни думи от Бога да разрушат неправилните предпоставки, които щяха да ограничат неговата полезност за Бога. Бог ясно каза: „Което Бог е очистил, ти не го считай за нечисто“ (Деяния 10:15). Неправилните разбирания относно другите и предразсъдъците ограничават твоята достъпност за Божиите цели.
Какъв извод си направи Петър? „Наистина виждам, че Бог не гледа на лице, а във всеки народ онзи, който Му се бои и върши правда, Му е угоден“ (Деяния 10:34, 35). Бог поправяше мнението на Петър за хората – в конкретния случай за един езичник и римски офицер. Бог няма пристрастия и приема всички със същата милост. Вярата на Корнилий беше толкова искрена, колкото и тази на Петър, и Божията любов към него не беше по-малка (Деяния 10:34 – 11:18).
Други преводи на този текст казват: „Бог не показва предпочитания (третира всички еднакво), не показва пристрастия към хората“. Оригиналният гръцки текст буквалн казва „приема лицето“, което вероятно може да се преведе с по-познатия днес израз съдя по външността. Идеята е да гледаме на другите, така както Бог ги вижда, а не както ние погрешно съдим за тях (2 Коринтяни 5:16-21). Многото отговорности, които са ни дадени в Новия завет един към друг, са едно добро място за начало.
Библейското очакване за нашите отношения с другите е следното: „И нека Бог на търпението и на утехата ви даде да бъдете единомислени помежду си според Исус Христос, така че с един ум и една уста да славите Бога и Отца на нашия Господ Исус Христос. Затова приемайте се един друг, както и Христос ни прие за Божията слава“ (Римляни 15:5-7). Най-дълбоката нужда на всяко сърце е да бъде прието, един безценен подарък към другите, който не ти струва нищо друго освен гордостта.
Молитвата ми за теб днес е: проявявай Божието приемане към околните.
Снимка: Интернет
Живот за всеки ден 