„И така, вярата е от слушане, а слушането – от Христовото слово“ (Римляни 10:17)
„Вярата е правилно основано убеждение, че ще бъде така, както е обещал Бог“
Съществува объркване относно вярата – какво представлява тя, от къде идва, как изглежда, как я усещаме и развиваме. Във всекидневния живот вярата е съществено необходима, не е въпрос на избор. Свидетели сме на някаква степен на вяра, дори в най-рутинните действия. Пускаме писмото в пощата с вярата, че пощенската служба коректно ще го достави на посочения адрес. Внасяме парите си в банката с вярата, че там ще се погрижат за сигурността им и ще ни ги предоставят обратно, когато имаме нужда от тях. В тези ситуации се доверяваме на хора, които не познаваме лично, с които нямаме общо минало.
Несигурността се появява, когато дискусията се прехвърли от обикновените естествени обстоятелства към упражняването на вяра, свързана с духовния живот. Вярата е правилно основано убеждение, че ще бъде така, както е обещал Бог. Убеждението на вярата почива твърдо върху способностите и верността на Този, който обещава. Библията описва Авраам като „напълно сигурен, че Бог може да изпълни онова, което е обещал“ (Римляни 4:21). Като четем за пътуването на Авраам, основано на вярата му, разбираме, че тези думи описват резултата на това пътуване, а не всеки момент от него. Той беше „напълно сигурен“ и избираше отново и отново да вярва на Бога, вместо на чувствата, фактите и страховете си. Ти можеш да направиш същото със същите резултати.
Бог е произхода на вярата, която я има във всеки човек: „…количеството вяра, която Бог е раздал на всеки от вас“ (Римляни 12:3). Ти си дошъл на света с това количество вяра в духа си. Но по пътя си се научил да се съмняваш и вярата е останала спяща, присъстваща, но пренебрегната и пасивна: „Защото по Божията благодат сте спасени чрез вяра и това не идва от вас самите, а е дар от Бога“ (Ефесяни 2:8). Вярата е присъщия отговор на сърцата ни на вечните истини, които откриваме в Бога. В момента, в който вземеш решението, спящата вяра става активна. Не ти я създаваш, но Бог ти я е дал, ти я притежаваш, така че упражнявай я искрено и я развивай постоянно. „Защото ходим с вяра, а не с виждане“ (2 Коринтяни 5:7). За вярата не е нужно да види, за да повярва. Тя вярва и после очаква да види.
Вярата посреща всяка очевидно невъзможна ситуация като възможност за Бог да бъде Бог. Павел пише за вярата на Авраам: „Въпреки, че нямаше надежда Авраам да има деца, той вярваше и се надяваше. И така стана баща на много народи, както му беше казано: „Ще имаш безбройно потомство“. И вярата му не отслабна, въпреки че беше почти на сто години и добре знаеше, че тялото му е вече неспособно да създава потомство и че Сара е безплодна. Но той не спря да вярва и не се усъмни в Божието обещание. Напротив, вярата му ставаше все по-силна и той прослави Бога. Авраам бе напълно сигурен, че „Бог може да изпълни онова, което е обещал“ (Римляни 4:18-21).
Вярата расте във времето, в което последователно насочваме вниманието си към Божието слово. „И така, вярата е от слушане, а слушането – от Христовото слово“ (Римляни 10:17). Ако не обичаш Божието слово, задушаваш вярата (Евреи 4:2, 3). Чети Словото, изучавай Словото, размишлявай върху Словото, вярвай на Словото, говори Словото, живей според Словото (Псалм 1:1-3). Няма да станеш по-силен във вярата, докато вярата не се вкорени в теб (2 Солунци 1:3).
Молитвата ми за теб днес е: Божието слово да бъде силно в теб.
снимка: Интернет
Живот за всеки ден 