Умората

„Поемете Моето иго върху себе си и се научете от Мен, защото съм кротък и със смирено сърце, и ще намерите покой за душите си“ (Матей 11:29)

„Изтощението се засилва, когато не знаем кога и къде ще намерим отново почивка“

Винс Ломбарди, известният треньор на Green Bay Packers, беше казал: „Умората прави от всички нас страхливци“. Никой не може да бъде най-добър или да направи най-доброто, ако е уморен. Умората влияе негативно на всичко. Умората е описана като „липса на въздух за душата“. За мен това описание е съвсем точно. Когато съм уморен, аз съм много по-негативно настроен и съм много по-склонен да виждам проблемите, вместо решенията. В такова време много трудно мобилизирам мотивациите. Проявявам нетърпимост към себе си и към другите. Умората повлиява в отрицателен план на твоите емоции, отношения, поведение, решения и взаимоотношения.

Ангажираният и неотслабващ ритъм на ежедневието е изтощителен. Умората ни влияе физически, емоционално, умствено и духовно. Душата ни се изтощава, а тялото изнемощява. Всичко става по-трудно, даже неща, които иначе намираме за забавни, изискват повече усилие, когато сме уморени. Изтощението се засилва, когато не знаем кога и къде ще намерим отново почивка.

Най-лошата умора е тази, която надхвърля физическата – това е дълбокото изтощение на душата, което само Бог може да излекува. Данаил пророкува за едно бъдеще време, което: „Ще изтощава светиите на Всевишния…“ (Данаил 7:25). Не ви ли звучи точно все едно се случва с това поколение? Пазете целите на живота си ясни. Помнете, че наградата и удовлетворението следват покорството. Словото ни дава ясна посока. Исая разкрива: „Тая е почивката ви; и успокойте уморения; И това е освежението ви… Но ония, които чакат Господа, ще подновят силата си, ще се издигат с крила като орли. Ще тичат и няма да се уморят, ще ходят и няма да ослабнат“ (Исая 28:12, 40:28-31). Времето в Божието присъствие обновява душата. Молитвата, размишленията над Библията, поклонението, пеенето, благодарността, изповедта и личните размишления издигат и освежават духа на човека. Прави това често и искрено.

Ти си създаден да бъдеш плодоносен, Но Бог мъдро е вградил в твоето емоционално и духовно ДНК необходимостта от периоди на почивка: „Шест дена да работиш, а в седмия ден да си почиваш: даже и във време на сеитба и на жетва да си почиваш“ (Изход 34:21). Ангажираните, изискващи времена на сеитбата и жътвата, като че ли не предразполагат към почивка. Би трябвало неотложността и важността на задачата да диктуват твоето упорство в работата. Но Бог предупреждава, че независимо от спешността да подготвиш почвата за сеитба или да прибереш жътвата, ти трябва да следваш принципа на съботната почивка. Съботната почивка не е предложение. Бог заповядва: „Помни съботния ден, за да го освещаваш“ (Изход 20:8). Пренебрегвайки Божиите инструкции, вредиш сам на себе си.

Много неща ще изчерпват твоите вътрешни ресурси, докато не прегърнеш Божията покана: „Елате при Мен всички вие, които сте уморени и натоварени с грижи и аз ще ви успокоя… И ще намерите покой за душите си“ (Матей 11:28-30). Почивката за твоята душа е единствения лек срещу изтощението й, а тази почивка може да се намери само във времето, прекарано с Бога.

Свети Августин, християнски теолог (354-430 г сл. Хр.), е написал: „Моята душа няма да намери покой, докато не намери покой в Теб“. Може би си търсил на погрешните места това, което можеш да намериш само при Бога.

Молитвата ми за теб днес е: бъди уверен къде можеш да намериш вътрешна почивка за душата си.

Направи място за другите

„Един ден Елисей отиде в Сонам. Там една забележителна жена го покани у дома си да яде хляб“ (4 Царе 4:8)

„Бог ще направи за теб това, което ти правиш за другите“

Бъди внимателен, защото без да го осъзнаеш, животът ти може да стане твърде зает и егоцентричен, така че в него да има място само за теб. Такъв начин на живот е егоистичен, неудовлетворен и самотен. Да направиш място за други хора е съзнателно решение за начина ти на живот. Библията ясно казва: „И така, отдаде ли ни се удобен случай, нека вършим добро на всички и особено на тези, с които споделяме една и съща вяра“ (Галатяни 6:10).

Исус обеща, че каквото и добро да направим за друг, ще бъде прието като направено за Него, но също предупреди, че пренебрегването на другите е равносилно на пренебрежение към Него. „Истина ви казвам: когато сте правили това за един от тези най-маловажни Мои братя, за Мен сте го правили… Когато сте отказали да помогнете на един от тези най-маловажни Мои братя, на Мен не сте помогнали“ (Матей 25:34-46).

В Стария завет се споменава за една иначе анонимна жена, която живееше в Сонам – малко и обикновено селище. Библията описва жената като „забележителна“ (4 Царе 4:8-10). От многото думи, с които може да се опише един човек, мисля че „забележителен“ е една от най-добрите. Благословени са тези, коит правят в сърцата и домовете си място за другите. Тази жена може да бъде описана като „забележителна“, защото мястото, което тя имаше за другите в сърцето и живота си, осигури място и в дома й. „Да направим на Божият човек малка горница над стената и да му турим там легло и маса, и стол и светилник“ (4 Царе4: 9, 10). Тя му осигури повече от удобство. От практичното обзавеждане – легло, маса и лампа – съдя за три практични приложения. Тя осигури на Елисей място за почивка, освежаване и откровение.

Осигури място, където хората могат да си починат. За тези, които са изцедени духовно и емоционално от грижите в живота си – битките, провалите, тъгата и съжаленията – направи място в сърцето и живота си, където да намерят защита и възстановяване. Можеш да бъдеш жив пример за поканата на Исус: „Елате при мен всички вие, които сте уморени и натоварени с грижи и аз ще ви успокоя“ (Матей 11:28-30). Добрата почивка възстановява силата, надеждата и решителността в човешкото сърце.

Осигури място, където хората да се освежат. За тези, чиято душа жадува за прошка, приемане, приятелство, разбиране, надежда или практична помощ – направи място, където да бъде освежен духът им. Твоята покана и приемане се превръщат за тях в обещанието на Исус: „Блажени са тези, които гладуват и жадуват за правдата, защото те ще се наситят“ (Матей 5:6).

Осигури място, където хората да получат откровение. За тези, пълни с въпроси и съмнение – осигури място в живота си, където светлина да разкрие истината и надеждата. Исус каза: „Вие сте светлината за света… Вашата светлина трябва да сияе пред хората така, че те да могат да видят добрите ви дела и да прославят вашия Баща в небесата… Деца на Бога… Вие греете като звезди в този тъмен свят и им предлагате посланието, което носи живот“ (Матей 5:14-16, Филипяни 2:15, 16). Исус каза: „Който приема вас, приема Мен… Който даде чаша студена вода на един от тези най-скромни Мои последователи, заради това, че е Мой последовател, истина ви казвам: той със сигурност ще получи наградата си“ (Матей 10:40-42).

Един мой приятел ми обясни този принцип: „Бог ще направи за теб това, което ти правиш за другите“.

Молитвата ми за теб днес е: сърцето и домът ти да бъдат отворени за Бога и за другите.

снимка: Интернет

Окуражители

„…понеже успокоиха моя дух и вашия…“ (1 Коринтяни 16:18)

„Всеки човек се нуждае от приятел, който е готов да го изслуша със загриженост и от място, където да бъде освежен“

Всеки има нужда от човек до себе си. А някои хора като че ли имат нужда от човек до себе си през цялото време. Всички имаме нужда от приятел, с когото да се видим и да поговорим – приятел, който да ни изслуша и е загрижен. Един толкова плодотворен автор и мисионер като апостол Павел разбираше тази истина. В писмата си той често споменава своите спътници и помощници в пътешествията. Техните имена обикновено са ни непознати – неизвестни хора, познати единствено на Павел и на шепа други. Но те са били от голямо значение за живота и служението му.

„Радвам се за идването на Стефаний, на Фортунат и на Ахаик, защото те запълниха вашата липса; понеже успокоиха моя дух и вашия, затова признавайте такива човеци“ (1 Коринтяни 16:17, 18). Павел беше радостен и окуражен от пристигането на приятелите си. Толкова се радвам, че и аз имам такива приятели и се надявам, че аз също съм такъв приятел.

Животът ни не е низ само от хубави моменти. Понякога пътят, по който вървим е труден и проблемите на раменете ни са тежки. Приятелите могат да направят и най-лошия ден по-добър, неприятното – поносимо, трудното – възможно. Ако искаш другите да са до теб в трудностите ти, постарай се да намираш време за тях и да ги цениш в най-щастливите си дни и бъди до тях в техните трудности.

Окуражаването е често срещана тема в Новия завет. Окуражавам означава да вдъхна кураж. Всекидневният ни живот изисква кураж, а за да го имаме се нуждаем от помощта на околните. „…откъдето братята (в Рим), като чули за нас, бяха дошли до Апиевото тържище и до трите кръчми, за да ни посрещнат; и Павел, като ги видя, благодари на Бога и се ободри“ (Деяния на апостолите 28:15).

Бог е най-добрият Окуражител. „А сам нашият Господ Исус Христос и нашият Бог и Отец, Който ни възлюби и по благодат ни даде вечна утеха и добра надежда, да окуражи (утеши) сърцата ви и да ги утвърди във всяко добро дело и слово“ (2 Солунци 2:16, 17). Ако търсиш кураж – най-добре отиди първо при Бога. Той ще е до теб, когато другите няма да могат. Неговата загриженост за теб е непроменима. Освен това кой може да те вдъхнови и да ти даде смелост по-добре от Бога?

Бъди добър окуражител. Можеш да окажеш влияние в живота на другите и те също ще оказват влияние в твоя живот. „Затова, насърчавайте се помежду си и се назидавайте един друг, както и правите“ (1 Солунци 5:11). „…и нека се грижим един за друг, така че да се поощряваме към любов и добри дела, като не преставаме да се събираме заедно, както някои имат обичай да престават, а да се увещаваме един друг, и толкова повече, колкото виждате, че денят наближава“ (Евреи 10:24, 25).

Можеш да окуражаваш и себе си. Обезкуражаването най-често идва от самите нас, а не от другите – от нашият избор, от това, което мислим и вярваме. Хората упражняват своето обезкуражаване. Но ако това е истина, значи можем да се окуражаваме като започнем да мислим за други неща, като се стараем да мислим положително и да бъдем твърди във вярата си. „И Давид се наскърби много, защото народът се наговаряше да го убият с камъни, понеже душата на всички хора беше преогорчена, всеки за синовете си и дъщерите си. А Давид се укрепи в Господа, своя Бог“ (1 Царе 30:6). Ако Давид успя да го направи, то и ти можеш – бъди окуражен в Бога днес!

Молитвата ми за теб днес е: Божията доброта да ти дава кураж, който да споделяш с другите.

снимка: Интернет