Молитвата и Божието царство

„Да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля, както на небето, така и на земята.” (Матей 6:10)

Пропиляваме твърде много усилия и енергия, когато се опитваме да направим живота си, по-скоро удобен, отколкото ценен.

В сърцето ти има желание да можеш да променяш действителността, да направиш своя и живота но другите по-добър. Тъй като си направен по образ и подобие на Бога, желанието да изграждаш Божието царство е като твой естествен инстинкт. Бог го е поставил в теб. Проблемът е, че твърде много хора разбират и прилагат погрешно този вътрешен импулс на сърцето и губят скъпоценни усилия и енергия да направят живота по-скоро удобен, отколкото ценен.

Учениците на Исус изглежда разбираха, че молитвата играе важна роля, но не бяха сигурни каква точно е тя. И затова Го помолиха: „Господи, научи ни да се молим.“ Исус отговори: „Когато се молите казвайте: Отче наш, Който си на небесата … Да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля, както на небето, така и на земята!“ (Матей 6:10). Молитвата ускорява изпълнението на Божието царство.

Божието царство е централното послание на всичко, което Исус дойде да извърши и да поучава. Като се започне от кръщението на Исус и изкушенията в пустинята, „Оттогава Исус започна да проповядва, като казваше: Покайте се, защото наближи небесното царство.“ (Матей 4-17), през цялото Му земно служение „…и проповядваше благовестието на царството…“ (Матей 4-23) и след Неговото възкресение, „… и в продължение на четиридесет дни им говореше за Божието царство.“ (Деяния на Апостолите 1:3), всичко, което Исус правеше и учеше беше да разкрие абсолютната власт и мощ на Божието Царство в обикновения живот.

В молитвата от първостепенна важност е дали си отворил сърцето си и живота си за Божието Царство. Ако Неговото Царство не живее в твоето сърце, молитвите ти са само думи – безпомощни и неефективни. Всяко сърце, което е в синхрон с Него, копнее Царството Му да дойде възможно по-скоро в пълна сила и мощ. Неговото Царство е дошло; това е сигурно. Не само това, молитвата отстоява очакваната пълнота и влияние в живота и делата на хората. Прочети 1 Коринтяни 4:20/15:22-26.

Попитан от римския управител, Исус поясни: „Моето царство не е от този свят.“ (Йоан 18:36). Не прави грешка; Исус беше ясен. Неговото Царство не е ОТ този свят, нито по произход, нито по власт, но е В този свят по Божий указ и чрез твоето участие. Божието Царство е навсякъде по земята, където управлява Исусовата праведност. Трябва да се молим и работим, докато видим това изпълнено. Молитвата съобразява изпълнението на Божията воля на земята с целите и мощта на Бога. „…както на Небето, така и на земята.“ Представи си Неговата воля изпълнена на земята в твоя живот, в живота на дома ти и семейството ти, в общността, страната, в целия свят, „…както на Небето, така и на земята“. Прочети Римляни 12:1-2. Пламенната и ефективна молитвата може да постигне това за Божия слава. Виж Яков 5:16-18. Малките молитви, само за лични нужди са наистина незначителни в контраст с работещата молитва, която установява и разширява още повече Божието Царство. Молитвата наистина включва твоите лични нужди, но ги надхвърля и достига до вечните и всеобхватни цели на Бога.

Моята молитва за теб днес е: Да упражняваш разумно силата и мощта на молитвата.

снимка: Интернет

Високи стандарти

„…защото словото Господно го изпитваше (Йосиф)“ (Псалм 105:19)

„Някои неща в живота не подлежат на преговори – независимо от обстоятелствата“

Казва се, че „характерът е това, което си, когато никой не те гледа“. Понякога, когато хората попаднат в ситуация, в която се чувстват онеправдани или пък са далеч от дома, техният характер лесно поема в неправилна посока. Богоугодният характер съвсем не се постига автоматично. Той е резултат на съзнателен избор и твърдо убеждение.

Характерът изисква усилия, дисциплина и постоянство. Понякога изглежда още по-трудно да се запази богоугоден характер, тъй като в нашата култура той никак не се цени и често възникват ситуации, подтикващи към компромис. Характерът често изисква да вървим срещу течението на общоприетото. Йосиф, синът на Яков и внук на Авраам, е един забележителен човек с характер, достоен за пример (Битие 37-50). Йосиф се сблъска с почти всяка възможна провокация и това можеше да бъде извинение за него да пожертва принципите си, но той запази своята почтеност и чистота пред Бога и пред другите непокътната.

Той продължи да вярва на сънищата си, дори когато всички му се противопоставяха. Издигна се над неразбирането и лошото отношение. Справи се и с успеха, и с изкушенията, показвайки праведност и добра преценка. Беше усърден в поверените му задачи като слуга, като затворник, а най-накрая и като владетел. Йосиф избра да прости, когато други биха искали да си отмъстят. Ето това е характер! Често повтаряща се фраза в историята на Йосиф е „и Господ беше с него“. Бог е на страната на хората с характер.

Характерът е резултат на възприети стандарти, които не би пожертвал, заради собственото си удобство и изгода, или за да добиеш популярност. Характерът изисква някои неща в живота да не подлежат на преговори, независимо от обстоятелствата. Когато беше примамен от жената на Потифар, Йосиф отговори праведно: „Как да извърша това голямо зло и да съгреша против моя Бог“. Той не искаше да предаде доверието на господаря си и да накърни собствените си високи стандарти, нито да пожертва Божиите цели за живота си. Характерът е вътрешната сила да останем непоколебимо верни на Бога и на себе си. Научих следния цитат, докато учех литература в гимназията,: „И най-важно – бъди на себе си във всичко верен и както ден след нощ от туй ще следва, че няма никога да се окажеш неверен и към другите“ (Хамлет, Уилям Шекспир).

Не прави компромис със себе си и с целите си. Внимателно избирай ценностите си, защото те определят как ще изживееш живота си. Не можеш да предвидиш всичко, но можеш да се подготвиш като решиш предварително какво би и не би направил при определени обстоятелства, какво би и не би одобрил. Ниските стандарти допускат лекомислен живот. Разпространените ценности ти пречат да достигнеш своя пълен потенциал. Дори ценностите на твоето семейство и приятели могат да не достигат това, на което си способен. Стандартът, който поставяш пред себе си трябва да изисква характер, достоен за пример и съвършенство – най-доброто, което можеш да бъдеш и да направиш чрез Божията сила и мощ. Очаквай от себе си повече, отколкото другите очакват от теб.

Молитвата ми за теб днес е: Божието слово да бъде твоя единствен стандарт.

снимка: Интернет